България не изпълнява ангажимента си да харчи поне 2% от

България не извършва уговорката си да харчи най-малко 2% от брутния си вътрешен артикул за защита. Това излиза наяве от годишния отчет на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, оповестен във вторник, написа.

Според отчета разноските за защита на България през 2022 година са били 1.54% от брутния й вътрешен артикул при ангажимент за два %.

Спрямо размера на стопанската система си България е на 16-о място от 30 страни от НАТО по парите, които отделя за сигурността си, демонстрира отчетът.

Във вторник Столтенберг прикани страните членки да ускорят увеличението на разноските за защита, защото новите данни демонстрират, че по-малко от една четвърт от тях извършват задачата на алианса.

Столтенберг сподели, че нашествието на Русия в Украйна предходната година демонстрира, че светът е станал по-опасен и съдружниците от НАТО би трябвало да отговорят, като слагат и реализиран по-амбициозни цели за военни разноски, заяви Ройтерс.

Седем от 30-те членове на алианса са изпълнили настоящата цел да изразходват 2% от Брутният вътрешен продукт за защита през 2022 година - една по-малко, в сравнение с през 2021 година, преди нахлуването на Русия в Украйна.

Според годишния отчет на генералния секретар на НАТО, оповестен във вторник, Гърция, Съединените щати, Литва, Полша, Англия, Естония и Латвия са изпълнили задачата от 2%. Общите разноски за защита на съдружниците от НАТО са се нараснали с 2.2% по отношение на миналата година.

Хърватия и Франция са най-близо до постигането на задачата от 2%, като всяка харчи към 1.9% от Брутният вътрешен продукт за защита. Най-отзад са Белгия, Испания и Люксембург, чиито разноски за защита са под 1.2% от Брутният вътрешен продукт.
Столтенберг сподели, че НАТО е очаквало още два члена да реализират задачата, само че техните стопански системи са нарастнали с повече от предстоящото, тъй че разноските им са по-ниски като дял от Брутният вътрешен продукт.

Членовете на НАТО непрестанно усилват общите си разноски за защита, откогато съветските сили анексираха Крим и навлязоха в Донбас в Източна Украйна през 2014 година Но Столтенберг сподели, че миналогодишната пълномащабна инвазия демонстрира нужда от повече разноски.
" Няма подозрение, че би трябвало да създадем повече и би трябвало да го създадем по-бързо ", сподели той пред кореспонденти в централата на НАТО в Брюксел.

" Темповете в този момент, когато става въпрос за увеличение на разноските за защита, не са задоволително високи ", сподели той. " Моето обръщение към съдружниците е, че приветстваме това, което са създали, само че те би трябвало да ускорят, би трябвало да дават повече в един по-опасен свят.

На срещата на върха в Уелс през 2014 година водачите на НАТО се съгласиха с задачата да преминат към консумиране на най-малко 2% от техния Брутният вътрешен продукт за защита в течение на 10 година

Очаква се на срещата на върха във Вилнюс през юли да се утвърди нова цел, а Столтенберг сподели, че 2% от Брутният вътрешен продукт към този момент би трябвало да се преглежда като най-малко, като членовете се стремят да се движат по-бързо, в сравнение с до момента, с цел да доближат по-високи равнища.

" Ще се застъпвам за по-амбициозно заричане от това, което направихме през 2014 година ", сподели той. " Ако през 2014 година имаше потребност от увеличение на разноските за защита, в този момент това е още по-очевидно.