Критичен избор за здравеопазването: Цената на бездействието може да надхвърли 50 млрд. лв.
България може да се насочи към най-дълбоката рецесия в модерната си здравна история, в случай че продължи да поддържа една от най-ниските здравноосигурителни вноски в Европейския съюз. Това е главният извод от нов разбор на консултантската компания Health Metrics, озаглавено „ Цената на бездействието: Икономически разбор на последствията от неувеличение на здравноосигурителната вноска “.
Проучването, основано на публични данни и моделиране до 2040 година, рисува мрачна картина на здравната система при опазване на настоящето равнище на здравноосигурителната вноска от 8%. Последиците засягат освен достъпа до лекуване, само че и цялата национална стопанска система.
Кадрова рецесия и затваряне на лечебни заведения
Според прогнозите страната рискува да загуби сред 5 и 10% от лекарите и до 20% от медицинските сестри – специалности, които и през днешния ден са в сериозен дефицит. Това ще докара до затваряне или обединение на сред 10 и 20 лечебни заведения и до 80 отделения, най-вече в по-слабо развитите райони.
За пациентите това значи трагично влошен достъп до здравни услуги – по-дълги пътувания до лечебни заведения, по-труден достъп до експерти и действителен риск от липса на навременно лекуване. Времето за очакване за прегледи, интервенции и диагностични проучвания може да се усили с сред 30 и 80%.
Финансова злополука за фамилиите
Българските фамилии биха понесли тежък финансов удар. Директните заплащания за здраве могат да доближат 40% от общите разноски до 2040 година, а единствено разноските за медикаменти може да набъбнат с сред 20 и 40%.
Това слага от ден на ден семейства под риск от по този начин наречената „ финансова злополука “ – обстановка, в която здравните разноски ги изтласкват под прага на бедността. Паралелно с това профилактиката ще намалее с още 20-30%, което значи хиляди пропуснати шансове за ранна диагностика на болести.
Икономическият удар: 50 милиарда лева загуби
Последиците за стопанската система са също трагични. До 70 хиляди души могат да отпаднат от пазара на труда до 2040 година заради влошен достъп до лекуване. Загубата на работливост от нетретирани болести и болнични може да доближи до 1.5% от Брутният вътрешен продукт годишно.
Общата цена на бездействието ще надвиши 50 милиарда лева до 2040 година, измерена в изгубена продуктивност, растящи персонални разноски, дефицит на фрагменти, пропуснати изгоди от предварителна защита и ранна диагностика, пресмятат от Health Metrics.
Алтернативата: 10% вноска като инвестиция
Анализът предлага различен сюжет – увеличение на здравноосигурителната вноска до 10%. Според изчисленията това би разрешило на системата освен да избегне рецесията, само че и да се модернизира трайно.
Допълнителните доходи биха покрили недостига на Национална здравноосигурителна каса, нормализирали лечебните заведения, привлекли и задържали лекари и сестри, обновили здравната техника и развили дигитализацията. Част от средствата могат да бъдат ориентирани към профилактика и скрининг – вложения, които избавят живот и икономисват разноски.
Увеличението на вноската е инвестиция – всеки 1 лева води до 3 лева обществена възвръщаемост и резистентност на системата “, изяснява Аркади Шарков, здравен икономист и ръководещ сътрудник в Health Metrics.
Според него обществото би осъществило кумулативни изгоди от над 6 милиарда лева в спомагателни доходи и вложения в предварителна защита и успеваемост.
Анализът демонстрира, че при този сюжет обществената възвръщаемост на вложенията би повишена от 0.24:1 през 2026 година до 3.16:1 през 2040 година. Системата би спечелила 228 хиляди години живот в положително здраве, намалявайки по този начин наречените DALY – години живот с увреждане.
Избор сред рецесия и рационализация
Изводът на проучването е безапелационен: България стои пред сериозен избор. Запазването на статуквото води към систематичен колапс на опазването на здравето с дълготрайни последствия за стопанската система и обществото. Увеличението на здравната вноска до 10% се показва не като разход, а като стратегическа инвестиция в бъдещето на нацията.
При едно от най-ниските равнища на здравно финансиране в Европейски Съюз, въпросът към този момент не е дали България може да си разреши да усили вноската, а дали може да си разреши да не го направи.
Health Metrics аркади шарков здравноосигурителна вноска
Проучването, основано на публични данни и моделиране до 2040 година, рисува мрачна картина на здравната система при опазване на настоящето равнище на здравноосигурителната вноска от 8%. Последиците засягат освен достъпа до лекуване, само че и цялата национална стопанска система.
Кадрова рецесия и затваряне на лечебни заведения
Според прогнозите страната рискува да загуби сред 5 и 10% от лекарите и до 20% от медицинските сестри – специалности, които и през днешния ден са в сериозен дефицит. Това ще докара до затваряне или обединение на сред 10 и 20 лечебни заведения и до 80 отделения, най-вече в по-слабо развитите райони.
За пациентите това значи трагично влошен достъп до здравни услуги – по-дълги пътувания до лечебни заведения, по-труден достъп до експерти и действителен риск от липса на навременно лекуване. Времето за очакване за прегледи, интервенции и диагностични проучвания може да се усили с сред 30 и 80%.
Финансова злополука за фамилиите
Българските фамилии биха понесли тежък финансов удар. Директните заплащания за здраве могат да доближат 40% от общите разноски до 2040 година, а единствено разноските за медикаменти може да набъбнат с сред 20 и 40%.
Това слага от ден на ден семейства под риск от по този начин наречената „ финансова злополука “ – обстановка, в която здравните разноски ги изтласкват под прага на бедността. Паралелно с това профилактиката ще намалее с още 20-30%, което значи хиляди пропуснати шансове за ранна диагностика на болести.
Икономическият удар: 50 милиарда лева загуби
Последиците за стопанската система са също трагични. До 70 хиляди души могат да отпаднат от пазара на труда до 2040 година заради влошен достъп до лекуване. Загубата на работливост от нетретирани болести и болнични може да доближи до 1.5% от Брутният вътрешен продукт годишно.
Общата цена на бездействието ще надвиши 50 милиарда лева до 2040 година, измерена в изгубена продуктивност, растящи персонални разноски, дефицит на фрагменти, пропуснати изгоди от предварителна защита и ранна диагностика, пресмятат от Health Metrics.
Алтернативата: 10% вноска като инвестиция
Анализът предлага различен сюжет – увеличение на здравноосигурителната вноска до 10%. Според изчисленията това би разрешило на системата освен да избегне рецесията, само че и да се модернизира трайно.
Допълнителните доходи биха покрили недостига на Национална здравноосигурителна каса, нормализирали лечебните заведения, привлекли и задържали лекари и сестри, обновили здравната техника и развили дигитализацията. Част от средствата могат да бъдат ориентирани към профилактика и скрининг – вложения, които избавят живот и икономисват разноски.
Увеличението на вноската е инвестиция – всеки 1 лева води до 3 лева обществена възвръщаемост и резистентност на системата “, изяснява Аркади Шарков, здравен икономист и ръководещ сътрудник в Health Metrics.
Според него обществото би осъществило кумулативни изгоди от над 6 милиарда лева в спомагателни доходи и вложения в предварителна защита и успеваемост.
Анализът демонстрира, че при този сюжет обществената възвръщаемост на вложенията би повишена от 0.24:1 през 2026 година до 3.16:1 през 2040 година. Системата би спечелила 228 хиляди години живот в положително здраве, намалявайки по този начин наречените DALY – години живот с увреждане.
Избор сред рецесия и рационализация
Изводът на проучването е безапелационен: България стои пред сериозен избор. Запазването на статуквото води към систематичен колапс на опазването на здравето с дълготрайни последствия за стопанската система и обществото. Увеличението на здравната вноска до 10% се показва не като разход, а като стратегическа инвестиция в бъдещето на нацията.
При едно от най-ниските равнища на здравно финансиране в Европейски Съюз, въпросът към този момент не е дали България може да си разреши да усили вноската, а дали може да си разреши да не го направи.
Health Metrics аркади шарков здравноосигурителна вноска
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ