Бургас трябва да се активизира сега, за да избегне водна криза след години
България не е остров на сигурност – ние сме част от света, който пресъхва
Има тематики, които дълго обикалят периферията на публичното внимание, до момента в който един ден не се окажат жизненоважни. С днешна дата близо половин милион българи живеят в режим на паника поради дефицит на вода. Част от казуса е завещан – остаряла преносна система и загуби по трасето. Но по-големият и немилостив фактор е климатичната рецесия, която трансформира засушаването от сезонна особеност в непрекъснат риск. България не е остров на сигурност – ние сме част от света, който пресъхва.
А светът приказва с тревожни числа. По данни на Организация на обединените нации над два милиарда души страдат от дефицит на вода. За тях, а и за нас, технологиите към този момент не са разкош, а избавление. Обезсоляването на морска вода – в миналото екстравагантна научна фантазия – през днешния ден е действителен отговор. В 177 страни действат към 16 000 съоръжения, осигуряващи 95 милиона кубически метра вода на ден. Европа разполага с 2352 сходни уреди. Лидер е Испания, която генерира 68 % от континенталното произвеждане посредством своите 765 съоръжения. Следват Италия (9 %), Кипър (8 %), Малта (5 %) и Гърция (3 %).
Но в случай че Европа още учи този урок, арабският свят го е усвоил до съвършенство. Повече от 50 % от международния потенциал за обезсоляване е съсредоточен в района. Саудитска Арабия е отличник с над 7.6 милиона кубически метра обезсолена вода на ден, покриваща 70 % от потребностите на кралството. ОАЕ – съвсем 6 милиона. Следва Кувейт, където над 90 % от питейната вода идва от системи за обезсоляване. Други страни като Катар, Бахрейн и Оман също разчитат на тази технология за съвсем цялото си водоснабдяване.
Това не са просто механически индикатори. Това са държавни решения, политическа воля, стратегическа визия.
А в този момент – към нашия бряг. Бургас е град на морето, град на хоризонти, само че и град, който също стартира да усеща остро капризите на природата. През идващите две-три години евентуално няма да приказваме за водна рецесия. Но можем ли да си позволим спокойствието на късата памет? Времето за стратегически дейности не е „ когато стане сериозно ”. Времето е СЕГА.
Необходими са готови документи, законодателни решения, инфраструктурни планове, калкулации, публични разисквания, съгласувания сред обособените институции. Това лишава време. Би било умно процесът да стартира от, да кажем, идната година.
Ако обезсоляването на морска вода може да подсигурява сигурност, то Бургас би трябвало да стъпи на този път. Темата би трябвало да се настани решително в дневния ред на локалната политика, а и на държавната, без оправдания и съмнения.
Защото в последна сметка ориста е благосклонна: Бургас има море. А морето е бъдещето. Да го пазим. Да го почитаме. Да го превърнем в наш съдружник освен за туризъм, храна и хубост, само че и за живот.
Там, където други страни влагат милиарди, с цел да стигнат до вода, ние имаме пред себе си наследник шир, който чака мъдри решения. И в случай че в миналото историците запишат, че Бургас се е избавил с помощта на морето, то дано бъде ясно – спасението стартира не от природата, а от волята на хората да я употребяват рационално.
Време е. Бъдещето не принадлежи на тези, които чакат, а на тези, които работят.
Още от създателя:
Има тематики, които дълго обикалят периферията на публичното внимание, до момента в който един ден не се окажат жизненоважни. С днешна дата близо половин милион българи живеят в режим на паника поради дефицит на вода. Част от казуса е завещан – остаряла преносна система и загуби по трасето. Но по-големият и немилостив фактор е климатичната рецесия, която трансформира засушаването от сезонна особеност в непрекъснат риск. България не е остров на сигурност – ние сме част от света, който пресъхва.
А светът приказва с тревожни числа. По данни на Организация на обединените нации над два милиарда души страдат от дефицит на вода. За тях, а и за нас, технологиите към този момент не са разкош, а избавление. Обезсоляването на морска вода – в миналото екстравагантна научна фантазия – през днешния ден е действителен отговор. В 177 страни действат към 16 000 съоръжения, осигуряващи 95 милиона кубически метра вода на ден. Европа разполага с 2352 сходни уреди. Лидер е Испания, която генерира 68 % от континенталното произвеждане посредством своите 765 съоръжения. Следват Италия (9 %), Кипър (8 %), Малта (5 %) и Гърция (3 %).
Но в случай че Европа още учи този урок, арабският свят го е усвоил до съвършенство. Повече от 50 % от международния потенциал за обезсоляване е съсредоточен в района. Саудитска Арабия е отличник с над 7.6 милиона кубически метра обезсолена вода на ден, покриваща 70 % от потребностите на кралството. ОАЕ – съвсем 6 милиона. Следва Кувейт, където над 90 % от питейната вода идва от системи за обезсоляване. Други страни като Катар, Бахрейн и Оман също разчитат на тази технология за съвсем цялото си водоснабдяване.
Това не са просто механически индикатори. Това са държавни решения, политическа воля, стратегическа визия.
А в този момент – към нашия бряг. Бургас е град на морето, град на хоризонти, само че и град, който също стартира да усеща остро капризите на природата. През идващите две-три години евентуално няма да приказваме за водна рецесия. Но можем ли да си позволим спокойствието на късата памет? Времето за стратегически дейности не е „ когато стане сериозно ”. Времето е СЕГА.
Необходими са готови документи, законодателни решения, инфраструктурни планове, калкулации, публични разисквания, съгласувания сред обособените институции. Това лишава време. Би било умно процесът да стартира от, да кажем, идната година.
Ако обезсоляването на морска вода може да подсигурява сигурност, то Бургас би трябвало да стъпи на този път. Темата би трябвало да се настани решително в дневния ред на локалната политика, а и на държавната, без оправдания и съмнения.
Защото в последна сметка ориста е благосклонна: Бургас има море. А морето е бъдещето. Да го пазим. Да го почитаме. Да го превърнем в наш съдружник освен за туризъм, храна и хубост, само че и за живот.
Там, където други страни влагат милиарди, с цел да стигнат до вода, ние имаме пред себе си наследник шир, който чака мъдри решения. И в случай че в миналото историците запишат, че Бургас се е избавил с помощта на морето, то дано бъде ясно – спасението стартира не от природата, а от волята на хората да я употребяват рационално.
Време е. Бъдещето не принадлежи на тези, които чакат, а на тези, които работят.
Още от създателя:
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ