България настоя да бъде увеличен размерът на подпомагане за страната

България настоя да бъде повишен размерът на подкрепяне за страната от земеделския запас на Европейския съюз /ЕС/. Това бе поискано в рамките двустранна среща сред заместник-министъра на земеделието Георги Събев и европейския комисар по земеделие Януш Войчеховски , по самодейност от българската страна, оповестиха от отрасловото ведомство. Разговорът се е състоял по време на съвещанието на Съвета на Европейски Съюз по земеделие и риболовство, което се организира в Брюксел.

Аграрният заместник-министър срещна еврокомисаря с настоящата конюнктура на пазара на селскостопански артикули , както и с компликациите, пред които са изправени българските аграрни производители в резултат на несъразмерния импорт от Украйна . В диалога Георги Събев още веднъж акцентира, че страната ни е солидарна с Украйна и поддържа нуждата от обезпечаване на доставки на селскостопански артикули, с цел да се подсигурява международната продоволствена сигурност, само че това не би трябвало да слага в риск конкурентоспособността на стопаните в Европейски Съюз.

Той осведоми още, че съществени терзания буди натискът, който вносът от Украйна оказва върху пазара в страната ни, като по думите му най-сериозните разстройства се следят на пазара на маслодаен слънчоглед , а данните демонстрират, че интензивният импорт продължава и през 2023 година

„ Обезпокоителни са количествата зърно, съхранявани в складовете на територията на България, без благоприятни условия за реализация и липса на търговия “ , уточни заместник-министърът.

Освен България, още единствено 2 страни се чака да получат подкрепяне от земеделския запас – това са Полша и Румъния .

Двамата разискаха и провокациите пред земеделието, свързани с невиждано повишаване на главните индустриални запаси и несигурността на земеделските пазари. Заместник-министър Събев означи, че забележителното повишаване на цените на торове, препарати, фуражи и сила се отразява неподходящо върху достъпа до оборотни средства на земеделските производители, които се сблъскват и със съществени компликации при реализацията на продукцията си.

По време на съвещанието земеделските министри разискаха сериозната обстановка в млечния бранш и нуждата от ограничения на равнище Европейски Съюз за стабилизиране. България поддържа настояването за даване на изключителна помощ от селскостопанския запас . Друга обсъждана тематика бе търговията в селското стопанство.

Разгледан беше и пакет от ограничения за възстановяване на устойчивостта и издръжливостта на бранш „ Рибарство и аквакултури “ в Европейски Съюз . Основните цели на страната ни за стабилно бъдеще на бранша са реализиране задачите на Общата политика в региона на рибарството в Черно море в рационални периоди, дейно използване на районния метод и обезпечаване на равнопоставеност при осъществяване на уговорките с трети страни.

В рамките на Съвета бе показано и Съобщение на Комисията за преразглеждане на самодейността на Европейски Съюз по отношение на опрашителите – Нов пакт за опрашителите. В своята позиция България приветства документа с оглед вероятния принос на самодейността за реализиране на задачите на Европейския зелен пакт .

„ Надяваме се, че най-късно до 2024 година ще приключи оценката за основните опрашители, измежду които са и пчелите. Намираме за извънредно значимо завършването на стандартизираната методика за мониторинг на опрашителите в най-кратки периоди, може би даже преди планувания в този момент период – 2026 година Подобна мярка ще помогне за възстановяване на разговора сред пчелари и аграрни производители, с цел да има повече изясненост, точност и резистентност в поминъка и на едните, и на другите “ , уточни още българският представител.