Президентът Йотова: С потенциала си България ще гради конкурентоспособна Европа
България може да бъде деен участник в построяването на новата европейска конкурентоспособност като страна, която предлага решения за развиването на Югоизточна Европа. Не като част от периферията, а като център, не като наблюдаващ, а като участник. Това съобщи президентът Илияна Йотова на откриването на тазгодишния форума „ Green Transition “. Шестото издание на огромното събитие, което се провежда от Dir.bg, е отдадено на бъдещето на Европа като конкурентоспособна, новаторска и сигурна. Във форума вземат участие представители на български и интернационалните институции, на Европейската комисия, бизнеса, университетските среди и неправителствения бранш. Форумът продължава до 5 юни.
В изявлението си президентът посочи динамично изменящия се свят, който изпреварва смяната на европейските политики. Тя акцентира връщането на сигурността в центъра на европейския дневен ред, превръщането на силата в стратегическо предимство, пренареждането на световните вериги за доставки, все по-нарастващата роля на изкуствения разсъдък. „ В тази среда конкурентоспособността е въпрос на суверенитет, приходи, работни места, обществена непоклатимост и политическо достолепие “, съобщи президентът.
По думите й новите цели на Европа – защита, нововъведения, изкуствен интелект, енергийна сигурност не би трябвало да бъдат осъществени за сметка на кохезионната политика. „ Европейската конкурентоспособност няма да бъде възобновена посредством ново разделяне, а посредством същинско доближаване, общ пазар без скрити бариери, мощна енергетика, съвременна съгласуваност, индустриална политика, достъп до капитал, изкуствен интелект и присъединяване на всички страни членки в новата стопанска система “, акцентира Илияна Йотова. Тя беше безапелационна, че Европа има бъдеще, в случай че бъде по едно и също време конкурентна, новаторска, сигурна и сплотена. Ако избере солидарността като мощ, а не като уязвимост, и свързаността вместо разделянето.
Кохезионната политика би трябвало да продължи да изравнява опциите сред районите, съобщи президентът, като посочи потребността от разбор на досегашните европейски политики, резултатите от които не са одобрявани еднопосочно. Сред тях тя открои Механизма за възобновяване и резистентност, Зелената договорка, REPowerEU. „ ReArm Europe и инструментът SAFE слагат състоятелен акцент върху защитата. Европа би трябвало да бъде способна да пази себе си, само че 150 милиарда евро заеми по SAFE не могат сами да изградят европейска отбранителна промишленост, в случай че няма общи поръчки, оперативна съгласуемост, постоянни вериги за доставки, достъп на предприятия от всички райони и действителен пазар за взаимно произвеждане “, съобщи президентът.
В изявлението си президентът сложи акцент върху дебата за Многогодишната финансова рамка на Европейски Съюз рамка 2028-2034 година Тя го дефинира като диалог за това дали Европейски Съюз ще бъде съюз на взаимност и кохезия, или ще се трансформира в съюз на разнообразни скорости, в който по-силните страни получават по-бърз достъп до капитал, технологии и решения, а останалите би трябвало непрекъснато да догонват. Многогодишната финансова рамка, уточни Илияна Йотова, би трябвало да стъпи върху няколко съществени правилото: доближаване, конкурентоспособност, еластичност, надзор, бистрота, промени с действителни резултати.
Европа има потребност от нов Европейски фонд за конкурентоспособност, само че той не би трябвало да се трансформира в инструмент, от който печелят единствено страните с най-силен административен и корпоративен потенциал, тъй като по този начин ще финансираме нова централизация, акцентира президентът Йотова. Затова би трябвало да има ясни районни гаранции, мощно присъединяване на локалните управляващи, принадлежности и благоприятни условия за по-слабо развитите райони и консорциуми сред предприятия от разнообразни страни членки, включващи най-малко една по-малка или догонваща стопанска система, уточни тя.
Държавният глава сложи акцент и върху диалога за Европа на две скорости. „ Изглежда като комфортен механизъм за по-бързи решения, само че в дълготраен проект крие риск от политическо разслоение, районни блокове и нови невидими граници вътре в съюза “, уточни Илияна Йотова. По думите й Европейски Съюз не е основан, с цел да подрежда страните членки в първа и втора класа, и най-голямата му мощ е способността да трансформира разликите в обща посока.
Илияна Йотова сложи фокус върху енергийната, транспортната и цифровата съгласуваност като основни за развиването на конкурентоспособна Европа. „ Конкурентоспособността има физическа инфраструктура. Тя не е единствено правилник, бюджет или девиз, а и електропровод, железопътна линия, пристанище, център за данни, лаборатория, цех, университет, фонд за рисков капитал и работеща администрация. Европа би трябвало да се върне към тази конкретика “, посочи президентът.
Държавният глава акцентира капацитета на България да има дейна роля в основаването на конкурентна Европа, както и основното място на страната ни в района. В региона на енергетиката и енергийната съгласуваност тя напомни плановете, в които взе участие България. Вертикалният газов кулоар през Гърция, България, Румъния, Молдова и Украйна демонстрира стратегическото значение на българската страна за диверсификацията на доставките и за енергийната сигурност, уточни президентът. По думите й свързването в реален пазар на гръцките терминали, българската газова инфраструктура, румънските връзки и украинските потребности би бил образец за европейска стратегическа автономност в деяние.
Президентът посочи и опциите България да се трансформира в транспортен и логистичен център. От гръцките пристанища през България и Румъния към Молдова и Украйна се оформя отвесна ос Юг-Север с голямо значение за търговията, сигурността и възобновяване на Украйна. По думите й тази ос би трябвало да бъде приета като стратегически европейски кулоар и да бъде финансирана не като общ брой от национални сектори, а като общ европейски план. Ако Европейският съюз желае действителна диверсификация на веригите за доставки, Балканите не могат да бъдат инфраструктурна външна страна. Те би трябвало да бъдат част от сърцето на новата европейска логистика, акцентира тя.
Изборът България да бъде измежду страните, в които ще се построи една от европейските гигафабрики за изкуствен интелект, потвърждава опциите на страната ни и вероятностите тя да бъде цифров център, съобщи още президентът. Илияна Йотова уточни, че Европа би трябвало да сътвори действителна инфраструктура за изкуствен интелект и предпазване на данни. Фабриките за изкуствен интелект би трябвало да бъдат свързани с университети, бизнес и промишленост във всички райони, тъй че да се построи европейски континент на нововъведения, а не няколко обособени софтуерни острова. Президентът уточни също по този начин българските благоприятни условия в региона на промишлеността.
България може да бъде гласът на политиката на доближаване в новата конкурентоспособност. Ние би трябвало да кажем, че районното развиване и високите технологии не са противоположности. Напротив – бъдещата кохезия би трябвало да бъде кохезия на модернизацията, посочи Илияна Йотова.
Президентът напомни отчетите на Марио Драги за конкурентоспособността на Европейски Съюз и на Енрико Лета за бъдещето на единния пазар на съюза, като посочи вярната диагноза, която са дали на Европа. Тя акцентира нуждата тези отчети да се трансфорат в календар за деяние. „ Ако няма периоди, няма осъществяване. Ако няма осъществяване, няма доверие. А в случай че няма доверие, европейският план ще бъде нападнат освен извън, само че и от вътрешната страна “, съобщи Йотова, като предложи Европейски Съюз да одобри Европейски пакт за реализация с измерими цели до 2030 година Президентът акцентира, че Европа би трябвало да премине от политика на оповестени цели към политика на изпълнени планове.
