България може да остане повече от 5 години в чакалнята на Еврозоната
България може да остане в зоната на валутно-курсовия механизъм ERM II даже 10 години и да повтори сюжета на Литва и Латвия поради към момента неосъществени стопански и правосъдни промени. Това предвижда в изявление за БНР Ясен Георгиев от Института за икономическа политика.
„ Има най-малък интервал за престой в така наречен „ чакалня на Еврозоната “ – 2 години, само че няма указана горна граница какъв брой време една страна ще обитава в това преддверие. Тенденцията през последните години демонстрира, че се усилва интервалът на престояване в ERM II. Словения да вземем за пример е престояла близо 3 години в „ чакалнята “, Малта и Кипър също към 3 години, преди да одобряват еврото. Но страни като Литва и Латвия са стояли надлежно 11 и 10 години. Това е дълъг развой, който няма да докара до бързото приемане на България в еврозоната “, разяснява Ясен Георгиев.
Една от неизвършените промени, които следва да се случат поради поетите задължения, касае държавните предприятия, акцентира Георгиев.
„ Това ще докара до оптимизация, до съкращения в тези предприятия и това ще има своята социално-икономическа цена. На второ място би трябвало да продължат промените в областта на правосъдната система. Така че интервалът на престояване на България в преддверието на еврозоната може да бъде доста по-дълъг от този, който до момента сме следили в другите страни. Ако средно те са обитавали към 5 години, ние по-скоро вървим към вид, в който България ще има доста по-дълъг интервал на подготовка за същинското приемане на еврото. Много е евентуално да повторим сюжета на Литва и на Латвия “, предвижда той.
Макар митингите да внасят доза неустановеност, има образци за това по какъв начин национални стопански системи се оправят извънредно добре, без значение от такива вътрешно-политически катаклизми, разяснява икономистът и дава образец с Румъния, където за последните 4 години са се сменили 5 държавни управления. Това не е попречило на страната да регистрира междинен растеж на стопанската система от 4.5% за последните над 3 години. За съпоставяне – при нас растежът е приблизително 3.4 на 100 за интервала 2017-2019 година
Ако рестриктивните мерки поради ковид са били арестувани за по-дълъг интервал, България е можела да си обезпечи по-добър старт на туристическия сезон, счита Георгиев. Сега по думите му има изстудяване на желанието да се посещава страната ни от туристи от значими за нас пазари.
„ Вътрешното ползване в този момент е под капацитета си, което е видно от статистиката. Налице е спад в приходите и отсрочване на вложения и покупки за предстоящ интервал. Ако това потиснато вътрешно ползване се съчетае с продължаваща рецесия в Европа, напълно естествено е идващото полугодие да бъде доста по-негативно за българската стопанска система. Все още обаче не приказваме за трайно стагниране на стопанската система. Трудно ще бъде тази година да има положителни вести в областта на стопанската система. Очакваме спад на брутния вътрешен артикул към 7%. Все още всички прогнози са за една V-образна рецесия, т.е. доста внезапен спад през тази година и бързо възобновяване през идната година “, прецизира Георгиев.
„ Има най-малък интервал за престой в така наречен „ чакалня на Еврозоната “ – 2 години, само че няма указана горна граница какъв брой време една страна ще обитава в това преддверие. Тенденцията през последните години демонстрира, че се усилва интервалът на престояване в ERM II. Словения да вземем за пример е престояла близо 3 години в „ чакалнята “, Малта и Кипър също към 3 години, преди да одобряват еврото. Но страни като Литва и Латвия са стояли надлежно 11 и 10 години. Това е дълъг развой, който няма да докара до бързото приемане на България в еврозоната “, разяснява Ясен Георгиев.
Една от неизвършените промени, които следва да се случат поради поетите задължения, касае държавните предприятия, акцентира Георгиев.
„ Това ще докара до оптимизация, до съкращения в тези предприятия и това ще има своята социално-икономическа цена. На второ място би трябвало да продължат промените в областта на правосъдната система. Така че интервалът на престояване на България в преддверието на еврозоната може да бъде доста по-дълъг от този, който до момента сме следили в другите страни. Ако средно те са обитавали към 5 години, ние по-скоро вървим към вид, в който България ще има доста по-дълъг интервал на подготовка за същинското приемане на еврото. Много е евентуално да повторим сюжета на Литва и на Латвия “, предвижда той.
Макар митингите да внасят доза неустановеност, има образци за това по какъв начин национални стопански системи се оправят извънредно добре, без значение от такива вътрешно-политически катаклизми, разяснява икономистът и дава образец с Румъния, където за последните 4 години са се сменили 5 държавни управления. Това не е попречило на страната да регистрира междинен растеж на стопанската система от 4.5% за последните над 3 години. За съпоставяне – при нас растежът е приблизително 3.4 на 100 за интервала 2017-2019 година
Ако рестриктивните мерки поради ковид са били арестувани за по-дълъг интервал, България е можела да си обезпечи по-добър старт на туристическия сезон, счита Георгиев. Сега по думите му има изстудяване на желанието да се посещава страната ни от туристи от значими за нас пазари.
„ Вътрешното ползване в този момент е под капацитета си, което е видно от статистиката. Налице е спад в приходите и отсрочване на вложения и покупки за предстоящ интервал. Ако това потиснато вътрешно ползване се съчетае с продължаваща рецесия в Европа, напълно естествено е идващото полугодие да бъде доста по-негативно за българската стопанска система. Все още обаче не приказваме за трайно стагниране на стопанската система. Трудно ще бъде тази година да има положителни вести в областта на стопанската система. Очакваме спад на брутния вътрешен артикул към 7%. Все още всички прогнози са за една V-образна рецесия, т.е. доста внезапен спад през тази година и бързо възобновяване през идната година “, прецизира Георгиев.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ