Кокалите на Гоце: няма по-голям проблем от този!
България живее в положение на блокада. Едва отблъснахме норвежците, които желаеха да отвличат децата ни, а ето, че Северна Македония отново заплашва да ни вземе славната история.
„ А нека, но едва ли " - по този начин посрещнаха мнозина заканата на Каракачанов да напусне държавното управление, в случай че подкрепим кандидатурата на комшиите за започване на договаряния с Европейски Съюз. По-тревожното е, че в следващата нервност се включи и президентът, който се утвърди като представител на главната опозиционна партия. Което пък значи, че македонската тематика ще продължи да обслужва предизборни боричкания, наместо да показва народен консенсус. И всичко това - тъй като техният родов водач споделил нещо в някакво изявление.
Защо се наскърбяваме?
Слава Богу, от срещата при президента не излезе нищо. Щели сме да поддържаме при някакви условия. Но не стана ясно при какви тъкмо - очевидно ще зависи от политическата конюнктура. Средният български телезрител обаче си отдъхна спокоен, че му се е разминала следващата национална злополука.
Замислете се единствено за медийната митология, с която живеем. Убеждават ни да вземем за пример, че Ердоган щял да „ пусне “ милиони сирийци към Европа. И никой не се замисля по какъв начин тъкмо ще стане това (в кафези ли ги държи, със сопи ли ще ги подкара?). Обясняват ни също по този начин, че в случай че приемем Истанбулската спогодба, българските учители ще се хвърлят да сменят пола на децата ни. Сега пък в захлас повтаряме, че македонците трябвало да признаят някакви неща, свързани с историята. Как тъкмо си го представяме? Два милиона души да се заклеват с ръка върху Библията (съответно - Корана), че оттук насетне ще считат Гоце Делчев за българин? Парламентът им да гласоподава, че македонска нация не съществува?
Много от въпросите, по които водим безсмислени разногласия, нямат еднопосочни отговори. Роден през 1872 година, Гоце несъмнено е част от групата на етническите българи. Тоест, православен е, само че не е грък, нито пък сърбин. Тъй като обаче по това време няма българска страна, Гоце Делчев се води гражданин на Османската империя - току-виж и турците се сетили да си го изискат. Какъв става след това като бунтовник, защо се бори - това са тълкования, с които се занимават учените. А историята не е точна просвета, нали сме наясно?
Няма спор, че македонските учебници би трябвало да се редактират. Но това си е държавна работа, която може да се изиска в хода на присъединението. Неясно остава обаче какво тъкмо е обидното в тях. Някъде пишело, че античните българи били показани като номадски народ от тюркско-монголски генезис. Не знам какво е мнението на международната просвета по този въпрос. Но знам, че и това е тематика за научни дебати, а не за консултативни препоръки при президента. И упорствам, че няма нищо обидно в това да си потомък на номадски народ, още по-малко пък на тюрки или монголи. Нещо повече: обидно е, че се наскърбяваме на тази тематика.
Гърците желаеха нещо напълно съответно: смяна на името, което съответствува с това на тяхната провинция. А ние какво тъкмо ще сложим в променените условия - Република Северна Македония се задължава всякога, когато загатва античните българи, да ги назовава „ установен народ, при който не е открита тюркска ДНК “?
Уникален късмет
Научната проблематика може да се реши единствено в дългото академично време. Но през днешния ден сме в едно друго, бързо политическо време - и би трябвало да използваме неповторимия късмет за присъединение на тази наша съседка към Европейски Съюз, което вечно ще отстрани границите посред ни. Да, в Западна Европа не я желаят - в страни като Франция, Германия, Холандия и Австрия единствено към 10% поддържат приемането на Западните Балкани. Симпатиите към Северна Македония са малко по-високи, само че отново си остават доста под 50-те %. Темата се върна на дневен ред, откакто отминаха финансовата и миграционната рецесия, а Брекзитът показва потребността още веднъж да се легитимира привлекателността на Съюза. Този прозорец няма да стои дълго отворен. И в случай че в България към момента има същински патриоти, те следва да се стремят таман към сливане на Балканския район, а не да слушат жадните за власт националпопулисти, които се чудят с какво да замаскират политическата си беззащитност. Да не приказваме за тези от тях, които се оказаха командвани от Москва.
Защото разширението към Западните Балкани е по-важно за нас, в сравнение с за западната част на континента. По време на европредседателството се представихме като първи поддръжници на съседите, успяхме май да убедим и публичното мнение в България, че приемането на комшиите е в наш интерес (към две трети от българите са „ за “). И внезапно - Гоце Делчев. Непреодолим проблем.
А вижте в този момент какъв брой по-сериозни проблеми има в близост. Първо, на европейската среща през октомври ще се взема решение дали за присъединение да се предложения освен Северна Македония, а и Албания. Добре е, че сме се съгласили двете страни да вървят в пакет - нека едната издърпа другата, както стана при нас и румънците. Албания е прелестна, динамична страна с младо население и надлежно със сериозен напредък. Проблемът е, че нито едни избори до момента не са били одобрявани от съответната съпротива. Това в този момент настояща народна власт ли е или не - какво мислим по тематиката?
Или да вземем основната Сърбия. Може ли договарянията да продължат, без да има съглашение с Косово, което ние сме признали като страна, само че сериозна част от русофилската общност не приема това решение? Лично аз считам, че е невероятно Сърбия да бъде присъединена, преди да влезе в НАТО. Да, няма такова условие - както знаем, в Съюза има и неутрални страни-членки. Но знаете ли за посткомунистическа страна, която да не е предходна през Алианса? Минаха всички, в това число колебаещата се преди време Словения. Не ме разбирайте неправилно - не съм милитаристично надъхан. Опитвам се просто да бъда реалист. Защото участието в НАТО значи пречистване на армията - и гаранция, че топлите връзки с Русия ще поохладнеят. А в тази ситуация със Сърбия това май е наложително.
Да погледнем и към Черна гора - страна в преговорен развой. Харесва ли ни нашествието там на съветски виладжии, които неотдавна пробваха да създадат прелом? Тревожат ли ни китайските капитали за градеж на автомагистрала?
Най-тежкият проблем на района е изключително блестящо изразен в Босна: потребността от помиряване и превъзмогване на предишното. Разкроена по най-безумен метод при Дейтънското съглашение, на тази територия през днешния ден съжителстват жертви и убийци, няма настояща централна власт, на практика няма и стопанска система - назовават я най-голямата Неправителствени организации в Европа. Какво мислим ние тук, в България? Да дадем автономност на Република Сръбска, да ѝ позволим да се причисли към Сърбия? Да упорстваме с Дейтънското съглашение с вяра за пораждане на босненско-херцеговинска нация? Да бяхме чули някои мисли по тези въпроси на Консултативния съвет…
Ако бях на мястото на управниците ни
Наскоро Заев прикани Гърция да заеме лидерско място в интеграцията на Западните Балкани. И евентуално беше прав - нас явно не ни бива. Джафкаме се по тематиката за Северна Македония, дори не за цялата, а за двете трети славогласно население - т.е., към 1,3 милиона индивида. А огромната тематика за района, която е от жизненоважно значение и за нас, и за Европа, просто не ни е забавна. Не влиза във фентъзи-визията ни за исторически драми и пристрастености.
Описвам тези компликации не тъй като съм черноглед. Напротив: имам вяра, че комшиите ще станат членове на Съюза до 10-20 години. И в случай че ние се опитваме да пречим, единствено ще си останем новобранци. Каквито сме, прочее, и в този момент. Ако бях на мястото на управниците ни, бих подхванал още в този момент самодейност за основаване на районна група - като страните от Бенелюкс или от Вишеградската четворка. Група, която да отстоява районния интерес, събирайки както членове, по този начин и претенденти. Дали това не е по-достойна борба за нашата политическа класа?
Ако погледнете района през икономическите индикатори, ще видите, че той е изумително еднороден - междинни заплати сред 400 и 600 евро (с изключение на Гърция), стопанска система, обърната към подизпълнителството, селско стопанство, туризъм, неразвита инфраструктура. Регион, в който политиците наместо да вземат решение проблемите на страните си, са заети с това да разпалват националистичеки пристрастености, та нима легитимират властта си.
Това е хватката, в която ни е заклещил медийно-партийният комплекс: замяна на значимите тематики с прочувствено натоварена символика. Наместо жп линия до Скопие - кокалите на Гоце.
Автор: Ивайло Дичев, Дойче веле
„ А нека, но едва ли " - по този начин посрещнаха мнозина заканата на Каракачанов да напусне държавното управление, в случай че подкрепим кандидатурата на комшиите за започване на договаряния с Европейски Съюз. По-тревожното е, че в следващата нервност се включи и президентът, който се утвърди като представител на главната опозиционна партия. Което пък значи, че македонската тематика ще продължи да обслужва предизборни боричкания, наместо да показва народен консенсус. И всичко това - тъй като техният родов водач споделил нещо в някакво изявление.
Защо се наскърбяваме?
Слава Богу, от срещата при президента не излезе нищо. Щели сме да поддържаме при някакви условия. Но не стана ясно при какви тъкмо - очевидно ще зависи от политическата конюнктура. Средният български телезрител обаче си отдъхна спокоен, че му се е разминала следващата национална злополука.
Замислете се единствено за медийната митология, с която живеем. Убеждават ни да вземем за пример, че Ердоган щял да „ пусне “ милиони сирийци към Европа. И никой не се замисля по какъв начин тъкмо ще стане това (в кафези ли ги държи, със сопи ли ще ги подкара?). Обясняват ни също по този начин, че в случай че приемем Истанбулската спогодба, българските учители ще се хвърлят да сменят пола на децата ни. Сега пък в захлас повтаряме, че македонците трябвало да признаят някакви неща, свързани с историята. Как тъкмо си го представяме? Два милиона души да се заклеват с ръка върху Библията (съответно - Корана), че оттук насетне ще считат Гоце Делчев за българин? Парламентът им да гласоподава, че македонска нация не съществува?
Много от въпросите, по които водим безсмислени разногласия, нямат еднопосочни отговори. Роден през 1872 година, Гоце несъмнено е част от групата на етническите българи. Тоест, православен е, само че не е грък, нито пък сърбин. Тъй като обаче по това време няма българска страна, Гоце Делчев се води гражданин на Османската империя - току-виж и турците се сетили да си го изискат. Какъв става след това като бунтовник, защо се бори - това са тълкования, с които се занимават учените. А историята не е точна просвета, нали сме наясно?
Няма спор, че македонските учебници би трябвало да се редактират. Но това си е държавна работа, която може да се изиска в хода на присъединението. Неясно остава обаче какво тъкмо е обидното в тях. Някъде пишело, че античните българи били показани като номадски народ от тюркско-монголски генезис. Не знам какво е мнението на международната просвета по този въпрос. Но знам, че и това е тематика за научни дебати, а не за консултативни препоръки при президента. И упорствам, че няма нищо обидно в това да си потомък на номадски народ, още по-малко пък на тюрки или монголи. Нещо повече: обидно е, че се наскърбяваме на тази тематика.
Гърците желаеха нещо напълно съответно: смяна на името, което съответствува с това на тяхната провинция. А ние какво тъкмо ще сложим в променените условия - Република Северна Македония се задължава всякога, когато загатва античните българи, да ги назовава „ установен народ, при който не е открита тюркска ДНК “?
Уникален късмет
Научната проблематика може да се реши единствено в дългото академично време. Но през днешния ден сме в едно друго, бързо политическо време - и би трябвало да използваме неповторимия късмет за присъединение на тази наша съседка към Европейски Съюз, което вечно ще отстрани границите посред ни. Да, в Западна Европа не я желаят - в страни като Франция, Германия, Холандия и Австрия единствено към 10% поддържат приемането на Западните Балкани. Симпатиите към Северна Македония са малко по-високи, само че отново си остават доста под 50-те %. Темата се върна на дневен ред, откакто отминаха финансовата и миграционната рецесия, а Брекзитът показва потребността още веднъж да се легитимира привлекателността на Съюза. Този прозорец няма да стои дълго отворен. И в случай че в България към момента има същински патриоти, те следва да се стремят таман към сливане на Балканския район, а не да слушат жадните за власт националпопулисти, които се чудят с какво да замаскират политическата си беззащитност. Да не приказваме за тези от тях, които се оказаха командвани от Москва.
Защото разширението към Западните Балкани е по-важно за нас, в сравнение с за западната част на континента. По време на европредседателството се представихме като първи поддръжници на съседите, успяхме май да убедим и публичното мнение в България, че приемането на комшиите е в наш интерес (към две трети от българите са „ за “). И внезапно - Гоце Делчев. Непреодолим проблем.
А вижте в този момент какъв брой по-сериозни проблеми има в близост. Първо, на европейската среща през октомври ще се взема решение дали за присъединение да се предложения освен Северна Македония, а и Албания. Добре е, че сме се съгласили двете страни да вървят в пакет - нека едната издърпа другата, както стана при нас и румънците. Албания е прелестна, динамична страна с младо население и надлежно със сериозен напредък. Проблемът е, че нито едни избори до момента не са били одобрявани от съответната съпротива. Това в този момент настояща народна власт ли е или не - какво мислим по тематиката?
Или да вземем основната Сърбия. Може ли договарянията да продължат, без да има съглашение с Косово, което ние сме признали като страна, само че сериозна част от русофилската общност не приема това решение? Лично аз считам, че е невероятно Сърбия да бъде присъединена, преди да влезе в НАТО. Да, няма такова условие - както знаем, в Съюза има и неутрални страни-членки. Но знаете ли за посткомунистическа страна, която да не е предходна през Алианса? Минаха всички, в това число колебаещата се преди време Словения. Не ме разбирайте неправилно - не съм милитаристично надъхан. Опитвам се просто да бъда реалист. Защото участието в НАТО значи пречистване на армията - и гаранция, че топлите връзки с Русия ще поохладнеят. А в тази ситуация със Сърбия това май е наложително.
Да погледнем и към Черна гора - страна в преговорен развой. Харесва ли ни нашествието там на съветски виладжии, които неотдавна пробваха да създадат прелом? Тревожат ли ни китайските капитали за градеж на автомагистрала?
Най-тежкият проблем на района е изключително блестящо изразен в Босна: потребността от помиряване и превъзмогване на предишното. Разкроена по най-безумен метод при Дейтънското съглашение, на тази територия през днешния ден съжителстват жертви и убийци, няма настояща централна власт, на практика няма и стопанска система - назовават я най-голямата Неправителствени организации в Европа. Какво мислим ние тук, в България? Да дадем автономност на Република Сръбска, да ѝ позволим да се причисли към Сърбия? Да упорстваме с Дейтънското съглашение с вяра за пораждане на босненско-херцеговинска нация? Да бяхме чули някои мисли по тези въпроси на Консултативния съвет…
Ако бях на мястото на управниците ни
Наскоро Заев прикани Гърция да заеме лидерско място в интеграцията на Западните Балкани. И евентуално беше прав - нас явно не ни бива. Джафкаме се по тематиката за Северна Македония, дори не за цялата, а за двете трети славогласно население - т.е., към 1,3 милиона индивида. А огромната тематика за района, която е от жизненоважно значение и за нас, и за Европа, просто не ни е забавна. Не влиза във фентъзи-визията ни за исторически драми и пристрастености.
Описвам тези компликации не тъй като съм черноглед. Напротив: имам вяра, че комшиите ще станат членове на Съюза до 10-20 години. И в случай че ние се опитваме да пречим, единствено ще си останем новобранци. Каквито сме, прочее, и в този момент. Ако бях на мястото на управниците ни, бих подхванал още в този момент самодейност за основаване на районна група - като страните от Бенелюкс или от Вишеградската четворка. Група, която да отстоява районния интерес, събирайки както членове, по този начин и претенденти. Дали това не е по-достойна борба за нашата политическа класа?
Ако погледнете района през икономическите индикатори, ще видите, че той е изумително еднороден - междинни заплати сред 400 и 600 евро (с изключение на Гърция), стопанска система, обърната към подизпълнителството, селско стопанство, туризъм, неразвита инфраструктура. Регион, в който политиците наместо да вземат решение проблемите на страните си, са заети с това да разпалват националистичеки пристрастености, та нима легитимират властта си.
Това е хватката, в която ни е заклещил медийно-партийният комплекс: замяна на значимите тематики с прочувствено натоварена символика. Наместо жп линия до Скопие - кокалите на Гоце.
Автор: Ивайло Дичев, Дойче веле
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ