България има уникална природа. Кой не би се съгласил с

България има неповторима природа. Кой не би се съгласил с това изказване? Въпреки че в последно време надали не всичко ни е „ неповторимо “ или най-малко „ велико “. И макар че вероятно всяка страна може да се похвали със същото, заради което сходни съпоставения наподобяват безсмислени. Така или другояче българската природа сигурно е удивително разнообразна, красива и даже ненапълно към момента съхранена. А и с изключение на като извор на патриотична горделивост, тя ни служи и като доста благосклонна среда за обитаване, която при съответните грижи би могла по същия метод да служи и на бъдещите генерации. Което е изключително скъпо в епохата на настъпващи климатични промени.

На този декор мощно се набива на очи фактът, че България има и неповторимо министерство на околната си среда. Поне в съпоставяне със сродните му институции в европейските страни, с които споделя общи правила, стандарти и отговорности. Грозните свидетелства за тази негова уникалност се множат непрестанно по целия необятен фронт от функционалности по запазване на околната среда и отбрана на естествените дадености, които на доктрина то би трябвало да извършва.

Боклуците

Да вземем за начало настоящата тематика с боклуците. В България те така и така се натрупат на най-произволни места (под мостовете на автомагистралите например). Напоследък обаче страната се е трансформирала и в гостолюбив вносител на отпадъци, като хитовата дестинация е Италия. Някои (дали с присъединяване на мафията или не) заплащат добре, с цел да се отърват от боклуците си, а при съответното им „ оползотворяване “ на наша земя облагата става още по-голяма. Тъй че - напред на далаверата. Именно въпросното министерство би трябвало да е най-притеснено от тази наклонност и да наблюдава какво и от кое място идва, както и къде и защо отива. Вместо това, както се оказа, то си затваря очите и издава разрешителни, както в тази ситуация с боклуците в Плевен. Или просто не знае нищо, както в тази ситуация във Враца.

Димът