България на 41-во място от 162 държави по граждански и икономически свободи
България на 41-во място от 162 страни по цивилен и стопански свободи
Нова Зеландия, Швейцария и Хонконг са най-свободните страни. Това демонстрира Индексът на човешката независимост (HFI), изготвян от Института Катон и представян в България от Института за пазарна стопанска система, като понятието за независимост, включва самостоятелните, гражданските и икономическите свободи.
Методологията включва събиране на данни от редица международни организации (например МВФ, СБ, СТО), експертни въпросници, информация от други показатели (като този за Правене на бизнес и за Глобална конкурентоспособност). Индексът се образува от 83 обособени индикатора, групирани в 12 категории, измерени по скалата от 0 до 10 точки.
Изданието от 2018 година обгръща 162 страни. С най-голям резултат е Нова Зеландия (8,89 т.), следвана от Швейцария (8,79 т.) и Хонконг (8,78 т.). С най-ниски резултати пък са Сирия (3,77 т.), Венецуела (4,20 т.) и Йемен (4,25 т.). Спрямо миналогодишното издание човешката независимост се е подобрила в 63 страни, намаляла е в 87 страни, а в 9 е останала непроменена. Това се показва в понижение на международния резултат с 0,01 точки.
Индексът ясно демонстрира, че икономическата и самостоятелната независимост са ясно свързани – където се зачита икономическата независимост, се зачита и самостоятелната и назад.
По-високата независимост има и правопропорционална връзка с приходите на човек от популацията – най-свободната ¼ от страните имат над три пъти по-висок БВП на човек спрямо най-несвободната ¼ от страните.
Изследването потвърждава и че свободата води до ценене на правата на дамите и по-висока степен на народна власт.
В тазгодишното издание на показателя, България получава 7,78 т. и се подрежда на 41-во място (от 162 държави). Сред страните в Европейския съюз по-нисък резултат имат единствено Унгария и Гърция. Спрямо изданието от предходната година резултатът на страната понижава с 0,04 т. без смяна на позицията ѝ в класацията.
Общото показване на България в тазгодишния показател е обусловено от оценката на страната в 12-те включени категории:
Индивидуална независимост:
Върховенство на закона (4,9 т.) – това е една от най-проблемните за България категории освен в сегашния показател, само че и в други интернационалните проучвания. Основният проблем е в наказателното право (4,1 т.), само че и всички знаци, включени в тази категория, са на извънредно ниско равнище, още повече за европейска страна.
Сигурност и сигурност (9,8 т.) – мощна категория за България, а високата оценка идва от относителната липса на терористични офанзиви, както и от сравнителната сигурност на дамите в обществото.
Свободно придвижване (10,0 т.) – България получава оптималния резултат поради свободното придвижване на хората във и отвън страната.
Свобода на религията (7,1 т.) – в тази категория като съществени проблеми са изтъкнати правните и регулаторни ограничавания на изповядването на другите религии (5,8 т.), както и на образуването на религиозни организации (7,5 т.).
Свобода на сдружаване и гражданско общество (9,5 т.) – най-ниската оценка тук е за образуването и работата на политическите партии (7,5 т.), а опцията за основаване на асоциации, професионални организации и други под. е оценена с оптималната оценка.
Свобода на словото и информацията (8,8 т.) – като недостатъци са посочени политическият напън и надзор на медиите (5,8).
Свобода на идентичността и взаимоотношенията (9,3 т.) – високият резултат в тази категория е свързан от правата на родителите и неналичието на ограничавания във връзка с разводите.
Икономическа независимост:
Размер на държавното управление (7,0 т.) – България получава ниски резултати поради високите разноски на държавното управление (5,7 т.) и забележителните прехвърляния и дотации (5,8 т.). Най-добри в тази категория пък са резултатите във връзка с данъчното задължение (8,5 т.) и държавните компании (8,0 т.).
Съдебна система и право на благосъстоятелност (4,8 т.) – най-слабата категория за България. За независимостта на съда страната получава едвам 3,3 т., а доверието в полицията е оценено с 4,3 точки.
Достъп до постоянни пари (9,4 т.) – относително високият резултат е свързан от свободата за владение на задгранична валута и дефлацията в страната през обсъждания интервал (2016 г.).
Свобода на интернационалната търговия (8,1 т.) – ниските мита за търговия в резултат на участието на България в Европейския съюз покачват оценката на страната. Относително високи, обаче, остават регулаторните ограничавания пред търговията.
Регулиране на заема, труда и бизнеса (7,6 т.) – до момента в който неналичието на тежко контролиране на кредитния пазар се прави оценка високо (9,6 т.), бюрократичните ограничавания не престават да задушават бизнеса (6,2 т.) и пазара на труда (7,0 т.).
Резултатът на България в Индекса на човешката независимост като цяло не се трансформира през годините. Спрямо данните за 2008 година – първата, за която има такива - оценката на страната е с 0,07 т. по-висока. Най-слабите резултати – тези, свързани със правосъдната система – даже се утежняват през годините. Както демонстрира проучването, това води до ограничение на свободите и приходите в страната. /БГНЕС
Нова Зеландия, Швейцария и Хонконг са най-свободните страни. Това демонстрира Индексът на човешката независимост (HFI), изготвян от Института Катон и представян в България от Института за пазарна стопанска система, като понятието за независимост, включва самостоятелните, гражданските и икономическите свободи.
Методологията включва събиране на данни от редица международни организации (например МВФ, СБ, СТО), експертни въпросници, информация от други показатели (като този за Правене на бизнес и за Глобална конкурентоспособност). Индексът се образува от 83 обособени индикатора, групирани в 12 категории, измерени по скалата от 0 до 10 точки.
Изданието от 2018 година обгръща 162 страни. С най-голям резултат е Нова Зеландия (8,89 т.), следвана от Швейцария (8,79 т.) и Хонконг (8,78 т.). С най-ниски резултати пък са Сирия (3,77 т.), Венецуела (4,20 т.) и Йемен (4,25 т.). Спрямо миналогодишното издание човешката независимост се е подобрила в 63 страни, намаляла е в 87 страни, а в 9 е останала непроменена. Това се показва в понижение на международния резултат с 0,01 точки.
Индексът ясно демонстрира, че икономическата и самостоятелната независимост са ясно свързани – където се зачита икономическата независимост, се зачита и самостоятелната и назад.
По-високата независимост има и правопропорционална връзка с приходите на човек от популацията – най-свободната ¼ от страните имат над три пъти по-висок БВП на човек спрямо най-несвободната ¼ от страните.
Изследването потвърждава и че свободата води до ценене на правата на дамите и по-висока степен на народна власт.
В тазгодишното издание на показателя, България получава 7,78 т. и се подрежда на 41-во място (от 162 държави). Сред страните в Европейския съюз по-нисък резултат имат единствено Унгария и Гърция. Спрямо изданието от предходната година резултатът на страната понижава с 0,04 т. без смяна на позицията ѝ в класацията.
Общото показване на България в тазгодишния показател е обусловено от оценката на страната в 12-те включени категории:
Индивидуална независимост:
Върховенство на закона (4,9 т.) – това е една от най-проблемните за България категории освен в сегашния показател, само че и в други интернационалните проучвания. Основният проблем е в наказателното право (4,1 т.), само че и всички знаци, включени в тази категория, са на извънредно ниско равнище, още повече за европейска страна.
Сигурност и сигурност (9,8 т.) – мощна категория за България, а високата оценка идва от относителната липса на терористични офанзиви, както и от сравнителната сигурност на дамите в обществото.
Свободно придвижване (10,0 т.) – България получава оптималния резултат поради свободното придвижване на хората във и отвън страната.
Свобода на религията (7,1 т.) – в тази категория като съществени проблеми са изтъкнати правните и регулаторни ограничавания на изповядването на другите религии (5,8 т.), както и на образуването на религиозни организации (7,5 т.).
Свобода на сдружаване и гражданско общество (9,5 т.) – най-ниската оценка тук е за образуването и работата на политическите партии (7,5 т.), а опцията за основаване на асоциации, професионални организации и други под. е оценена с оптималната оценка.
Свобода на словото и информацията (8,8 т.) – като недостатъци са посочени политическият напън и надзор на медиите (5,8).
Свобода на идентичността и взаимоотношенията (9,3 т.) – високият резултат в тази категория е свързан от правата на родителите и неналичието на ограничавания във връзка с разводите.
Икономическа независимост:
Размер на държавното управление (7,0 т.) – България получава ниски резултати поради високите разноски на държавното управление (5,7 т.) и забележителните прехвърляния и дотации (5,8 т.). Най-добри в тази категория пък са резултатите във връзка с данъчното задължение (8,5 т.) и държавните компании (8,0 т.).
Съдебна система и право на благосъстоятелност (4,8 т.) – най-слабата категория за България. За независимостта на съда страната получава едвам 3,3 т., а доверието в полицията е оценено с 4,3 точки.
Достъп до постоянни пари (9,4 т.) – относително високият резултат е свързан от свободата за владение на задгранична валута и дефлацията в страната през обсъждания интервал (2016 г.).
Свобода на интернационалната търговия (8,1 т.) – ниските мита за търговия в резултат на участието на България в Европейския съюз покачват оценката на страната. Относително високи, обаче, остават регулаторните ограничавания пред търговията.
Регулиране на заема, труда и бизнеса (7,6 т.) – до момента в който неналичието на тежко контролиране на кредитния пазар се прави оценка високо (9,6 т.), бюрократичните ограничавания не престават да задушават бизнеса (6,2 т.) и пазара на труда (7,0 т.).
Резултатът на България в Индекса на човешката независимост като цяло не се трансформира през годините. Спрямо данните за 2008 година – първата, за която има такива - оценката на страната е с 0,07 т. по-висока. Най-слабите резултати – тези, свързани със правосъдната система – даже се утежняват през годините. Както демонстрира проучването, това води до ограничение на свободите и приходите в страната. /БГНЕС
Източник: bgnes.com
КОМЕНТАРИ