Плащаме повече данъци от хората в Швейцария и САЩ
България може да има най-ниските заплати в Европейския съюз, само че данъчно-осигурителната тежест върху приходите надалеч не е на дъното. Средното равнище у нас е 34,9%, тъкмо колкото е средноевропейското, съгласно последните данни на Организацията за икономическо съдействие и развиване.
С идното нарастване на пенсионните осигуровки с 2% от януари, тежестта ще се увеличи още.
Интересно е, че преди скока на осигуровките България към този момент надминава Полша, Англия и Швейцария по данъчна тежест. В международен мащаб изпреварваме Съединени американски щати, Канада и Япония.
Надзорният съвет на Националния застрахователен институт утвърди за повторно плана на бюджета за държавното публично обезпечаване през вчерашния ден. Корекциите бяха наложени след митинги на синдикатите против в началото препоръчаната минимална заплата от 605 евро. Управляващите се поправиха и върнаха законовото условие за 620,20 евро, което съставлява 50% от междинната работна заплата в страната.
" Малко над 25 милиарда лв. са средствата, които отиват за пенсии, и една огромна сума – малко над 11 милиарда, идват директно от бюджета. И несъмнено, Министерството на финансите като водещо във финансовата част вижда, че тези средства не доближават и най-вероятно това е била финансовата причина за повдигането на осигуровката, " изясни общественият министър Борислав Гуцанов преди съвещанието на Надзорния съвет в понеделник.
Дори с новата минимална заплата от 620,20 евро, България остава на последно място в Европейския съюз. За съпоставяне, предпоследна е Унгария със 707 евро, а в Латвия минималното заплащане е 740 евро.
Под 1000 евро месечно получават и в Хърватия, Малта, Естония, Чехия, Словакия и Румъния, като заплатите варират от 551 евро в България до 970 евро в Хърватия.
На противоположния полюс е Люксембург с минимална заплата от 2704 евро.
Над 1500 евро вземат и в Ирландия, Нидерландия, Германия, Белгия и Франция, като при французите тя е 1802 евро. За последните 10 години междинният годишен ритъм на напредък на минималната заплата е най-голям в Румъния – 13%, следвана от Литва с 12,3% и България с 11%.
Делът на наетите със заплата по-малка от 105% от националната минимална работна заплата през предходната година е бил над 10% в седем страни от Европейски Съюз. България е отпред с 13%, следвана от Франция с 12,7%, Словения с 12,6% и Румъния с 10,5%.
По индикатора " работещи небогати " България регистрира 11,8% при приблизително за Европейски Съюз равнище от 8,2%, съгласно данните на Евростат. Парадоксално е, че след нас по този индикатор идва единствено Люксембург с 13,4%, а това е страната с най-висока заплата в Европейския съюз.
" Видяхте, че бяха избегнати всички напрежения и митинги от страна на синдикатите, което също е несъмнено вярното решение, " разяснява общественият министър връщането на законовите 620,20 евро. Обезщетението за втората година от майчинството също бе поправено и ще се увеличи на 460 евро, или 900 лв., по отношение на сегашните 780 лв.. Това съставлява 15-процентно нарастване. Успоредно с това майките, които се върнат на работа през втората година от развъждането на детето, ще получават 75% от компенсацията вместо сегашните 50%.
" Така им оказваме помощ, като ги подтикваме да се върнат в стопанската система, и дружно с това им даваме опция да гледат децата си, " съобщи Гуцанов.
Ако дамите изберат да се върнат на работа през втората година, ще получават 675 лв. вместо сегашните 390 лв.. Според бюджетната прогноза обаче тази сума ще се резервира без нарастване до 2028 година.
С идното нарастване на пенсионните осигуровки с 2% от януари, тежестта ще се увеличи още.
Интересно е, че преди скока на осигуровките България към този момент надминава Полша, Англия и Швейцария по данъчна тежест. В международен мащаб изпреварваме Съединени американски щати, Канада и Япония.
Надзорният съвет на Националния застрахователен институт утвърди за повторно плана на бюджета за държавното публично обезпечаване през вчерашния ден. Корекциите бяха наложени след митинги на синдикатите против в началото препоръчаната минимална заплата от 605 евро. Управляващите се поправиха и върнаха законовото условие за 620,20 евро, което съставлява 50% от междинната работна заплата в страната.
" Малко над 25 милиарда лв. са средствата, които отиват за пенсии, и една огромна сума – малко над 11 милиарда, идват директно от бюджета. И несъмнено, Министерството на финансите като водещо във финансовата част вижда, че тези средства не доближават и най-вероятно това е била финансовата причина за повдигането на осигуровката, " изясни общественият министър Борислав Гуцанов преди съвещанието на Надзорния съвет в понеделник.
Дори с новата минимална заплата от 620,20 евро, България остава на последно място в Европейския съюз. За съпоставяне, предпоследна е Унгария със 707 евро, а в Латвия минималното заплащане е 740 евро.
Под 1000 евро месечно получават и в Хърватия, Малта, Естония, Чехия, Словакия и Румъния, като заплатите варират от 551 евро в България до 970 евро в Хърватия.
На противоположния полюс е Люксембург с минимална заплата от 2704 евро.
Над 1500 евро вземат и в Ирландия, Нидерландия, Германия, Белгия и Франция, като при французите тя е 1802 евро. За последните 10 години междинният годишен ритъм на напредък на минималната заплата е най-голям в Румъния – 13%, следвана от Литва с 12,3% и България с 11%.
Делът на наетите със заплата по-малка от 105% от националната минимална работна заплата през предходната година е бил над 10% в седем страни от Европейски Съюз. България е отпред с 13%, следвана от Франция с 12,7%, Словения с 12,6% и Румъния с 10,5%.
По индикатора " работещи небогати " България регистрира 11,8% при приблизително за Европейски Съюз равнище от 8,2%, съгласно данните на Евростат. Парадоксално е, че след нас по този индикатор идва единствено Люксембург с 13,4%, а това е страната с най-висока заплата в Европейския съюз.
" Видяхте, че бяха избегнати всички напрежения и митинги от страна на синдикатите, което също е несъмнено вярното решение, " разяснява общественият министър връщането на законовите 620,20 евро. Обезщетението за втората година от майчинството също бе поправено и ще се увеличи на 460 евро, или 900 лв., по отношение на сегашните 780 лв.. Това съставлява 15-процентно нарастване. Успоредно с това майките, които се върнат на работа през втората година от развъждането на детето, ще получават 75% от компенсацията вместо сегашните 50%.
" Така им оказваме помощ, като ги подтикваме да се върнат в стопанската система, и дружно с това им даваме опция да гледат децата си, " съобщи Гуцанов.
Ако дамите изберат да се върнат на работа през втората година, ще получават 675 лв. вместо сегашните 390 лв.. Според бюджетната прогноза обаче тази сума ще се резервира без нарастване до 2028 година.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ