Военният експерт Илия Налбантов: Бизнесът ще плати цената за нерешителността на София по Украйна
България не подписа декларацията „ Украйна в НАТО “! Отказът може да бъде пояснен по доста способи, само че съгласно мен става въпрос за вероятност на политическото мислене. През 1991 година единици бяха хората, които мислеха за участие на България в НАТО. През 1996 година двама български високопоставени дипломати на напреднала възраст ми споделиха, че България освен би трябвало, само че и ще стане член на НАТО! България стана член на НАТО през 2004 година Приемането на дадена страна за член на НАТО е развой, за който се изисква консенсус! За този консенсус се работи освен от украинската страна, само че и от всички страни-членки взети дружно и по-отделно, показва той.
Приемането на страна за член на НАТО по време на война не е лимитирано във Вашингтонския контракт. Т.е., в случай че събитията го изискват, това може да се случи по ускорена процедура. Въпросът е различен. Как ще работи България при смяна на събитията – да вземем за пример безапелационна нужда от създаване на плътна защитна завеса за западната цивилизация против нападателните проекти и дейности на Руските ръководещи? Дали тогава България ще се опълчи? Към моментна позицията е на снишаване пред Русия, а както знаем от българската история преклонените главици най-лесно се режат. Агресорът не се управлява от сантименти! Още по-малко, когато е губещ войната! Въпреки нашето редовно снишаване, през последните седмици за повторно България е използвана в съветския политически и пропагандистки развой. Първият път неофициално, в този момент към този момент и публично! Това следва да се регистрира от българските ръководещи и българските политически оператори! Към днешна дата (към 17.00 часа на 10.10.2022 г.) няма реакция от страна на българското Министерство на външните работи.
Русия по всякакъв начин се стреми да въвлече някоя страна-членка на НАТО в спора. Страна, която е в непосредствена непосредственост до Русия, с извънредно лимитирани военни качества, с минимално наличие на войски на НАТО на нейна територия, страна с добре отгледани русофилски освен публични настройки. България е най-подходяща за случая. Путин и неговият режим по всякакъв начин ще се стремят да изгубят войната от някой по-голям от Украйна. Това несъмнено основава опасности пред България, като страна-членка на НАТО и Европейски Съюз. Дали можем сами да предотвратим сходни опасности е подозрително! Нека да е ясно, че украинският народ продължава да заплаща доста висока цена, с цел да загражда пътя на агресора към западната цивилизация. С отхвърли да се поддържа Украйна за участие в НАТО българският президент сложи страната ни в лимитрофната зона на към този момент очертаващата се нова желязна завеса. Това несъмнено е риск за страната ни. Дълбоката и ясна увереност, с която се аргументира отводът може да ни подскаже и действителните причини, а те евентуално корелират освен с ментални, а и с други зависимости, декларира още специалистът.
За страдание, защитата на страната е сложена в послушание на обществения популизъм. Ние от дълго време сме закъснели да мислим освен за авиацията, само че и за всички типове и родове специфични войски. Не единствено тези двама политици мислят и работят по този метод. Ако не е целенасочена политика, в която да не можем да предоставим за себе си и за другите военни качества, съответни на актуалната война, това може да се охарактеризира като тотална неначетеност във връзка с отбранителната политика на една суверенна страна. А превъоръжаването на армията е освен отбранителна политика. Превъоръжаването е на първо място индустриална политика за високотехнологично развиване на стопанската система. Всеки български политик, който се опълчва на процеса на високотехнологично превъоръжаване обрича на закъснение точно икономическите резултати от въвеждането на високи технологии в промишлеността. Да, този развой изключва медиаторите търгаши, които желаят българските въоръжени сили да получават нискотехнологични платформи на висока цена. Изказвания на български политици от този жанр наливат вода в мелницата на търгашите. Това е систематичен проблем, решението на който следва да се търси в междуинституционално взаимоотношение с привличане на промишлеността и академичната общественост. Не виждам български политик да мисли с такива мащаби. По тази причина ги назовавам политически оператори, тъй като оперират като на конвейер нашите запаси по модела „ Луканов “, без да основават висока принадена стойност за обществото, споделя още той.
Приемането на страна за член на НАТО по време на война не е лимитирано във Вашингтонския контракт. Т.е., в случай че събитията го изискват, това може да се случи по ускорена процедура. Въпросът е различен. Как ще работи България при смяна на събитията – да вземем за пример безапелационна нужда от създаване на плътна защитна завеса за западната цивилизация против нападателните проекти и дейности на Руските ръководещи? Дали тогава България ще се опълчи? Към моментна позицията е на снишаване пред Русия, а както знаем от българската история преклонените главици най-лесно се режат. Агресорът не се управлява от сантименти! Още по-малко, когато е губещ войната! Въпреки нашето редовно снишаване, през последните седмици за повторно България е използвана в съветския политически и пропагандистки развой. Първият път неофициално, в този момент към този момент и публично! Това следва да се регистрира от българските ръководещи и българските политически оператори! Към днешна дата (към 17.00 часа на 10.10.2022 г.) няма реакция от страна на българското Министерство на външните работи.
Русия по всякакъв начин се стреми да въвлече някоя страна-членка на НАТО в спора. Страна, която е в непосредствена непосредственост до Русия, с извънредно лимитирани военни качества, с минимално наличие на войски на НАТО на нейна територия, страна с добре отгледани русофилски освен публични настройки. България е най-подходяща за случая. Путин и неговият режим по всякакъв начин ще се стремят да изгубят войната от някой по-голям от Украйна. Това несъмнено основава опасности пред България, като страна-членка на НАТО и Европейски Съюз. Дали можем сами да предотвратим сходни опасности е подозрително! Нека да е ясно, че украинският народ продължава да заплаща доста висока цена, с цел да загражда пътя на агресора към западната цивилизация. С отхвърли да се поддържа Украйна за участие в НАТО българският президент сложи страната ни в лимитрофната зона на към този момент очертаващата се нова желязна завеса. Това несъмнено е риск за страната ни. Дълбоката и ясна увереност, с която се аргументира отводът може да ни подскаже и действителните причини, а те евентуално корелират освен с ментални, а и с други зависимости, декларира още специалистът.
За страдание, защитата на страната е сложена в послушание на обществения популизъм. Ние от дълго време сме закъснели да мислим освен за авиацията, само че и за всички типове и родове специфични войски. Не единствено тези двама политици мислят и работят по този метод. Ако не е целенасочена политика, в която да не можем да предоставим за себе си и за другите военни качества, съответни на актуалната война, това може да се охарактеризира като тотална неначетеност във връзка с отбранителната политика на една суверенна страна. А превъоръжаването на армията е освен отбранителна политика. Превъоръжаването е на първо място индустриална политика за високотехнологично развиване на стопанската система. Всеки български политик, който се опълчва на процеса на високотехнологично превъоръжаване обрича на закъснение точно икономическите резултати от въвеждането на високи технологии в промишлеността. Да, този развой изключва медиаторите търгаши, които желаят българските въоръжени сили да получават нискотехнологични платформи на висока цена. Изказвания на български политици от този жанр наливат вода в мелницата на търгашите. Това е систематичен проблем, решението на който следва да се търси в междуинституционално взаимоотношение с привличане на промишлеността и академичната общественост. Не виждам български политик да мисли с такива мащаби. По тази причина ги назовавам политически оператори, тъй като оперират като на конвейер нашите запаси по модела „ Луканов “, без да основават висока принадена стойност за обществото, споделя още той.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ




