България може да бъде ощетена, но може и да не

България може да бъде ощетена, само че може и да не бъде. В сегашния програмен интервал страната получава доста повече средства спрямо предходния. Това се дължи както на инфлацията, по този начин и на нараствания европейски бюджет като % от Брутният вътрешен продукт. Това сподели изпълнителният шеф на Европейската фондация за възстановяване на изискванията за живот и труд, два пъти вицепремиер и министър на труда и обществената политика, както и на външните работи –, в предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус ".

Според него главният въпрос е до каква степен България ще се възползва дейно от тези средства.

" Вече 18 години сме член на Европейски Съюз, а и преди този момент постоянно се концентрирахме върху това просто да " усвояваме " парите. Сега главният аршин ще бъде дали изпълняваме обещаните промени, а не просто дали харчим средствата ", акцентира Калфин.

Той добави, че отговорността е напълно на българските ръководещи:

" От тях зависи дали ще се възползваме от тази опция или ще продължим да харчим европейски пари без да реализираме оптимален резултат от тях. "

По отношение на новия бюджет на Европейски Съюз, Калфин съобщи, че той се разграничава значително от предходните. Най-голямата смяна е в неговия размер.

" Докато до момента общият бюджет беше към 1% от Брутният вътрешен продукт на Европейски Съюз, в този момент той се усилва с към 25–26%. Част от средствата ще се употребяват за погасяване на заемите, отпуснати по време на Коронавирус, само че даже и по този начин, разпределяемата сума остава доста по-голяма – към 1,8 трилиона евро ", изясни той.

Според Калфин има и сериозна смяна в структурата на бюджета:

" Досега към една трета отиваше за селскостопанската политика, една трета за кохезионната политика, а останалото за просвета, сигурност, конкурентоспособност и други. Сега Европейската комисия предлага обединяване на класическия бюджет с Инструмента за възобновяване и резистентност, основан след пандемията. "

" Разликата е, че до момента страните правеха разноски, които след това се възстановяваха от Европейски Съюз. Новият метод е друг, страните поемат задължения за промени и получават средства против резултати. Има междинни цели и постоянен надзор на напредъка. "

Калфин уточни, че този модел ще даде повече еластичност на националните държавни управления и ще разреши адаптиране към действителните потребности на страните:

" Ще се изисква реализиране на резултати, а не просто осъществяване на съответни вложения ", сподели той.