България иска да бъде важен играч на глобалната климатична сцена

България желае да бъде значим състезател на световната климатична сцена и счита да покаже това по време на идната Конференцията на Организация на обединените нации за изменението на климата - COP 28, която ще се организира от 30 ноември до 12 декември в Дубай. През тази година страната ни ще взе участие за първи път със личен щанд, а президентът и министър председателят се чака да се включат в Конференцията. Именно на COP 28 се събират всички международни мозъци, дебатирайки за бъдещето на планетата, климатичните политики и дали и по какъв начин да се ограничи потреблението на изкопаемите горива. Последната тематика е извънредно сензитивна, тъй като разрастващите се страни имат потребност от нефт и въглища, до момента в който Западният свят продължава да упорства за тяхното ограничение. Разговорите по тази точка ще бъдат яростни, а в COP 28 ще има представители на 191 страни по света. Все отново всички световни водачи се сплотяват в едно - опазването на климата посредством ограничения за декарбонизация на стопанските системи. По какъв метод да се реализира това, дружно с задачите за Парижкото съглашение, обаче остава с доста въпросителни. България обаче има своята визия по какъв начин могат да се случат част от политиките. Като член на " клуба на богатите " - в Европейски Съюз се взимат единомислещо решенията за тези политики от всички 27 страни на блока. Това значи че в Дубай ще има интензивни договаряния сред другите сесии и дебатите и борбата ще са безусловно за всяка дума, разясняват осведомени. А до момента в който в залата текат дебатите за бъдещето на света, на нашия щанд ще бъдат показани български компании от разнообразни браншове, финансиращи институции, локалните управляващи и науката. Това е опция България да бъде сложена на картата на климатичните договаряния, да стане разпознаваема и да бъдат приети достиженията ни, изясни пред публицисти министърът на околната среда и водите Юлиян Попов. Именно договарянията в Дубай на COP 28 ще са кулминационната точка на тежък, едногодишен преговорен цикъл, в границите на който преговорните екипи договарят извънредно интензивно до цялостно безсилие. По-интересен е методът, по който ние се представяме, защо става дума на този конгрес и какви са общите трендове, уточни министърът. При представянето на страната ни залагаме в огромна степен на промишлеността и представители на бизнеса, за които това присъединяване ще бъде доста скъпо. Поканени за присъединяване са редица неправителствени организации, бизнес структури, университети, а организацията за щанда се координира от няколко министерства. Очаква се аудиенция в Дубай да направи и президентът Румен Радев, а на по-късен стадий в договарянията, посещаване ще има и от премиера Николай Денков. Идеята е компаниите, науката и обществото оптимално добре да се срещнат с целия развой по взимане на решения за опазването на планетата. Както и за какво е толкоз значимо да се запази концепцията за ограничение на световното стопляне до 1,5 градуса по Целзий, по отношение на прединдустриалните равнища. Европейският съюз е водач в политиката, обвързвана с промените на климата и попречване на отрицателните последици, породени от парниковите газове. Целта на Европейски Съюз, и България като част от него, е да въвлече всички останали страни в тази политика, изясни на срещата и Силвия Рангелова, шеф на дирекция " Координация по въпросите на Европейски Съюз и интернационалното съдействие " в Министерство на околната среда и водите. Индустриални предприятия и зони с фокус върху околната среда " Смятам, че имаме какво да покажем на света - да вземем за пример на никое място в Европа няма цялостен промишлен комплекс, в който компаниите са приели да се движат бързо към въглеродна индиферентност. Такъв клъстер у нас се е образувал в района на Варна, и по-скоро към Девня. Там индустриалните колоси " Солвей Соди ", " Девня цимент " и " Агрополихим " са възприели свои политики, посредством които имат упоритостта бързо да понижат предаваните нездравословни излъчвания и да заменят горивната си база. В Европейски Съюз има по-скоро образци за обособени компании ", акцентира Попов. Той даде за образец този промишлен регион като тип иновационна котловина, търсеща метод бързо да реализира зелените цели на Европейски Съюз. Просто самите компании работят в неповторима синергия в региона, което дава опция за развиване на планове на европейско равнище, показа визията си екоминистърът. Освен тежката промишленост положителни образци има у нас в металургичния бранш, който също се стреми към декарбонизация. Друг образец за международната общественост може да бъде Тракия икономическа зона, където също се е образувала неповторима " зелена симбиоза ", която следва европейските политики за декарбонизация. Именно в ТИЗ към този момент пет години работят по тази идея и зоната се е дефинирала като въглеродно неутрална - единствената икономическа зона от този вид в Европейски Съюз, изясни Попов. Друг добър образец е българската слънчева промишленост, която е, може би, номер едно в Европейски Съюз във връзка с монтажници и създаване на индустриални слънчеви съоръжения. Всичко това се случва отвън границите на страната ни, освен в Европа, само че и на други места по света, изясни министърът. Какво финансиране е нужно за климатичните политики Много забавен и е финансовият аспект на битката с климатичните промени. Очаква се идната конференция - COP 29 да се решат някои съществени въпроси, свързани с климатичното финансиране и прехода към декарбонизация, изясни още Попов. Става дума за обилни суми в разнообразни посоки - Зеленият климатичен фонд на Организация на обединените нации, основан в Южна Корея да вземем за пример, се пресмята на към 12,5 милиарда $. Отделно стои и така наречен ангажимент на развитите страни за финансиране със сумата от 100 милиарда $ годишно на страните от третия свят като задачата е те да изградят и преследват свои политики за ограничение на замърсяването. Това финансиране трябваше да стартира от 2020 година, само че към момента няма цялостно единодушие сред страните по тематиката. Третият значим миг е нуждата от вложения на световно равнище, която се прави оценка на почти сред 3 и 4 трлн. $, голяма сума, изясни министър Попов. По размера и точните формулировки за тези суми се водят обилни разногласия, следи се разделяне и сред така наречен Глобален Юг и Глобален Север. Това съставляват доста огромни финансови потоци, които се разискват в границите на конференцията COP. При огромна част от тях става дума за капиталови решения, които могат да идват от обществени средства, само че от ден на ден и от частния бранш. В света на климатичната политика се води яростна конкуренция, в която за момента печели Китай, следван от Съединени американски щати. Eдва по-късно се подрежда Европа. Климатичната политика има и огромно въздействие върху активността на фирмите, както и върху действието на градовете, описа министър Попов, давайки образец със София и Габрово, които са единствените два български града, включили се към самодейността на Европейската комисия да станат климатично неутрални до 2030 година. Двете общини имат основана прецизна стратегия и се пробват да я съблюдават в пътя си към декарбонизация и понижаване на нездравословните излъчвания. В този подтекст задачите пред присъединяване на страната ни в конференцията в Дубай, са, преди всичко, България да бъде сложена на картата на климатичните договаряния. Формално България води договаряния като част от Европейски Съюз, участвайки във образуването на общата позиция на Европейската комисия. Но в границите на Европейска комисия към този момент сме сносно позиционирани поради кандидатурата ни за домакинство на COP29, поради разнообразни позиции, които сме изказвали. Искаме тази позиция да бъде закрепена, да бъде забележима в границите на Европейски Съюз и отвън него. COP 29 може да се организира в няколко местоположения на Европа Кандидатурата на България за домакинство на идната конференция следващата година - COP29, надали ще бъде сполучлива поради блокирането на процеса от Русия и Беларус, стана ясно още от думите на екоминистъра. Все отново България е предложила концепцията да има разпределен сред няколко страни COP29 - така наречен distributed COP. Тази концепция се възприема доста добре от всички, уточни министър Попов. Макар концепцията към момента да следва да бъде изчистена, главното предложение е обособените прояви да бъдат разпределени в разнообразни страни, което да облекчи финансовия и административен напън от провеждането на конференцията в една локация. Ако изобщо не се стигне до единодушие къде да бъде идната конференция в Източна Европа, то тогава най-вероятно тя ще се организира в Бон, където се намира Секретариатът на Рамковата спогодба на Организация на обединените нации за изменението на климата. Там обаче ще се събират единствено договарящите екипи, разясни министърът. Останалите събития около COP29 ще се организират на други места, а техните позиции, решения в последна сметка ще бъдат събрани и разисквани в Бон. На идния COP28 в Дубай да вземем за пример са регистрирани 150 хиляди участници от целия свят. А при една от първите конференции по тематиката, провела се преди 27 години в Копенхаген делегатите са били едвам 30 хиляди. Движим се към Глобална система за търговия с CO2 излъчвания Министър Попов също по този начин е уверен, че светът в даден миг ще се сплоти в обща система за търговия с въглеродни излъчвания. В отговор на въпрос на 3eNews министърът съобщи, че се надява в последна сметка да се стигне до обединяване на обособените системи за търговия. Най-развита за момента е европейската съдебна техническа експертиза, само че към този момент има тържища за търговия с квоти в Съединени американски щати, Азия и на други места по света. Важна стъпка в обединяването ще играе и новият механизъм CBAM, въведен от Европа преди месец. CBAM или Mеханизмът за промяна на въглеродните излъчвания на граница (carbon border adjustment mechanism) има за цел да накара всички търгуващи с Европа компании да подават информация за изпуснатите в атмосферата нездравословни CO2 излъчвания по време на производството им. Така ще се дефинира цена за вноса на дадена стока на пазарите в Европейски Съюз. Новият механизъм за момента е единствено осведомителен, само че след няколко години се чака да стартират да се заплащат цени за изпуснатите в атмосферата CO2 количества при производствата. Системата за търговия с излъчвания в Европейски Съюз следва да бъде разширена и в морския превоз, както и в сградния фонд.