България, която носталгиците по соца възхваляват, бе примитивна държава, която

България, която носталгиците по соца възхваляват, бе примитивна страна, която свърши скоропостижно поради битовата си и морална рецесия. По мотив на безводието в Плевен и изумителната храброст на доста дребна част от популацията му да се вдигне на протест на втората година без вода. Само да вметна, че повода хората да нямат вода е, че тя се краде или изтича в пробити тръби, за които никой не се грижи. Заради българщината, а не за друго. Това го пиша от 25 години, само че то не остарява. Повторението е майка на знанието и memento за помощното учебно заведение.

В средата на 80-те, през социализма, нямаше вода, спираха тока, БДЖ беше призрачен сън и всеки естествен човек искаше да избяга на Запад, само че пазеха границата с телени огради и автомати. Убиваха всеки, който искаше да избяга от България. А не да влезе в нея. Такива нямаше, за разлика от в този момент.

Искаха да избягат не заради идеологически аргументи и не тъй като мразеха комунизма, а тъй като комунизмът им правеше живота битов призрачен сън. Комунизмът е идеология на примитивни селяни, които доста желаят да вземат властта, само че не знаят по какъв начин да се оправят с нея, когато я вземат, тъй като тя се оказва по-сложна от примитивния им разум.

България, която носталгиците по соца възхваляват, бе примитивна страна, която свърши скоропостижно поради битовата си и морална рецесия. Никой не искаше да живее с разпоредбите на комунистите. Опитаха посредством мощ за 45 години и българската селяния ги избълва. Но не роди нищо по-добро. Цялата ни драма е в това. Защото това е драма, ние даже не сме способни на покруса. Рада Госпожина в страданието и Бойчо Огнянов в героизма са нашият таван като нация.

Това не е заяждане, а факт

В Габрово през моето детство от края на 70-те и средата на 80-те, спираха водата от 9 до 17 часа. Наричаха го „ режим на водата “ и от този момент думата „ режим “ доби „ особено “, както му споделят в този момент, звучене. Спомням си тогава по какъв начин едни западногерманци пристигнаха на посетители на наши другари и когато водата спря, а ние им обяснихме, че има „ режим “, те се ококориха и попитаха за какво тогава не си сменим кмета.

Когато отидох да изучавам във Враца, нямаше изобщо вода. Трябваше да слизам от седмия етаж на панелката с кофи, тъй като спираха тока, и не се знаеше дали няма да заседна в асансьора, с цел да си осигуря вода за тоалетната. По-късно разбрах, че безводието в средата на осемдесетте се дължи на нещастието от 1966 година, когато на 1 май 1966 година е скъсана дигата на минно хвостохранилище над Згориград, причинявайки разрушително наводняване в селото и град Враца, лишило живота на стотици хора.

Нужно ли е да споделям, че в балканските градове Враца и Габрово бе цялостно с вода. Но българският разум и неговата организация не бяха в положение да я докарат. България е обитаема от растения, а не от живи хора. Тя е фауна и флора, колкото една човешка длан.

Народна република ечемик…

Когато в Габрово (преди да отида във Враца) спираше токът (това е в края на XX век), нафтовата ни печка в спалнята правеше една светла точка в тавана, която създаваше паметен уют в съчетанието с огнения бумтеж в утробата й (както би си спомнил и Георги Господинов).

Нафтовите печки тогава бяха всекидневие в социалистическите блокове в провинцията, тъй като нямаше парно. Абсолютно рискови и непредвидими от позиция на днешните консуматорски капризи, само че доста ефикасни.

Като се сетя по какъв начин нашите са ме оставяли на 10 години да пусна съчка кибрит в плиткия бунар с нафта и да затворя капака, се чудя каква вест биха създали през днешния ден в Би Ти Ви и „ Нова “ от това равнодушие на обществените. Но не се удивлявам на жена, която качва осемгодишното си дете на въже над 50 метра над водата, с цел да го влачи лодка с други българи. Един и същи Чевенгур е това.

В България през социализма се живееше примитивно, само че безтревожно. Днес някои живеят примитивно, само че по-голямата част се тревожат.

С БДЖ пътувах от Габрово (моя роден град) до Враца, където попаднах да изучавам испански език на 13 години (Кустурица сюжет) сред 6 и 12 часа. Тогава нямаше никаква построена интелигентна мрежа с рейсове и железници (сега е малко по-добре) и нямаше по какъв начин дребното разстояние сред Габрово и Враца да се вземе с рейс. Влакът имаше следния маршрут: Габрово – Върбаново, което е на 15 минути, само че се вземаше за 30, след това прехвърляне на различен трен до Горна Оряховица, където също висиш, а след това прехвърляне на Мездра за Враца, която някак си бяха уцелили по този начин, че да не висиш. Посоката Габрово – Враца отнемаше сред 6 и 7 часа.

Разстоянието от Габрово до Враца е 180 км.

По-лошо бе връщането от Враца в Габрово. Същото, само че спирахме на Върбаново (18 км от Габрово) след 19 ч. вечерта и нямаше никакъв трен до 7 сутринта. Общо пътувах 12 часа, с цел да прекарам в обичания си дом ден и половина и след това да се връщам отново. За един пубертет – паметен опит по зрялост и доста рискована контузия за душeвността от днешна психична и превземска позиция, каквато е всяка една логика на психиката. Бягайте от тези като от врачки. Измамници са.

Това съм го претърпял и не го изобретявам. Нямаше никакви пари за такси, а и мисленето ни тогава беше, че таксито е разкош, който не ни се поставя.

Като чета за днешното безводие в Плевен, което се дължи единствено на обири и българска мърлящина, които не са мръднали с половин век, в действителност се апелирам това бездарно ръководство да се претопи в нещо по-голямо. Независимо какво е по природа, само че да е нещо, което ще минимизира присъединяване на българи в бита на другите българи. Защото с изключение на буквите имаме и международен принос към некадърността да бъдеш жив. Трябва да се измисли бранд за българската несръчност и да се закачи за знамето ни, та нима се сапикясаме. Не заради естетически аргументи, а тъй като от личната ни несръчност да живеем умират деца. Поне това да ни сепне.

България е бавноразвиваща се страна и верният метод към нея е да бъде разбирана като такава. С цялото проваляне на личното ни его като българи, само че това постоянно е потребно за духовното израстване.

Това е патология, а не политология и вътрешен дизайн!

От Facebook профила на журналиста Явор Дачков/filternews.bg