България има традиции в производството на различни храни, а историята

" България има обичаи в производството на разнообразни храни, а историята демонстрира, че рибните артикули са участвали в диетите на българите доста от дълго време – риби, раци, миди ", съобщи Георги Събев, заместник-министър на земеделието. Той цитира публична статистика, съгласно която България е една от страните, които употребяват минимум риба – 6,7 кг на глава от популацията. Според него статистиката не отразява действителността, защото има доста любителски лов на риба, който не е обзет от тази статистика. " Всяка година има над 100 000 риболовни билета за фенове. Не сме в действителност напълно на дъното, в противен случай, имаме обичаи ", уточни зам.-министърът, представен от Българска телеграфна агенция. Той участва на кръгла маса, чиято тематика бе " Качеството и сигурността на рибните артикули в България ", проведена от Сдружение " За налична и качествена храна ". За рибните артикули се приказва все по-малко, дали тъй като не влизат в общоприетата потребителска кошница или тъй като се сещаме за тях единствено на Никулден. Но желаеме да напомним, че макар скока на цените на храните, тези артикули са налични и качествени, сподели Андрей Велчев, ръководител на сдружението. Според Събев в идните години се чака да има свръхтърсене на рибни артикули, защото те могат да бъдат добър сурогат на други източници на протеини. Аграрният заместни-министър съобщи, че България има добра инфраструктура в това отношение. Той уточни, че има принадлежности в новата стратегия " Морско дело, риболовство и аквакултури " 2021-2027, които ще оказват помощ на повече оператори да модернизират производствата си. Според зам.-министър Събев е нужна смяна в държанието на потребителя – българският консуматор не търси българска продукция. Той счита, че е належащо да се усили видимостта на българските аквакултури, най-много в летния сезон по Черноморието. " Още предходната година направих предложение за обозначение на български черноморски улов, само че най-сигурно е, когато бизнесът вкарва избран стандарт ", сподели Събев. " Мисля, че беше извънредно време да се покажем на по-широката общност, че съществуваме като бранш, част от стопанската система. Най-важният миг в работата е да добием, преработим, съхраним, опаковаме и експедираме за европейския и международен пазар качествени и безвредни храни. Факт е, че продаваме на извънредно екзотични дестинации и то количества, които съставляват доста огромен % от нашата преработвателна промишленост ", показа Йордан Господинов, ръководител на Асоциацията на производителите на рибни артикули " БГ фиш ". По думите му, рибата, която се изнася, и тази, която остава на нашия пазар, е една и съща. Той акцентира, че в тяхната асоциация има и фермери, и цитира публична статистика, съгласно която членове са към 35 % от развъждането на риби и миди, 27 заводи, които преработват и продават малко над 70 % от продукцията в България, и 53 риболовни съда, от които 23 са лодки, улавящи 61 % от рибата. " Нашите наблюдения и проучвания са, че в България към този момент се употребяват 10 кг риба на глава от популацията, само че това публична статистика не може да го потвърди по ред аргументи, тъй като методиката за събиране на данни е друга ", изясни Господинов. По думите му внасяме към 50 000 тона риба и други водни организми, ловим към 15 000 тона от Черно море и Дунав, развъждаме към 15 000 тона аквакултури. Това прави към 80 000 тона, а публично изнасяме 10 000 тона модифицирани артикули. " Остават 70 000 тона, разграничени на 7 милиона души население, се получава към 10 кг на човек ", заключи той, като напомни, че това е съгласно проучване на " БГ фиш ". Господинов сподели, че след 1989 година контролът на храните тотално се е трансформирал. " Преди да влезем в Европейски Съюз, 7 предприятия бяха получили утвърждението да продават в целия свят, в това число и в Европа. А в този момент нещата се ускориха, тъй като част от предприятията в Северна Африка закриха, да кажем, преработката на скариди и в България се преработват скариди, които идват от азиатския пазар, надлежно с добавена стойност, в потребителски опаковки, отпътуват за Европа ", добави той. По думите му, с изключение на със скариди, сме там и със сьомга на същия принцип. Продаваме и рапани на азиатските пазари, на Иберийския полуостров и Апенините – миди, цаца на Румъния и така нататък Господинов изясни още, че в България типовете са малко и по тази причина внасяме 200 типа риба и рибни артикули, като огромна част от тях прибавяме стойност и ги изнасяме на тези, които ги създават. " Голяма част от дребните компании не продават на вътрешния пазар по редица аргументи ", сподели ръководителят на " БГ фиш ". Сред аргументите той уточни, че има по-елитни пазари, по-скъпо платени, по-лесни контакти. Господинов напомни, че създават 10 типа от Черно море, които имат стопанско значение, има забавни сладководни водоеми, както и опит в производството на скариди и стриди. Той прикани земеделския министъра за повече дотации за бранш " Рибарство ". Заместник изпълнителният шеф на Българската организация по сигурност на храните (БАБХ) доктор Галя Викьова увери присъстващите, че организацията реализира надзор на всяка стъпка от рандеман до предпазване на риба и рибни артикули. Тя моли потребителите да сготвят рибата в най-кратък интервал, откакто я вземат, защото тя е сензитивна храна. Според Господинов това е най-контролираният бранш, като веригата е под самоконтрол и формален надзор. Той акцентира още, че в нашите географски ширини няма заболяване по рибата, което може да болести хората. По думите на Борислав Чавдарков, изпълнителен шеф на Изпълнителна организация по риболовство и аквакултури (ИАРА), битката с бракониерството нито е лесна, нито е изцяло осъществима, само че той въпреки всичко изрази мнение, че на този стадий се оправят сполучливо.