Професор от БАН: България навлиза в нов период, при който сушата не е аномалия, а закономерност
България навлиза в нов интервал, при който сушата не е особеност, а причинност. Новата действителност води до засушаване и воден режим в огромна част от страната ни.
Проф. Емил Гачев от Института за проучване на климата, атмосферата и водите при Българска академия на науките съобщи пред , че сухите интервали водят до нараснал риск от пожари и дефицит на вода.
Сухият интервал води до воден режим, изключително мощно за дребните обитаеми места с локални водоизточници. Нашият климат от ден на ден прилича гръцкия. В Гърция климатът от ден на ден става африкански, заключи специалистът.
От думите му в студиото на " България заран " стана ясно, че промени в атмосферната циркулация водят сухия сахарски въздух на север и той обгръща Средиземноморието.
Как да се противопоставим на пожарите и засушаването
" Единственият метод за справяне е да се приспособяваме. Зависи от това по какъв начин си управляваме водните запаси и пожарната сигурност. Стратегии и проекти са изписани доста, само че главният проблем е в осъществяването на написаното. Ако съумеем да подобрим човешката част, това в доста връзки ще ни бъде задоволително ", сподели още проф. Гачев.
Той означи, че статистически имаме 62% загуби на вода на национално равнище.
" До 2014-2015-2016 година имахме интервал с повече превалявания от естествените поради естествената цикличност. Влизайки в третото десетилетие на 21 век, ние попадаме в по-сух интервал и проблемите лъсват. Разсъждаваме по какъв начин да решим казуса в този момент, без да мислим какво се случва в вероятност. Вече каквото и да направиш, то лишава години. Още преди 15 години климатичните прогнози сочеха понижаване на преваляванията у нас ", изясни проф. Гачев.
Според него не е необходимо да строим нови язовири, а по-важно е да се оправи съществуващата инфраструктура.
Не си пазим горите
" Гората е средство за предотвратяване от пожар, само че оставената обикновено да се развива гора. Тя не е каквато би трябвало да бъде и резултатът е ерозия. Горите имат роля да бъдат натурален филтър и да защищават и от наводнения ", уточни проф. Гачев.
По думите му всичко е като барут и е готово да пламне, само че главната неточност е наша. Умишлените пожари и провокираните от немарливост са доста повече от 330, допуска гостът. Немарливостта е вкоренена доста надълбоко в нашия нрав, уверен е специалистът.
Той сигнализира, че в последните 10 години всеобщо нашите борови гори в ниското са изсъхнали, а поливното земеделие ще бъде лимитирано поради неналичието на вода.
Трябва да сме подготвени за възможни наводнения
Септември обича да изненадва с стихии, не изключвам и тази година да се случи това, предизвести проф. Гачев.
" Трябва да сме подготвени, че за едно денонощие може да се извалят превалявания, равни на месечната ни норма. Нараства вероятността за тези събития. Има доста хора по места, които са си свършили работата, само че това ние мъчно ще го видим ", сподели още той.
Изчезва плавният преход сред сезоните
Проф. Гачев посочи, че характерът на сезоните се е изменил значително.
" Имаме доста суха зима, а пикът на снеговалежите се измести към началото на пролетта. Лятото захапва от пролетта и виждаме почти тропичен юни. Пролетта остава хладна известно време, след което внезапно се минава на летния модел на циркулация. През есента това е по-слабо изразено ", обясни гостът.
Общата наклонност е на стопляне и засушаване, заключи проф. Емил Гачев.
Проф. Емил Гачев от Института за проучване на климата, атмосферата и водите при Българска академия на науките съобщи пред , че сухите интервали водят до нараснал риск от пожари и дефицит на вода.
Сухият интервал води до воден режим, изключително мощно за дребните обитаеми места с локални водоизточници. Нашият климат от ден на ден прилича гръцкия. В Гърция климатът от ден на ден става африкански, заключи специалистът.
От думите му в студиото на " България заран " стана ясно, че промени в атмосферната циркулация водят сухия сахарски въздух на север и той обгръща Средиземноморието.
Как да се противопоставим на пожарите и засушаването
" Единственият метод за справяне е да се приспособяваме. Зависи от това по какъв начин си управляваме водните запаси и пожарната сигурност. Стратегии и проекти са изписани доста, само че главният проблем е в осъществяването на написаното. Ако съумеем да подобрим човешката част, това в доста връзки ще ни бъде задоволително ", сподели още проф. Гачев.
Той означи, че статистически имаме 62% загуби на вода на национално равнище.
" До 2014-2015-2016 година имахме интервал с повече превалявания от естествените поради естествената цикличност. Влизайки в третото десетилетие на 21 век, ние попадаме в по-сух интервал и проблемите лъсват. Разсъждаваме по какъв начин да решим казуса в този момент, без да мислим какво се случва в вероятност. Вече каквото и да направиш, то лишава години. Още преди 15 години климатичните прогнози сочеха понижаване на преваляванията у нас ", изясни проф. Гачев.
Според него не е необходимо да строим нови язовири, а по-важно е да се оправи съществуващата инфраструктура.
Не си пазим горите
" Гората е средство за предотвратяване от пожар, само че оставената обикновено да се развива гора. Тя не е каквато би трябвало да бъде и резултатът е ерозия. Горите имат роля да бъдат натурален филтър и да защищават и от наводнения ", уточни проф. Гачев.
По думите му всичко е като барут и е готово да пламне, само че главната неточност е наша. Умишлените пожари и провокираните от немарливост са доста повече от 330, допуска гостът. Немарливостта е вкоренена доста надълбоко в нашия нрав, уверен е специалистът.
Той сигнализира, че в последните 10 години всеобщо нашите борови гори в ниското са изсъхнали, а поливното земеделие ще бъде лимитирано поради неналичието на вода.
Трябва да сме подготвени за възможни наводнения
Септември обича да изненадва с стихии, не изключвам и тази година да се случи това, предизвести проф. Гачев.
" Трябва да сме подготвени, че за едно денонощие може да се извалят превалявания, равни на месечната ни норма. Нараства вероятността за тези събития. Има доста хора по места, които са си свършили работата, само че това ние мъчно ще го видим ", сподели още той.
Изчезва плавният преход сред сезоните
Проф. Гачев посочи, че характерът на сезоните се е изменил значително.
" Имаме доста суха зима, а пикът на снеговалежите се измести към началото на пролетта. Лятото захапва от пролетта и виждаме почти тропичен юни. Пролетта остава хладна известно време, след което внезапно се минава на летния модел на циркулация. През есента това е по-слабо изразено ", обясни гостът.
Общата наклонност е на стопляне и засушаване, заключи проф. Емил Гачев.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ




