Шулева: България може да се възползва от евроинвестиции в иновации, чиста индустрия и отбрана
България може да се възползва от обилни вложения, които Европейската комисия възнамерява в областта на нововъведенията, чистата промишленост и защитата. Това мнение изрази Лидия Шулева, някогашен вицепремиер и обществен министър, заместник-председател на Икономическия и обществен съвет, в предаването " Светът е бизнес " на Bloomberg TV Bulgaria.
Тя означи, че повода за неналичието на развиване в нововъведенията в Европа, в това число и в България, е главно обвързвана с бюрокрацията и регулациите, които затрудняват иновационните процеси и не разрешават на бизнеса да се развива свободно. Шулева изясни, че в отговор на тези провокации, Брюксел планува понижаване на регулациите и бюрокрацията с 25% за бизнеса и 35% за дребните и междинни предприятия. Според нея това е част от напъните на Европейската комисия да сътвори по-благоприятна среда за нововъведения и да подтиква икономическия напредък в района.
„ Основните стълбове на новата тактика за развиване на Европа, призната от Европейската комисия, са три: нововъведения, чиста промишленост, както и защита и сигурност “, напомни Лидия Шулева.
Тя разясни, че тактиката подчертава на нуждата от нововъведения, защото Европа изостава в тази област, а нововъведенията са основни за икономическия напредък и повишение на приходите. Според нея втората посока е обвързвана с трансформацията на индустриалния бранш в посока на стабилно развиване и декарбонизация, което е значимо за конкурентоспособността на европейските промишлености. По думите на Шулева третият дирек е ориентиран към подсилване на отбранителната архитектура на Европа, в подтекста на световните провокации и нуждата от независима сигурност.
По думите ѝ неналичието на съгласуваност сред разнообразни стопански браншове и инфраструктури е главен проблем. „ За да се преодолеят тези дефекти, са нужни обилни вложения и реализация на инфраструктурни планове, които не могат да бъдат приключени бързо “, счита Шулева. Тя акцентира, има обилни разлики и в ценовата политика сред Източна и Западна Европа, което затруднява икономическите интервенции и либерализацията на пазарите, по тази причина тези несъответствия изискват внимание на европейско равнище и дълготрайни решения.
„ Необходимост от рационализация е още едно предизвикателство, като българските индустриални предприятия, изключително държавните, се сблъскват с проблеми, свързани с неналичието на поръчки и нуждата от рационализация на производствата, с цел да могат да отговорят на актуалните условия и да станат конкурентоспособни “, даде образец икономистът. Шулева допусна, че разхлабването на условията за декарбонизация, което се разисква на европейско равнище, може да помогне на българските промишлености да станат по-конкурентоспособни.
Тя означи, че повода за неналичието на развиване в нововъведенията в Европа, в това число и в България, е главно обвързвана с бюрокрацията и регулациите, които затрудняват иновационните процеси и не разрешават на бизнеса да се развива свободно. Шулева изясни, че в отговор на тези провокации, Брюксел планува понижаване на регулациите и бюрокрацията с 25% за бизнеса и 35% за дребните и междинни предприятия. Според нея това е част от напъните на Европейската комисия да сътвори по-благоприятна среда за нововъведения и да подтиква икономическия напредък в района.
„ Основните стълбове на новата тактика за развиване на Европа, призната от Европейската комисия, са три: нововъведения, чиста промишленост, както и защита и сигурност “, напомни Лидия Шулева.
Тя разясни, че тактиката подчертава на нуждата от нововъведения, защото Европа изостава в тази област, а нововъведенията са основни за икономическия напредък и повишение на приходите. Според нея втората посока е обвързвана с трансформацията на индустриалния бранш в посока на стабилно развиване и декарбонизация, което е значимо за конкурентоспособността на европейските промишлености. По думите на Шулева третият дирек е ориентиран към подсилване на отбранителната архитектура на Европа, в подтекста на световните провокации и нуждата от независима сигурност.
По думите ѝ неналичието на съгласуваност сред разнообразни стопански браншове и инфраструктури е главен проблем. „ За да се преодолеят тези дефекти, са нужни обилни вложения и реализация на инфраструктурни планове, които не могат да бъдат приключени бързо “, счита Шулева. Тя акцентира, има обилни разлики и в ценовата политика сред Източна и Западна Европа, което затруднява икономическите интервенции и либерализацията на пазарите, по тази причина тези несъответствия изискват внимание на европейско равнище и дълготрайни решения.
„ Необходимост от рационализация е още едно предизвикателство, като българските индустриални предприятия, изключително държавните, се сблъскват с проблеми, свързани с неналичието на поръчки и нуждата от рационализация на производствата, с цел да могат да отговорят на актуалните условия и да станат конкурентоспособни “, даде образец икономистът. Шулева допусна, че разхлабването на условията за декарбонизация, което се разисква на европейско равнище, може да помогне на българските промишлености да станат по-конкурентоспособни.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ