Контрера, ВМРО: Държавата трябва да поиска отлагане на еврото и Еврозоната, поради висок бюджетен дефицит и прогнозна инфлация
България не е подготвена и ще се наложи да се теглят непостижими заеми и/или да се покачат доста налозите
Тази позиция показва зам.-председателят на Вътрешна македонска революционна организация Карлос Контрера и я стимулира в преднамерено писмо, което е адресирано и импортирано до Министерски съвет на Р България.
Причините за това са тъкмо и ясно стимулирани на база на експертни оценки от Фискалния съвет и публични изявления от Управителят на Българска народна банка.
Фискалния съвет - на 19 септември, както е видно от формалната интернет страница на Фискалния съвет, е оповестено мнение, че „ отиваме на 4-5% недостиг в бюджета за 2025г. ". Управителят на Българска народна банка на 11.10.2025г. в свое публично изказване показва: „ Ако разноските се поддържат стабилно над 40% от Брутният вътрешен продукт, ще би трябвало да се финансират или с дълг, или с по-високи налози, или и с двете. " Тази оценка за тазгодишното положение на обществените ни финанси демонстрира непропорционално повишаване на обществените разноски по отношение на приходите, които явно ще би трябвало да бъдат незабавно финансирани с нов дълг. Отделно от това Управителят на Българска народна банка показва „ " ще приключим с по-висока инфлация от тази, която е в еврозоната, само че към момента в управляеми рамки. Трябва да се пречупи тренда на процикличната фискална политика, която е фактор за увеличение на цените на стоките и услугите. ", дава образци Контрера в писмото си до Министерски съвет.
Зам.-председателят на Вътрешна македонска революционна организация обосновава своята позиция и с икономическата и политическа рецесия във Франция и Германия, които неизбежно водят до разтърсвания в Европейски Съюз и в Еврозоната. Той предначертава и тежкия сюжет, който би следвал за България в тази обстановка, в случай че страната не изиска отсрочване на влизането ни в „ клуба на богатите ".
В момента с оглед индикаторите за финансова дисциплинираност, както и с оглед прогнозите за размера на годишната инфлация, размера на бюджетния недостиг и размера на обществения дълг е изцяло целесъобразно да бъде поискано отсрочване, пролонгация, дерогация за датата за въвеждане на еврото. В противоположен случай е прекомерно евентуално да се развие следният сюжет - след 01.01.2026 година да бъде регистриран бюджетен недостиг за 2025 година от над 3% с наклонност да бъде и над 5%; конкретизирана годишна инфлация за 2025 година над междинната за страните от еврозоната, т.е. над 5%; нарастване на обществените разноски, в тази връзка и на държавния дълг като съответствие от Брутният вътрешен продукт над 40%, което към този момент е сериозно. На процедура при този сюжет би могло да се окаже, че България не е изпълнила и не извършва и трите или два от три от критерии за влизане в Еврозоната. В тази обстановка рискуваме директно след влизане в Еврозоната да бъдем сложени под форма на необикновен контрол, което надали е задачата на влизането на република България в Еврозоната.
Прилагаме и цялостния текст на писмото на зам.-председателят на Вътрешна македонска революционна организация Карлос Контрера до Министерския съвет на Р България:
ДО МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА Р БЪЛГАРИЯ
ПРЕДЛОЖЕНИЕ
от Карлос Контрера,
заместник-председател на Политическа партия „ Вътрешна македонска революционна организация - Българско национално придвижване "
гр. София, ул. Пиротска 5,
е-поща:
Уважаеми господин Министър-председател,
Уважаеми госпожи и господа министри,
Във връзка с приемането на еврото на 01.01.2026 година смятам, че не е налице подготвеност за същото. Затова и предлагам Министерски съвет да предприеме стъпки да съобщи пред Европейска комисия и ЕЦБ отсрочване на датата за въвеждане на еврото с най-малко две години. Паралелно с това незабавно да бъдат изменени периодите в закона за въвеждане на еврото в Република България да се отрази отлагането.
В последните седмици интензивно се приказва от специалисти, че бюджетният недостиг ще надвиши допустимите 3%. В тази посока направиха изявления от Фискалния съвет - на 19 септември, както е видно от формалната интернет страница на Фискалния съвет, е оповестено мнение, че „ отиваме на 4-5% недостиг в бюджета за 2025 година ". Управителят на Българска народна банка на 11.10.2025 година в свое публично изказване показва: „ Ако разноските се поддържат стабилно над 40% от Брутният вътрешен продукт, ще би трябвало да се финансират или с дълг, или с по-високи налози, или и с двете. " Тази оценка за тазгодишното положение на обществените ни финанси демонстрира непропорционално повишаване на обществените разноски по отношение на приходите, които явно ще би трябвало да бъдат незабавно финансирани с нов дълг. Отделно от това Управителят на Българска народна банка показва „ " ще приключим с по-висока инфлация от тази, която е в еврозоната, само че към момента в управляеми рамки. Трябва да се пречупи тренда на процикличната фискална политика, която е фактор за увеличение на цените на стоките и услугите. "
Тези причини се чуват от публични представители на държавното ръководство - и Фискалния съвет, и Българска народна банка са институции, които имат директно отношение към ръководството на държавните финанси. В този смисъл посочените изказвания са от лица, представляващи публично държавни органи, това не са мнения в персонално качество или на частни субекти.
На процедура се оказва, че по връзки и на трите критерия за влизане в еврозоната, към този момент има данни и планирани, че няма да бъдат изпълнени. Това води до заключението, че нито във връзка с инфлацията, нито във връзка с размера на дълга и бюджетния недостиг България съумява да покрие критериите. Много е значимо да се означи, че критериите са свързани и с устойчивото им съблюдаване, а не с моментно осъществяване за два-три или шест месеца.
В момента с оглед индикаторите за финансова дисциплинираност, както и с оглед прогнозите за размера на годишната инфлация, размера на бюджетния недостиг и размера на обществения дълг е изцяло целесъобразно да бъде поискано отсрочване, пролонгация, дерогация за датата за въвеждане на еврото. В противоположен случай е прекомерно евентуално да се развие следният сюжет - след 01.01.2026 година да бъде регистриран бюджетен недостиг за 2025 година от над 3% с наклонност да бъде и над 5%; конкретизирана годишна инфлация за 2025 година над междинната за страните от еврозоната, т.е. над 5%; нарастване на обществените разноски, в тази връзка и на държавния дълг като съответствие от Брутният вътрешен продукт над 40%, което към този момент е сериозно. На процедура при този сюжет би могло да се окаже, че България не е изпълнила и не извършва и трите или два от три от критерии за влизане в Еврозоната. В тази обстановка рискуваме директно след влизане в Еврозоната да бъдем сложени под форма на необикновен контрол, което надали е задачата на влизането на република България в Еврозоната.
Следва да отчитаме обстоятелството, че моментът за приемане на общата европейска валута е извънредно несъответствуващ поради дълговите проблеми на Франция и рецесията в Германия - двата съществени стълба на Еврозоната.
От позиция на държавната и институционална подготвеност за приемане на еврото като валута следва да се означи, че механически България няма подготвеност за въвеждане на еврото. Все още има голям брой нормативни и административни неясноти по какъв начин ще се ползва Законът за въвеждане на еврото в република България, в това число и чисто официални пропуски - да вземем за пример редица общини към момента не са изменили нормативните актове, които регламентират превалутирането.
Уважаеми господин Министър-председател,
Уважаеми госпожи и господа министри,
Апелирам към Вас да отчетете действителната фактическа конюнктура, както и да вземете под внимание мненията на представители на фискалния съвет и шефа на Българска народна банка. В този смисъл предлагам Министерски съвет да вземе решение за искане за отсрочване на въвеждането на еврото, както и да предприеме ограничения за законодателни оферти за отразяването на отлагането в Закона за въвеждане на еврото в Република България.
14.10.2025г.
гр. София
Пресцентър на Вътрешна македонска революционна организация - Българско национално придвижване
Тази позиция показва зам.-председателят на Вътрешна македонска революционна организация Карлос Контрера и я стимулира в преднамерено писмо, което е адресирано и импортирано до Министерски съвет на Р България.
Причините за това са тъкмо и ясно стимулирани на база на експертни оценки от Фискалния съвет и публични изявления от Управителят на Българска народна банка.
Фискалния съвет - на 19 септември, както е видно от формалната интернет страница на Фискалния съвет, е оповестено мнение, че „ отиваме на 4-5% недостиг в бюджета за 2025г. ". Управителят на Българска народна банка на 11.10.2025г. в свое публично изказване показва: „ Ако разноските се поддържат стабилно над 40% от Брутният вътрешен продукт, ще би трябвало да се финансират или с дълг, или с по-високи налози, или и с двете. " Тази оценка за тазгодишното положение на обществените ни финанси демонстрира непропорционално повишаване на обществените разноски по отношение на приходите, които явно ще би трябвало да бъдат незабавно финансирани с нов дълг. Отделно от това Управителят на Българска народна банка показва „ " ще приключим с по-висока инфлация от тази, която е в еврозоната, само че към момента в управляеми рамки. Трябва да се пречупи тренда на процикличната фискална политика, която е фактор за увеличение на цените на стоките и услугите. ", дава образци Контрера в писмото си до Министерски съвет.
Зам.-председателят на Вътрешна македонска революционна организация обосновава своята позиция и с икономическата и политическа рецесия във Франция и Германия, които неизбежно водят до разтърсвания в Европейски Съюз и в Еврозоната. Той предначертава и тежкия сюжет, който би следвал за България в тази обстановка, в случай че страната не изиска отсрочване на влизането ни в „ клуба на богатите ".
В момента с оглед индикаторите за финансова дисциплинираност, както и с оглед прогнозите за размера на годишната инфлация, размера на бюджетния недостиг и размера на обществения дълг е изцяло целесъобразно да бъде поискано отсрочване, пролонгация, дерогация за датата за въвеждане на еврото. В противоположен случай е прекомерно евентуално да се развие следният сюжет - след 01.01.2026 година да бъде регистриран бюджетен недостиг за 2025 година от над 3% с наклонност да бъде и над 5%; конкретизирана годишна инфлация за 2025 година над междинната за страните от еврозоната, т.е. над 5%; нарастване на обществените разноски, в тази връзка и на държавния дълг като съответствие от Брутният вътрешен продукт над 40%, което към този момент е сериозно. На процедура при този сюжет би могло да се окаже, че България не е изпълнила и не извършва и трите или два от три от критерии за влизане в Еврозоната. В тази обстановка рискуваме директно след влизане в Еврозоната да бъдем сложени под форма на необикновен контрол, което надали е задачата на влизането на република България в Еврозоната.
Прилагаме и цялостния текст на писмото на зам.-председателят на Вътрешна македонска революционна организация Карлос Контрера до Министерския съвет на Р България:
ДО МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА Р БЪЛГАРИЯ
ПРЕДЛОЖЕНИЕ
от Карлос Контрера,
заместник-председател на Политическа партия „ Вътрешна македонска революционна организация - Българско национално придвижване "
гр. София, ул. Пиротска 5,
е-поща:
Уважаеми господин Министър-председател,
Уважаеми госпожи и господа министри,
Във връзка с приемането на еврото на 01.01.2026 година смятам, че не е налице подготвеност за същото. Затова и предлагам Министерски съвет да предприеме стъпки да съобщи пред Европейска комисия и ЕЦБ отсрочване на датата за въвеждане на еврото с най-малко две години. Паралелно с това незабавно да бъдат изменени периодите в закона за въвеждане на еврото в Република България да се отрази отлагането.
В последните седмици интензивно се приказва от специалисти, че бюджетният недостиг ще надвиши допустимите 3%. В тази посока направиха изявления от Фискалния съвет - на 19 септември, както е видно от формалната интернет страница на Фискалния съвет, е оповестено мнение, че „ отиваме на 4-5% недостиг в бюджета за 2025 година ". Управителят на Българска народна банка на 11.10.2025 година в свое публично изказване показва: „ Ако разноските се поддържат стабилно над 40% от Брутният вътрешен продукт, ще би трябвало да се финансират или с дълг, или с по-високи налози, или и с двете. " Тази оценка за тазгодишното положение на обществените ни финанси демонстрира непропорционално повишаване на обществените разноски по отношение на приходите, които явно ще би трябвало да бъдат незабавно финансирани с нов дълг. Отделно от това Управителят на Българска народна банка показва „ " ще приключим с по-висока инфлация от тази, която е в еврозоната, само че към момента в управляеми рамки. Трябва да се пречупи тренда на процикличната фискална политика, която е фактор за увеличение на цените на стоките и услугите. "
Тези причини се чуват от публични представители на държавното ръководство - и Фискалния съвет, и Българска народна банка са институции, които имат директно отношение към ръководството на държавните финанси. В този смисъл посочените изказвания са от лица, представляващи публично държавни органи, това не са мнения в персонално качество или на частни субекти.
На процедура се оказва, че по връзки и на трите критерия за влизане в еврозоната, към този момент има данни и планирани, че няма да бъдат изпълнени. Това води до заключението, че нито във връзка с инфлацията, нито във връзка с размера на дълга и бюджетния недостиг България съумява да покрие критериите. Много е значимо да се означи, че критериите са свързани и с устойчивото им съблюдаване, а не с моментно осъществяване за два-три или шест месеца.
В момента с оглед индикаторите за финансова дисциплинираност, както и с оглед прогнозите за размера на годишната инфлация, размера на бюджетния недостиг и размера на обществения дълг е изцяло целесъобразно да бъде поискано отсрочване, пролонгация, дерогация за датата за въвеждане на еврото. В противоположен случай е прекомерно евентуално да се развие следният сюжет - след 01.01.2026 година да бъде регистриран бюджетен недостиг за 2025 година от над 3% с наклонност да бъде и над 5%; конкретизирана годишна инфлация за 2025 година над междинната за страните от еврозоната, т.е. над 5%; нарастване на обществените разноски, в тази връзка и на държавния дълг като съответствие от Брутният вътрешен продукт над 40%, което към този момент е сериозно. На процедура при този сюжет би могло да се окаже, че България не е изпълнила и не извършва и трите или два от три от критерии за влизане в Еврозоната. В тази обстановка рискуваме директно след влизане в Еврозоната да бъдем сложени под форма на необикновен контрол, което надали е задачата на влизането на република България в Еврозоната.
Следва да отчитаме обстоятелството, че моментът за приемане на общата европейска валута е извънредно несъответствуващ поради дълговите проблеми на Франция и рецесията в Германия - двата съществени стълба на Еврозоната.
От позиция на държавната и институционална подготвеност за приемане на еврото като валута следва да се означи, че механически България няма подготвеност за въвеждане на еврото. Все още има голям брой нормативни и административни неясноти по какъв начин ще се ползва Законът за въвеждане на еврото в република България, в това число и чисто официални пропуски - да вземем за пример редица общини към момента не са изменили нормативните актове, които регламентират превалутирането.
Уважаеми господин Министър-председател,
Уважаеми госпожи и господа министри,
Апелирам към Вас да отчетете действителната фактическа конюнктура, както и да вземете под внимание мненията на представители на фискалния съвет и шефа на Българска народна банка. В този смисъл предлагам Министерски съвет да вземе решение за искане за отсрочване на въвеждането на еврото, както и да предприеме ограничения за законодателни оферти за отразяването на отлагането в Закона за въвеждане на еврото в Република България.
14.10.2025г.
гр. София
Пресцентър на Вътрешна македонска революционна организация - Българско национално придвижване
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ