Празен чек или силна позиция? Какво следва от решението за Северна Македония
България може и да се съгласи да вдигне ветото, само че това не значи, че Северна Македония наложително ще стартира договаряния за участие в Европейски Съюз. Причината е, че София сложи условия, с които Скопие може и да не се съгласи.
Условията на София са записани в един документ, който още не е подписан, само че се оказа основен за решаването на разногласието. Става дума за двустранен протокол сред България и Северна Македония. Той е обсъждан сред София и Скопие, само че двете страни до момента не са постигнали единодушие по всички точки.
Този факт се трансформира в мотив за рецензии против така наречен френско предложение за решение на разногласието със Скопие и решението на българския парламент, което даде мандат на държавното управление да го утвърди.
В България президентът Румен Радев назова решението на Народното събрание “празен чек ”. Лидерката на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова сподели, че партията ѝ не би подкрепила предложение, което се основава единствено “на положителни планове ”. И двамата се аргументираха с това, че двустранният протокол не е подписан.
Вярно ли е, че по този начин българските претенции може да останат неудовлетворени? Попитахме двама специалисти - дипломатът и някогашен заместник-министър на външните работи Стефан Тафров и някогашната министърка по европейските въпроси Гергана Паси. И двамата считат, че няма подобен риск.
“Ако македонската страна не подпише протокола, няма да има начало на договарянията ”, сподели Стефан Тафров . “Той се загатва във френското предложение, тъй че в случай че македонската страна не желае да го подпише, значи отхвърля предлагането. ”
“За да се утвърди преговорната рамка, този двустранен протокол би трябвало да бъде подписан ”, сподели Гергана Паси . “Така ние вкарваме в многостранния преговорен развой своите двустранни въпроси. Само че към този момент не ги решаваме двустранно, а многостранно, което дава още повече мощ на нашата позиция. ”
Съгласието на Скопие обаче не е в забрадка вързано. Много политици в Северна Македония към този момент реагираха негативно на така наречен френско предложение. Опозицията изиска оставката на държавното управление, съдружните сътрудници заплашиха да изоставен ръководството, министър председателят сложи условия за македонско единодушие.
Какво следва от решението на Народното събрание
Българският парламент одобри в петък решение , с което разпореди на държавното управление да утвърди така наречен френско предложение за решение на разногласието със Северна Македония.
Френското предложение планува българските условия пред Скопие да се трансфорат в част от уговорките на Северна Македония пред Европейски Съюз, а Европейската комисия да е поръчител за осъществяването им. Този вид стана прочут като “френско предложение ”, тъй като идва по време на френското председателство на Съвета на Европейски Съюз.
Решението на българския парламент планува държавното управление да утвърди предлагането на Съвета на Европейски Съюз единствено в случай че то дава отговор на избрани условия - да подсигурява вписването на българите в македонската конституция като държавотворен народ, да подсигурява, че нищо в преговорния развой няма да бъде тълкувано като признание на македонския език от България и да подсигурява, че добросъседството и спазването на контракта от 2017 година с България и на протоколите към него ще бъде аршин при договарянията.
Българското външно министерство приветства решението на българския парламент и уточни, че то се основава на предложенията на Френското председателство и не слага “условия отвън към този момент разискваните такива при полемиките в Европейски Съюз и в хода на двустранните договаряния с Република Северна Македония ”. Съгласно позицията на министерството от събота идната стъпка е подписването на двустранен протокол със Северна Македония.
Какъв е този протокол
Договорът за добросъседство от 2017 година планува основаването на Съвместна междуправителствена комисия. Тя заседава най-малко един път годишно и съвещанията се ръководят от външните министри на България и Северна Македония. Тази комисия може да приема протоколи към контракта. Точно подобен протокол се чака да бъде подписан в този момент.
Проектът на протокола, с който Свободна Европа разполага, включва за използването на контракта. Той планува Северна Македония първо да включи българите в конституцията си, а по-късно да стартира договаряния за участие. Сред другите условия са битка с речта на омразата и дискриминирането по отношение на българската общественост, отваряне на архивите на югославската държавна сигурност, промени в образователните стратегии по история и география.
Някои от тези текстове обаче не са утвърдени от македонските дипломати, стана ясно от отчет на министърката на външните работи Теодора Генчовска , политика в Народното събрание. Основното разминаване е във връзка с момента, в който българите да бъдат вписани в македонската конституция - България желае това да стане преди началото на договарянията, а Северна Македония предлага да стане по-късно да бъде изискване в договарянията.
Защо протоколът се оказа значим
Протоколът е неразделна част от така наречен френски оферти за повдигане на ветото. Той се загатва в двата европейски документа, които ще дадат начало на договарянията, в случай че бъдат признати от страните членки - Заключенията на Съвета на Европейски Съюз и Преговорната рамка .
“[Съветът] приветства единодушието за [двустранен протокол] за използване на Договора сред България и Северна Македония ”, написа в проектозаключенията, с които Свободна Европа разполага. В плана за Преговорна рамка написа, че Северна Македония се задължава да съблюдава Договора за добросъседство с България от 2017 година и двустранните протоколи за използването му.
Становището на българското външно министерство е, че протоколът би трябвало да бъде подписан преди България да утвърди двата документа - т.е. да вдигне ветото. Решението на Народното събрание планува протоколът да бъде подписан преди или дружно с приемането на така наречен френско предложение.
Протоколът обаче до момента не е подписан. Българското Министерство на външните работи изрази подготвеност да го подпише и прикани Скопие да направи същото. “Ред е на виновните фактори в нашата прилежаща страна да покажат, не с думи, а с дейности, своята ангажираност и предпочитание за личното си, а и за това на района, европейско бъдеще ”, написа то в позиция от 25 юни.
Какво става, в случай че Скопие не се съгласи
Съгласието на Скопие не е в забрадка вързано. Българската външна министърка Теодора Генчовска сподели, че по протокола има различия. Реакциите на така наречен френско предложение в Северна Македония бяха значително отрицателни.
Три партии заплашиха, че ще излязат от властта поради документа, който дефинират като недопустим. Ако го създадат, кабинетът към този момент няма да има болшинство. Опозицията от ВМРО–ДПМНЕ прикани за оставка на държавното управление и предварителни избори. Премиерът Димитър Ковачевски написа в обществените мрежи, че страната му би се съгласила с предлагането.
Какво ще стане, в случай че Скопие откаже да подпише протокола?
“Протоколът е част от предлагането на Френското председателство ”, сподели пред Свободна Европа дипломатът Стефан Тафров . “Ако македонската страна не желае да го подпише, значи отхвърля предлагането и няма да има начало на договарянията ”
“Протоколът би трябвало да стане част от преговорната рамка. Но с цел да стане част от преговорната рамка, той би трябвало да е подписан от България и Северна Македония ”, сподели пред Свободна Европа директорката на “ПанЕвропа ” Гергана Паси . “Но с цел да се утвърди преговорната рамка, този двустранен протокол би трябвало да бъде подписан. ”
Наистина ли решението е “празен чек ”
Фактът, че протоколът сред България и Северна Македония не е подписан, беше употребен, с цел да бъде атакувано решението на Народното събрание, което разрешава повдигане на ветото.
Според президента Румен Радев то, който “ще остави идващите български държавни управления в днешното състояние да водят безплодни разногласия с македонската страна ”. Лидерката на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова написа във Facebook, че партията ѝ не би подкрепила предложение, което се основава единствено “на положителни планове ” . И двамата се аргументираха с това, че двустранният протокол не е подписан.
Стефан Тафров и Гергана Паси обаче показаха, че протоколът е част от френското предложение и в случай че не бъде подписан, договарянията няма да стартират.
Според Гергана Паси няма спънка текстът на двустранния протокол да бъде променян, само че това е допустимо единствено в случай че двете страни са съгласни.
“А сега даже да има някакво предпочитание за отстъпки сред двете дипломатически ведомства, политическият звук е толкоз огромен, че той прави невероятно предоговарянето ”, сподели тя.
По отношение на главния противоречив въпрос в протокола - моментът в който Северна Македония да включи българите в конституцията си - въпросът е решен от така наречен френско предложение. То планува осъществяване на две междуправителствени конференции при започване на договарянията, вместо една, както нормално - втората ще бъде извършена единствено след смяна на конституцията.
Условията на София са записани в един документ, който още не е подписан, само че се оказа основен за решаването на разногласието. Става дума за двустранен протокол сред България и Северна Македония. Той е обсъждан сред София и Скопие, само че двете страни до момента не са постигнали единодушие по всички точки.
Този факт се трансформира в мотив за рецензии против така наречен френско предложение за решение на разногласието със Скопие и решението на българския парламент, което даде мандат на държавното управление да го утвърди.
В България президентът Румен Радев назова решението на Народното събрание “празен чек ”. Лидерката на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова сподели, че партията ѝ не би подкрепила предложение, което се основава единствено “на положителни планове ”. И двамата се аргументираха с това, че двустранният протокол не е подписан.
Вярно ли е, че по този начин българските претенции може да останат неудовлетворени? Попитахме двама специалисти - дипломатът и някогашен заместник-министър на външните работи Стефан Тафров и някогашната министърка по европейските въпроси Гергана Паси. И двамата считат, че няма подобен риск.
“Ако македонската страна не подпише протокола, няма да има начало на договарянията ”, сподели Стефан Тафров . “Той се загатва във френското предложение, тъй че в случай че македонската страна не желае да го подпише, значи отхвърля предлагането. ”
“За да се утвърди преговорната рамка, този двустранен протокол би трябвало да бъде подписан ”, сподели Гергана Паси . “Така ние вкарваме в многостранния преговорен развой своите двустранни въпроси. Само че към този момент не ги решаваме двустранно, а многостранно, което дава още повече мощ на нашата позиция. ”
Съгласието на Скопие обаче не е в забрадка вързано. Много политици в Северна Македония към този момент реагираха негативно на така наречен френско предложение. Опозицията изиска оставката на държавното управление, съдружните сътрудници заплашиха да изоставен ръководството, министър председателят сложи условия за македонско единодушие.
Какво следва от решението на Народното събрание
Българският парламент одобри в петък решение , с което разпореди на държавното управление да утвърди така наречен френско предложение за решение на разногласието със Северна Македония.
Френското предложение планува българските условия пред Скопие да се трансфорат в част от уговорките на Северна Македония пред Европейски Съюз, а Европейската комисия да е поръчител за осъществяването им. Този вид стана прочут като “френско предложение ”, тъй като идва по време на френското председателство на Съвета на Европейски Съюз.
Решението на българския парламент планува държавното управление да утвърди предлагането на Съвета на Европейски Съюз единствено в случай че то дава отговор на избрани условия - да подсигурява вписването на българите в македонската конституция като държавотворен народ, да подсигурява, че нищо в преговорния развой няма да бъде тълкувано като признание на македонския език от България и да подсигурява, че добросъседството и спазването на контракта от 2017 година с България и на протоколите към него ще бъде аршин при договарянията.
Българското външно министерство приветства решението на българския парламент и уточни, че то се основава на предложенията на Френското председателство и не слага “условия отвън към този момент разискваните такива при полемиките в Европейски Съюз и в хода на двустранните договаряния с Република Северна Македония ”. Съгласно позицията на министерството от събота идната стъпка е подписването на двустранен протокол със Северна Македония.
Какъв е този протокол
Договорът за добросъседство от 2017 година планува основаването на Съвместна междуправителствена комисия. Тя заседава най-малко един път годишно и съвещанията се ръководят от външните министри на България и Северна Македония. Тази комисия може да приема протоколи към контракта. Точно подобен протокол се чака да бъде подписан в този момент.
Проектът на протокола, с който Свободна Европа разполага, включва за използването на контракта. Той планува Северна Македония първо да включи българите в конституцията си, а по-късно да стартира договаряния за участие. Сред другите условия са битка с речта на омразата и дискриминирането по отношение на българската общественост, отваряне на архивите на югославската държавна сигурност, промени в образователните стратегии по история и география.
Някои от тези текстове обаче не са утвърдени от македонските дипломати, стана ясно от отчет на министърката на външните работи Теодора Генчовска , политика в Народното събрание. Основното разминаване е във връзка с момента, в който българите да бъдат вписани в македонската конституция - България желае това да стане преди началото на договарянията, а Северна Македония предлага да стане по-късно да бъде изискване в договарянията.
Защо протоколът се оказа значим
Протоколът е неразделна част от така наречен френски оферти за повдигане на ветото. Той се загатва в двата европейски документа, които ще дадат начало на договарянията, в случай че бъдат признати от страните членки - Заключенията на Съвета на Европейски Съюз и Преговорната рамка .
“[Съветът] приветства единодушието за [двустранен протокол] за използване на Договора сред България и Северна Македония ”, написа в проектозаключенията, с които Свободна Европа разполага. В плана за Преговорна рамка написа, че Северна Македония се задължава да съблюдава Договора за добросъседство с България от 2017 година и двустранните протоколи за използването му.
Становището на българското външно министерство е, че протоколът би трябвало да бъде подписан преди България да утвърди двата документа - т.е. да вдигне ветото. Решението на Народното събрание планува протоколът да бъде подписан преди или дружно с приемането на така наречен френско предложение.
Протоколът обаче до момента не е подписан. Българското Министерство на външните работи изрази подготвеност да го подпише и прикани Скопие да направи същото. “Ред е на виновните фактори в нашата прилежаща страна да покажат, не с думи, а с дейности, своята ангажираност и предпочитание за личното си, а и за това на района, европейско бъдеще ”, написа то в позиция от 25 юни.
Какво става, в случай че Скопие не се съгласи
Съгласието на Скопие не е в забрадка вързано. Българската външна министърка Теодора Генчовска сподели, че по протокола има различия. Реакциите на така наречен френско предложение в Северна Македония бяха значително отрицателни.
Три партии заплашиха, че ще излязат от властта поради документа, който дефинират като недопустим. Ако го създадат, кабинетът към този момент няма да има болшинство. Опозицията от ВМРО–ДПМНЕ прикани за оставка на държавното управление и предварителни избори. Премиерът Димитър Ковачевски написа в обществените мрежи, че страната му би се съгласила с предлагането.
Какво ще стане, в случай че Скопие откаже да подпише протокола?
“Протоколът е част от предлагането на Френското председателство ”, сподели пред Свободна Европа дипломатът Стефан Тафров . “Ако македонската страна не желае да го подпише, значи отхвърля предлагането и няма да има начало на договарянията ”
“Протоколът би трябвало да стане част от преговорната рамка. Но с цел да стане част от преговорната рамка, той би трябвало да е подписан от България и Северна Македония ”, сподели пред Свободна Европа директорката на “ПанЕвропа ” Гергана Паси . “Но с цел да се утвърди преговорната рамка, този двустранен протокол би трябвало да бъде подписан. ”
Наистина ли решението е “празен чек ”
Фактът, че протоколът сред България и Северна Македония не е подписан, беше употребен, с цел да бъде атакувано решението на Народното събрание, което разрешава повдигане на ветото.
Според президента Румен Радев то, който “ще остави идващите български държавни управления в днешното състояние да водят безплодни разногласия с македонската страна ”. Лидерката на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова написа във Facebook, че партията ѝ не би подкрепила предложение, което се основава единствено “на положителни планове ” . И двамата се аргументираха с това, че двустранният протокол не е подписан.
Стефан Тафров и Гергана Паси обаче показаха, че протоколът е част от френското предложение и в случай че не бъде подписан, договарянията няма да стартират.
Според Гергана Паси няма спънка текстът на двустранния протокол да бъде променян, само че това е допустимо единствено в случай че двете страни са съгласни.
“А сега даже да има някакво предпочитание за отстъпки сред двете дипломатически ведомства, политическият звук е толкоз огромен, че той прави невероятно предоговарянето ”, сподели тя.
По отношение на главния противоречив въпрос в протокола - моментът в който Северна Македония да включи българите в конституцията си - въпросът е решен от така наречен френско предложение. То планува осъществяване на две междуправителствени конференции при започване на договарянията, вместо една, както нормално - втората ще бъде извършена единствено след смяна на конституцията.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ