България не е обременена от дългата борба на феминизма за

България не е обременена от дългата битка на феминизма за равните права, прераснала в токсичното придвижване срещу мъже. Това написа в собствен коментар Виктор Блъсков.

SafeNews го разгласява без редакторска интервенция:

Дискусията, която стартира в България за равни права за родителите след трагичната гибел на Пейо Пеев, има капацитет да бъде едно от най-важните развития в модерното ни общество. Западният свят, към който ние принадлежим сега, се тресе от тази изкуствено основана война сред мъже и дами, която се концентрира точно към разводите, попечителството върху децата и правосъдните и политически разногласия.

Най-хубавото е, че при нас тази война още не е в разгара си и имаме късмет да я спрем,

преди да нанесе непоправимата вреда, която е нанесла на останалите страни в Европа и Съединени американски щати. Там разводите се движат нагоре, браковете са все по-малко, младите изцяло отхвърлят да се женят, а историите за смазващи правосъдни каузи към развода са всекидневие.

Феминизмът е от главните мотори на тази война. От придвижване за равни права сред мъжете и дамите, в западния свят той от дълго време се трансформира в придвижване за превъзходство на един пол против различен. Пример е по какъв начин феминистките организации и НПО-та упорстват за така наречен “Равно възнаграждение ”. Те приказват по какъв начин дамата изкарва 80% от това, което изкарват мъжете, без да смятат изобщо фактори, че множеството високо-рискови специалности са напълно доминирани от мъже. Или, че мъжете работят повече за по-високото възнаграждение, да вземем за пример.

Всички тези проблеми имат един и същи корен – опцията за изява

Когато дамите или мъжете имат опцията да употребяват съдилища, НПО-та и политика да постановат своето превъзходство, това непроменяемо води до воденето на тези войни. Съдебните каузи за разводи, подправените обвинявания в обезчестяване (за които един мъж може да отиде в пандиза доживот, а дамата да не бъде осъдена, даже да се разбере, че е излъгала), правосъдни разногласия за равно възнаграждение, даже да се прави друга работа. Всичко се случва на една и съща сцена, точно правосъдната и до по-малка степен политическата.

Жертвите във всичко са децата – както вярно се сподели на срещата, при която се обсъждаха равните права за родителите, едно дете, което не вижда единият си родител понася непоправима вреда

Статистиката е брутална на Запад, където към този момент се виждат резултатите – има статистики, които сочат, че да вземем за пример в Съединени американски щати близо 85% от младежите в пандиза са отраснали в дом без татко. Жертва е и цялото общество, което може да действа единствено паралелно с хармонията сред двата пола.

България не е обременена от дългата битка на феминизма за равните права, прераснала в токсичното придвижване срещу мъже. При нас няма историческата тежест, при която мъжете би трябвало да компенсират по някакъв метод. Неолиберализмът като че ли не съумя да поквари хармонията сред мъже и дами. Ако успеем да отстраняваме, доколкото можем, правосъдните борби сред мъже и дами към разводите, ще понижим значимо вредата. Прекрасни хрумвания се разискват сега и очевидно имаме знанието по какъв начин да стартираме да се оправяме с тях.

Няма причина за какво България да не позволи проблем, с който евроатлантическият свят не може да се оправи. Очевидно има воля, имаме и метод, а никой не ни пречи. Зависи единствено от нас.

Коментарът е оповестен във в. Труд 

Още отзиви четете в категорията Коментари