България може да избегне до 20 млн. лева глоба за

България може да избегне до 20 млн. лв. санкция за мръсния въздух. Това излиза наяве от отговори на Министерството на околната среда и водите на въпроси на 3eNews. През 2017 година съдът на Европейски Съюз откри, че пределно допустимите стойности на фини прахови частици са систематично нарушавани и не са основани проекти за качество на въздуха, с които да се прекрати нарушаването. Затова от 2019 година страната ни е в правосъдна процедура, само че към момента не е наказана поради неспазване на разпоредбите за качество на въздуха. Наказателната процедура се намира на стадий висящо произвеждане пред Съда на Европейски Съюз за налагане на финансови наказания. Ищец по делото е Европейската комисия (ЕК), която с исковата си молба изиска от Съда на България да бъдат наложени два типа финансови санкции- еднократно платима сума и периодическа имуществена глоба. През март предходната година Европейска комисия изиска на България да бъде наложена санкция от 3156 евро за всеки ден просрочие от 5 април 2017 година до деня на установяване на решение по делото, което прави минимум 6 млн. евро. Освен това Комисията искаше България да бъде наказана да заплати и 5677,20 евро дневно за всяка от зоните с замърсен въздух от датата на постановяване на решението до годината на цялостно осъществяване на отговорностите. Така глобите за България може да доближат 10 млн. евро или до 20 млн. лв. на година. Тази цифра неведнъж беше давал и някогашният вицепремиер по климата и министър на околната среда и водите Борислав Сандов. Целта беше България оптимално да понижи размера на санкциите. На 21 септември 2022 година се организираха устни разисквания по искане на Съда, напомнят от екоминистерството. България осведоми за прогрес България  показа информация за последните данни за качеството на атмосферния въздух за 2021 година. Данните демонстрират, че измерените равнища на замърсителя фини прахови частици с диаметър до 10 микрометра (ФПЧ10) са под избраната от законодателството средногодишна норма (СГН) във всички пунктове за мониторинг в засегнатите зони и агломерации. Съдът на Европейски Съюз е осведомен, че е налице доста значителен прогрес по повод увеличение на броя на общините, в които е реализирана и средноденонощната норма (СДН). От всички 26 общини, обхванати от делото, 19 от тях са в цялостно сходство и със средноденонощната норма, а в останалите 7 е регистриран най-високият досега прогрес по този индикатор, показват от Министерство на околната среда и водите. В рамките на устните разисквания България акцентира, че тези резултати се дължат на използването на сложни ограничения, които в същото време с понижаване на замърсяването следва да са годни да не попречват икономическата и обществената резистентност на популацията, настояват специалистите на екоминистерството. На 17 ноември 2022 година е оповестено Заключението на генералния юрист по делото. Следва да се има поради, че генералните юристи имат ролята да показват обществено, при цялостна безпристрастност и самостоятелност, стимулирани изводи по делата, за които се изисква тяхното изговаряне. Мотивираното умозаключение не обвързва правосъдния състав при решение на съответното дело, показват от Министерство на околната среда и водите. Накратко, главните заключения в него са два. Генералният юрист: По-добре средствата да се влагат в възстановяване качеството на въздуха Първо, че не е налице причина за определянето на периодическа имуществена глоба. Второ, не е оправдано на България да се постанова периодическа имуществена глоба, доколкото би било по-добре тези средства да бъдат вложени в подобряването на качеството на атмосферния въздух. В този смисъл, следва да бъде маркирано, че в своето умозаключение генералният юрист по делото е отчел както компликациите, пред които е изправена България, по този начин и положените старания и постигнатите резултати досега. Към сегашния миг няма информация по кое време Съдът на Европейски Съюз ще постанови своето решение по делото, като отново следва да се означи, че стимулираното умозаключение на Генералния юрист не обвързва правосъдния състав при решение на съответното дело. Препоръчва се да бъде приета само оценката на Европейска комисия, че към 9 февруари 2019 година България към момента не е изпълнила напълно решение от 5 април 2017 година за задължението си за качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа. Така България би могла да заплати неведнъж по-ниска глоба. Усилия са ориентирани и към недопускане високи правила на серен диоксид в Югоизточна България 3eNews зададе въпроси и за наказателната процедура за високите равнища на серен диоксид. По отношение наказателната процедура за неспазване нормите на серен диоксид екоминистерството осведоми, че Съдът на Европейски Съюз към този момент се произнесе по заведеното дело от Европейската комисия против България. Решението на Съда е от май 2022 година и с него се открива, че България не съблюдава откритите в европейското законодателство правила за серен диоксид в Югоизточна България. Това е установително по своя темперамент решение и с него Съдът на Европейски Съюз се произнася само дали страната е направила нарушаване или не. Усилията са ориентирани към недопускане на превишения на нормите на серен диоксид, като за задачата се извършват набелязани от служебния кабинет ограничения - както такива с предпазен темперамент, по този начин и при вписване на превишения на нормите и засилена контролна активност. В резултат на тези старания нормите през 2022 година са спазени, твърдят от екоминистерството.