С еврото средната заплата от 1400 евро скочи на 2000 евро в Хърватия
България направи още две стъпки към влизане в еврозоната. Важните въпроси: Как ще се отрази еврото на джоба ни, на цените и на стопанската система. Дейвид Караиванов потърси какъв е евро-опитът на Хърватия и Литва.
Еврозоната – 20 страни с единна европейска валута. Последната, включила сe е Хърватия. Преди да одобри валутата, балканската страна регистрира висока инфлация – 13% на годишна база през ноември 2022 година Смяната на куната с евро обаче оказва малко въздействие – под 1% на месечна база в първите месеци на 2023 година Оттогава приходите в частния и обществения бранш са се нараснали.
През декември 2022 година междинната брутна заплата е малко под 1400 евро, а чистата – малко над 1000. Две години и половина по-късно брутната е над 2000, а чистата – над 1400 евро. Към днешна дата работят почти 500 хиляди души в обществения бранш – с 40% се е нараснала минималната им работна заплата.
Преподавателите в началните учебни заведения изкарват месечно 1500 евро, като най-високите заплати в образованието могат да доближат до 2100 евро. Общопрактикуващите лекари изкарват приблизително 2500 евро. Най-високите заплати в държавните лечебни заведения са двойно повече, според от университетските звания и статус.
Същевременно, за тези 2 години и половина има насъбрана инфлация в потребителските цени от почти 14%.
„ Инфлацията в Хърватия, както и в други страни, беше провокирана от външни геополитически шокове – COVID-19, следпандемичния интервал, в който се усили търсенето, съветската експанзия против Украйна. Инфлацията е систематичен проблем. Няма задоволително произвеждане на потребителски артикули, изключително на хранителни артикули. Търсенето се усилва неимоверно през летния туристически сезон, в който 20 милиона души идват в Хърватия. Търговците в бранша, несъмнено, покачват цените. Но това няма общо с еврото “, изясни икономистът от Хърватия Дамир Новотни.
В другия завършек на Европа - в Литва, също като в България, валутен ръб държи неизменен курса на литаса в продължение на 13 години. До 1 януари 2015 година, когато банкоматите пускат първите евробанкноти в страната.
В началото цените на стоките се покачват бързо и доста, споделя пред bTV литовският публицист Роландас Агинтас, само че прецизира:
“За 10 години имахме инфлация от 50-60%, само че като погледнем отвън Литва, може да забележим същите проценти в прилежащите ни страни, които не заплащат с евро. В необятната общност има мнение, че цените се повишиха поради еврото, само че е доста е мъчно да се каже дали в действителност това е повода. От друга страна, заплатите се усилиха със 150%. Като цяло нашето общество стана доста по-богато. Никога не е било толкоз богато, колкото е в този момент ”.
С валутен ръб или без, кредитният рейтинг на Хърватия и Литва, се е повишил, което е довело до по-ниски лихвени проценти и повече непознати вложения. „ Операцията по приемане на еврото в Хърватия беше съвършено проведена. Нямаше огромен проблем, обвързван с превалутирането. Беше равномерен преход. Ако питаме през днешния ден хърватския народ, дали да върнем назад куната като национална валута, сигурен съм, че 70% от хората ще кажат „ Не, апелирам да останем в еврозоната “, сподели икономистът.
Ако в някоя страна пристигна на власт някой лунатик, постоянно е добре той да бъде отвън фискалната политика. Не съществува риск да обезцени валутата или да направи откачени неща. Когато имате евро, вие предпазвате парите в личния си джоб от такива безотговорни политици. Младите генерации към този момент не помнят друга валута с изключение на еврото. Толкова сме привикнали с него, че въпросът за валутата в Литва от дълго време не е настоящ “, изясни журналистът.
По данни на Световната банка, откогато е в еврозоната, Хърватия отчита сред 3 и 4% напредък на брутния си вътрешен артикул. А Литва е удвоила своето благосъстояние за последните 10 години.
