Експерти: Съкращенията в администрацията могат да задържат бюджетния дефицит до 3%
България може да ограничи бюджетния си недостиг до 3% посредством плануваните съкращения на разноските. Икономическите специалисти виждат в това значима първа стъпка към цялостна оптимизация на държавната администрация. Те упорстват за консолидация на обществените финанси през идващите години.
Специалистите от Института за пазарна стопанска система (ИПИ) вършат съответни калкулации за резултата от тези ограничения. Според тях понижението на разноските в държавния бранш с 10% възлиза на над 1 милиарда евро. Този фискален запас е от сериозно значение за общата непоклатимост на хазната. Икономистът от ИПИ Адриян Николов показва, че финансовият министър се е вслушал в рекомендациите на макроикономическата общественост.
Така че в случай че това се осъществя, би означавало, че ние в действителност можем да задържим бюджетни недостиг в границите на 3%.
Експертите регистрират позитивна смяна в метода на държавното управление по отношение на бюджетните планове. Фокусът към този момент не попада върху несигурни прогнози за приходите, а върху действителни икономии. Новият бюджет е написан при предстоящ недостиг от 3%, което съответствува изцяло с европейските фискални условия.
Това, което чуваме като сигнал е много обнадеждаващо, тъй като фокусът не е подложен върху някакво имагинерно увеличение на събираемостта.
Анализите на новите данни демонстрират, че публично регистрираният недостиг за 2025 година към този момент доближава 3,5% от Брутният вътрешен продукт. Това събитие слага спомагателен напън върху плановете за идната година. България рискува да влезе в корективен режим по европейските фискални правила, в случай че не съблюдава заложената разходна траектория. Поради тази причина са нужни по-строги ограничения в разходната част на държавния бюджет.
Административната промяна би трябвало да обхване освен незаетите щатни бройки в секторите. Икономистите упорстват за разбор на функционалностите на администрацията и понижаване на нейната дейна бройка. Крайната цел на тези промени би трябвало да бъде постигането на нулев недостиг в средносрочен проект.
Предполагам, че държавното управление си дава малко време, с цел да можем да наприви разбор на функционалностите на администрацията и към този момент да премине освен към редуциране на незаети бройки, които хронично остават незаети, само че и понижаване на актуалната дейна бройка на самата администрация.
Влошаващата се бюджетна траектория към този момент оказва въздействие върху полемиките за равнищата на държавния дълг. Някои анализатори предизвестяват, че новото държавно управление може да тегли единствено 800 милиона външен дълг при избрани условия. Намаляването на разноските е основно за отбягване на процедура по свръхдефицит и за опазване на фискалната резистентност.
Очаква се държавното управление да разгласи формалния бюджет до края на май. Дотогава фокусът остава върху салдото сред административните орязвания и фискалната консолидация. България би трябвало да потвърди строга разходна дисциплинираност пред европейските институции. Това е належащо за отбягване на тежки наказания от страна на Брюксел.
