България има традиции в сектора на микроелектрониката, които могат да

България има обичаи в бранша на микроелектрониката, които могат да подкрепят доста развиването и модернизацията на стопанската система й. Това е годно с особена мощ през днешния ден поради обстановката с недостига на микрочипове на международно равнище и потребността от създаване на нови индустриални мощности, които да покрият дефицита. Тласък в тази посока могат да дадат и проектите на Европейски Съюз за разширение и развиване на личното произвеждане на полупроводници в границите на тактиката на Общността за понижаване на зависимостта й от доставките им от трети страни. Изводите са от провелата се през вчерашния ден онлайн кръгла маса на тематика „ Българският интерес в промишлеността на микрочиповете “. „ Като български представител, който познава традициите ни в бранша, е значимо да създадем по този начин, че страните от Източна Европа да не бъдат просто фенове. Нашият потенциал и специализация би трябвало да се развият и употребяват дейно “, съобщи евродепутатът ни Ева Майдел. Целта на полемиката бе да бъдат показани задачата, времевата рамка и главните ограничения за подсилване на европейската екосистема в региона на полупроводниците и чиповете, залегнали в подготвяния сега Европейски акт за интегралните схеми и да бъдат разисквани отзиви и препоръки от бранша, които да бъдат регистрирани в него. Мерките имат за цел да обезпечат сигурността на доставките, устойчивостта и световното софтуерно водачество на Европейски Съюз. Ева Майдел, като член на Европейския парламент, договаряща по Европейския акт за интегралните схеми, показа, че със законодателството в региона на производството на чипове Европейският съюз освен отделя финансов запас, само че и се стреми да реализира самостоятелност и софтуерно водачество, както и да развие потенциал в цялата верига на доставки. Според нея Европейският съюз може да навлезе в нова фаза в региона на енергетиката точно с помощта на чиповете, като за задачата би трябвало да се развие потенциал в производството им посредством вложения в новите пазари на бъдещето. По този метод индустрията на Европейски Съюз ще стане още по-конкурентноспособна, ще бъдат разкрити нови висококвалифицирани работни места и ще се форсира енергийната самостоятелност на Съюза от външни фактори. Тя съобщи: „ За мен като договарящ за Европейския парламент по законодателство за микрочиповете (Chips Act), е значимо не просто да предложим финансов запас, само че да осигурим резистентност на доставките в бъдеще. Защото без чипове, няма технологии. А без технологии, няма икономическо развиване. Като български представител, който познава традициите ни в бранша, е значимо да създадем по този начин, че страните от Източна Европа да не бъдат просто фенове. Нашият потенциал и специализация би трябвало да се развият и употребяват дейно. “ Доц. доктор Димитър Николов, учител във Факултета по електронна техника и технологии в Технически университет в София, направи обзор на промишлеността в България, напомняйки, че страната има развити дългогодишни обичаи и потенциал в бранша, с огромни вложители и ползватели на чипове, като бранш електроника от 2016 година насам е водещ за българската стопанска система с близо 6,5 милиарда лева доходи. Като главно преимущество на България доцент доктор Николов отличи интелектуалния потенциал на българската промишленост в региона на чиповете, а образователните заведения не престават да имат водеща роля в подпомагането на развиването на бранша. Според него основаването на фонд от самостоятелен капитал, който да подкрепя започващи компании и съдействието им с водещите компании в тази сфера, е значима стъпка, която би разрешила и на нови играчи да навлязат на пазара. Ева Майдел добави, че сега се водят полемики във връзка с финансирането на програмата на Европейски Съюз за произвеждане на чипове, като се чака да постъпят и задгранични вложения в плана. Тя уточни, че това е неповторима опция за България, защото страната ни е водач в интелектуалния потенциал в бранша на фона на неналичието на фрагменти в целия Европейски съюз. Според нея България би трябвало да се възползва от тази опция, като се опита да стимулира студентите и образователните заведения да аплайват по многочислените европейски планове за финансиране на закупуване на подготвително съоръжение, както и стипендии за образование на фрагментите в чужбина. Тя дефинира тематиката за микроелектрониката като геополитическа и съобщи, че Европейски Съюз би трябвало да стане прелъстителен за вложителите посредством построяването на развити фрагменти и одобрена правна рамка за сигурност в бранша. В умозаключение участниците в полемиката се сплотиха към тезата, че значимите фактори за развиване на промишлеността на чиповете са точно модернизиране на университетските стратегии, количеството на интелектуалните фрагменти в Европейски Съюз, инфраструктурата за доставки, потребността от координационни центрове за съдействие сред страните членки и цифровизация на бранша по микроелектроника.