България може да се присъедини към еврозоната, но не трябва

България може да се причисли към еврозоната, само че не би трябвало да скача стремително в ямата на инфлацията. Нямаме разлика в политическата оценка с останалите сътрудници в обединението. Нямаме никакви съмнения, че България би трябвало да се причисли към еврозоната, само че би трябвало да сме сигурни, че към 1 януари 2024 година тя ще бъде подготвена и ще има интерес да го стори, съобщи за ДУМА националният представител от " Българска социалистическа партия за България " проф. Румен Гечев, който е зам.-председател на Комисията по бюджет и финанси.
Ние в този момент нямаме за цел и не променяме датата 1 януари 2024 година, която бе доказана на последния Коалиционен съвет. Но ние настояваме и това го има в съдружното съглашение по искане на Българска социалистическа партия, като и други сътрудници ни поддържаха - влизането да стане след подробен разбор от страна на Министерството на финансите и на Българска народна банка. Към момента няма такива планове за това какви ще са позитивите и провокациите за страната.
Анализите би трябвало да дадат отговор какви ще са резултатите от въвеждането на еврото за българския експорт и импорт, какви ще са резултатите върху селското ни стопанство, обособените промишлености, химическата индустрия, по какъв начин ще се отрази всичко това върху приходите на хората, върху цените.
Искам да напомня, че такива планове Българска народна банка към този момент направи един път през 2017 година И тогава, както и в този момент, Българска социалистическа партия настояваше за тях, само че тогавашният финансов министър Владислав Горанов ги скри, тъй като отчетът на банката беше негативен. Тогава Българска народна банка сподели " не " на еврото към оня миг.
Трябва да е ясно, че ЕЦБ не се интересува от датата, която ние сме избрали и с която ще депозираме настояването си - 1 януари 2024 година, нито пък дава каквито и да е юридически гаранции, че ще одобри курса, по който желаеме да влезем.
Не мога да приема това, което слушам тук и там от други сътрудници, че влизането в еврозоната било геополитическо решение. Не, то не може да бъде геополитически акт: дайте да влизаме с другите. Защото е реалност, че някои от другите страни не желаят да влизат. Дания и Швеция имаха референдуми и отхвърлиха да влизат в еврозоната. Полша, Чехия и Унгария също се отхвърлиха и най-вероятно няма да го създадат в идващите 10-15 години.
Това, което ние споделяме, е, че желаеме да забележим какво демонстрират анализите. Защо множеството страни са в еврозоната, за какво други страни не са - с какви причини и какъв е ползата на България. Т.е. въпросът пред нас е по кое време България да влезе в еврозоната. Проблемът не е в инфлацията, че ще бъде малко по-висока от тази на Европа и това е проблем по критерия на Маастрихт. Не, двете институции, от които зависи - ЕЦБ и Европейският съвет, тук могат да създадат компромис. Проблемът е, че колкото по-голяма е разликата със междинната инфлация в Европейски Съюз, толкоз по-голяма е насъбраната разлика в инфлацията в България от въвеждането на паричния съвет. От средата на 1997 година до момента разликата е към този момент над 110% и може да стане още по-голяма.
И тогава, в случай че се окаже, че би трябвало да променим датата, ще ни бъде по-трудно да изпълним най-важното - влизаме еди по кое време си, само че при какъв валутен курс. При състояние, че към този момент имаме решение на Народното събрание и с това решение задължаваме държавното управление да направи съответните стъпки при същия курс, какъвто е сега.