България е похарчила 2.5 млрд. лева за отбрана през 2022 г.
България не е изпълнила уговорката си да отделя минимум 2% от своя Брутният вътрешен продукт за защита макар повишените разноски, сочи годишният отчет на шефа на НАТО Йенс Столтенберг.
Според данните за 2022 година страната ни е похарчила 1,54% за защита от Брутният вътрешен продукт, или съгласно калкулации - към 2,5 милиарда лева Това я слага на 16-о място от общо 30 страни в класацията, показваща какъв брой дава всяка страна за сигурността си.
При представянето на отчета Столтенберг изиска от страните да се стремят към по-бързо нарастване на разноските за защита, тъй като досега едвам 7 страни извършват проекта на НАТО. Това е с една по-малко спрямо 2021 година - преди нахлуването на Русия в Украйна. Общите военни разноски по отношение на миналата година обаче са нарастнали с 2,2%.
Въпреки че страните от алианса усилват непрекъснато средствата си за защита от 2014 година насам поради анексирането на Крим от руснаците, това очевидно не е задоволително. Началото на войната в Украйна сподели, че светът е станал по-опасен, а съдружниците от НАТО би трябвало да реагират, като дефинират и изпълнят по-амбициозни цели, означи Столтенберг.
Първа в класацията за военни разноски се подрежда Гърция, която е изхарчила 3,54% от своя Брутният вътрешен продукт, следвана от Съединени американски щати с 3,46%, Литва – 2,47%, Полша – 2,42%, Англия – 2,16%, Естония – 2,12%, и Латвия – 2,07%.
Румъния и Северна Македония ни водят по разход, макар че и те не са постигнали мечтаните 2%, като дават надлежно 1,76% и 1,61% от брутния си вътрешен артикул за защита.
В дъното на класацията са Люксембург с 0,62%, Испания с 1,09% и Белгия с 1,18%. Страни, които са доста покрай достигането на задачата на алианса, са Хърватия и Франция, които дават по 1,9% и 1,89% от своя Брутният вътрешен продукт.
На срещата на върха в Уелс през 2014 година водачите на НАТО се споразумяха в границите на едно десетилетие да изразходват най-малко 2% от своя Брутният вътрешен продукт за защита.
Очаква се договаряне на нова цел на срещата на върха във Вилнюс през юли. Столтенберг съобщи, че 2% към този момент би трябвало да се преглеждат като най-малко. “Ще се застъпя за по-амбициозно заричане от това, което поехме през 2014 година ”, разяснява още той.
Според данните за 2022 година страната ни е похарчила 1,54% за защита от Брутният вътрешен продукт, или съгласно калкулации - към 2,5 милиарда лева Това я слага на 16-о място от общо 30 страни в класацията, показваща какъв брой дава всяка страна за сигурността си.
При представянето на отчета Столтенберг изиска от страните да се стремят към по-бързо нарастване на разноските за защита, тъй като досега едвам 7 страни извършват проекта на НАТО. Това е с една по-малко спрямо 2021 година - преди нахлуването на Русия в Украйна. Общите военни разноски по отношение на миналата година обаче са нарастнали с 2,2%.
Въпреки че страните от алианса усилват непрекъснато средствата си за защита от 2014 година насам поради анексирането на Крим от руснаците, това очевидно не е задоволително. Началото на войната в Украйна сподели, че светът е станал по-опасен, а съдружниците от НАТО би трябвало да реагират, като дефинират и изпълнят по-амбициозни цели, означи Столтенберг.
Първа в класацията за военни разноски се подрежда Гърция, която е изхарчила 3,54% от своя Брутният вътрешен продукт, следвана от Съединени американски щати с 3,46%, Литва – 2,47%, Полша – 2,42%, Англия – 2,16%, Естония – 2,12%, и Латвия – 2,07%.
Румъния и Северна Македония ни водят по разход, макар че и те не са постигнали мечтаните 2%, като дават надлежно 1,76% и 1,61% от брутния си вътрешен артикул за защита.
В дъното на класацията са Люксембург с 0,62%, Испания с 1,09% и Белгия с 1,18%. Страни, които са доста покрай достигането на задачата на алианса, са Хърватия и Франция, които дават по 1,9% и 1,89% от своя Брутният вътрешен продукт.
На срещата на върха в Уелс през 2014 година водачите на НАТО се споразумяха в границите на едно десетилетие да изразходват най-малко 2% от своя Брутният вътрешен продукт за защита.
Очаква се договаряне на нова цел на срещата на върха във Вилнюс през юли. Столтенберг съобщи, че 2% към този момент би трябвало да се преглеждат като най-малко. “Ще се застъпя за по-амбициозно заричане от това, което поехме през 2014 година ”, разяснява още той.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ