България може да стане 21-вият член на еврозоната от 1 януари 2026 г.
България може да стане 21-вата членка на еврозоната от началото на идната година. Европейската комисия и Европейската централна банка се чака да разгласяват позитивни отчети за готовността на страната ни на следващия ден, 4 юни 2025 година, научи Клуб Z от свои източници в Министерството на финансите в София, както и в Брюксел.
Двата отчета съдържат препоръки България да одобри единната валута от 1 януари 2026 година, споделиха източниците, които са осведомени с тях. Очаква се отчетите да бъдат оповестени към обяд или в ранния следобяд.
Те значат, че Европейска комисия и ЕЦБ одобряват, че страната ни е изпълнила всички критерии за приемане на еврото, или така наречен маастрихтски критерии. Това са стопански и правни условия, които подсигуряват, че стопанската система на кандидатстващата страна може да действа безпрепятствено в границите на икономическия и валутния съюз.
Страната би трябвало да има среден ритъм на годишна инфлация от не повече от 1,5 процентни пункта над средния на трите страни членки с най-ниска инфлация. Освен това тя би трябвало да покаже постоянни и устойчиви обществени финанси, т. е. публичният дефицит да не надвишава 3% от Брутният вътрешен продукт, а съотношението на държавния дълг към БВП да на бъде по-високо от 60%. Средният номинален дълготраен лихвен % на страната не би трябвало да надвишава с повече от 2 процентни пункта този на трите страни членки с най-хубави резултати. Четвъртият аршин е стабилностт на обменния курс на националната валута, който в България е закрепен на 1,95583 лв. за 1 евро. България участва във валутния механизъм (ERM II) повече от изискуемите най-малко две години. Петото условие е страната кандидатка да подсигурява, че националното ѝ законодателство е съвместимо с контракта и устава на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) и ЕЦБ. Те предвиждат независимостта на централните банки.
Окончателното решение за приемане на страна в еврозоната взема Съветът на Европейски Съюз, в който посредством министрите си са показани всички национални правителства. Той работи по предложение на Комисията, по рекомендация от страните членки на еврозоната, след консултация с Европейския парламент и след разискване на въпроса сред държавните и държавните ръководители в границите на Европейския съвет.
Икономическите преимущества от присъединението към еврозоната включват:
улеснение на търговията и на бита на гражданите;избягване на разноските по обмяна и валутния риск;повишаване на привлекателността на страната за външните инвеститори;повишаване на контрола върху банковата система и обществените финанси и гаранции против рецесии като тези с КТБ и хиперинфлацията и серийните банкови банкрути от 1996-1997 г.;поевтиняване на външното кредтиране на страната;възползване от защитния фонд на еврозоната (Европейския механизъм за стабилност) и съществуване на постянен заемодател от последна инстанция в лицето на ЕЦБ при сложни за стопанската система времена.
Политическата значителност на приемането на еврото е в това, че страната влиза в ядрото на Европейски Съюз и излиза от политическата му външна страна, където е изложена на центробежни сили и външни въздействия. Еврото дружно с Шенген са към този момент двете най-виссши степени на европейска интеграция, които за България значат дефинитивно разкъсване с остатъците от комунистическото ѝ завещание и блокират външните опити за интервенция и смяна на геополитическата ѝ орбита.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Двата отчета съдържат препоръки България да одобри единната валута от 1 януари 2026 година, споделиха източниците, които са осведомени с тях. Очаква се отчетите да бъдат оповестени към обяд или в ранния следобяд.
Те значат, че Европейска комисия и ЕЦБ одобряват, че страната ни е изпълнила всички критерии за приемане на еврото, или така наречен маастрихтски критерии. Това са стопански и правни условия, които подсигуряват, че стопанската система на кандидатстващата страна може да действа безпрепятствено в границите на икономическия и валутния съюз.
Страната би трябвало да има среден ритъм на годишна инфлация от не повече от 1,5 процентни пункта над средния на трите страни членки с най-ниска инфлация. Освен това тя би трябвало да покаже постоянни и устойчиви обществени финанси, т. е. публичният дефицит да не надвишава 3% от Брутният вътрешен продукт, а съотношението на държавния дълг към БВП да на бъде по-високо от 60%. Средният номинален дълготраен лихвен % на страната не би трябвало да надвишава с повече от 2 процентни пункта този на трите страни членки с най-хубави резултати. Четвъртият аршин е стабилностт на обменния курс на националната валута, който в България е закрепен на 1,95583 лв. за 1 евро. България участва във валутния механизъм (ERM II) повече от изискуемите най-малко две години. Петото условие е страната кандидатка да подсигурява, че националното ѝ законодателство е съвместимо с контракта и устава на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) и ЕЦБ. Те предвиждат независимостта на централните банки.
Окончателното решение за приемане на страна в еврозоната взема Съветът на Европейски Съюз, в който посредством министрите си са показани всички национални правителства. Той работи по предложение на Комисията, по рекомендация от страните членки на еврозоната, след консултация с Европейския парламент и след разискване на въпроса сред държавните и държавните ръководители в границите на Европейския съвет.
Икономическите преимущества от присъединението към еврозоната включват:
улеснение на търговията и на бита на гражданите;избягване на разноските по обмяна и валутния риск;повишаване на привлекателността на страната за външните инвеститори;повишаване на контрола върху банковата система и обществените финанси и гаранции против рецесии като тези с КТБ и хиперинфлацията и серийните банкови банкрути от 1996-1997 г.;поевтиняване на външното кредтиране на страната;възползване от защитния фонд на еврозоната (Европейския механизъм за стабилност) и съществуване на постянен заемодател от последна инстанция в лицето на ЕЦБ при сложни за стопанската система времена.
Политическата значителност на приемането на еврото е в това, че страната влиза в ядрото на Европейски Съюз и излиза от политическата му външна страна, където е изложена на центробежни сили и външни въздействия. Еврото дружно с Шенген са към този момент двете най-виссши степени на европейска интеграция, които за България значат дефинитивно разкъсване с остатъците от комунистическото ѝ завещание и блокират външните опити за интервенция и смяна на геополитическата ѝ орбита.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ