Няма друг като Ивайло Маринов! Една легенда на 60
България има своя същински, жив учебник по бокс, споделяше за Маринов великият Алсидес Сагара
Днес, 13 юли, една от най-големите митове на българския спорт става на 60 година Защото боксьор №1 на България за ХХ век Ивайло Маринов не е единствено наш, а е и международен феномен. Олимпийски, международен и 4-кратен европейски първенец, притежател на Световната купа и избран като провидение на кръга от българи и чужденци.
Със своята 18-годишна дейна кариера (1977-1995) и най-много със своя свръхестествен жанр, безподобен танц сред въжетата, той накара даже най-великия треньор в аматьорския бокс Алсидес Сагара да възкликне: „ България има своя същински, жив учебник по бокс. Нарича се Ивайло Маринов. И в случай че има играч, за който скърбя, че не е кубинец, и че не мога да го упражнявам, това е единствено той “.
Този саморасъл гений бе шлифован в школата на Черно море от Петър Ганчев и Петър Петков, с цел да се трансформира в най-изкусния занаятчия на ръкавиците, раждан по нашите земи. А стартира относително късно да тренира бокс, чак на 17 години. Преди това е футболист, играе ляво крило в юношите на „ Спартак “ (Варна), паралелно до Живко Господинов и Пламен Гетов. Случаен залог обаче, вързан с един негов другар, който тренира бокс в Черно море, трансформира ориста му. А и тази на целия ни бокс. А облогът стартира с едно
„ Кога ще те спукам? “,
което приятелят му, на име Хюсеин Симов, изстрелва към Ивайло, който тогава се споделя към момента Исмаил Мустафов. Връзват бас кой ще бие, а арената е залата на Черно море, където боксьори и треньори са подготвени да гледат сеир. По-едрият и с по-дълги ръце Хюсеин против хърбавия и в никакъв случай до тогава занимавал се с бокс Ивайло.
„ След края на мача ченетата на всички бяха опрели в пода “, спомня си Маринов за своя първи боксов мач. Още на мига треньорите Петър Ганчев и Петър Петков са наясно: при тях е пристигнал недодялан елмаз.
Останалото, както се споделя, е история. Едва на 20 Ивайло печели бронзов орден на олимпиадата в Москва, а можеше и да е златен, в случай че не си бе пукнал ръката още в първия рунд против кубинеца Иполито Рамос на полуфинала. След това обаче няма кой да го спре. Печели първата за България международна купа в бокса в Мюнхен 1982, става четири пъти европейски първенец в Тампере 1981, Варна 1983, Атина 1989 и Гьотеборг 1991, подвига Световната купа през 1981, с цел да стигнем до върха – олимпийското злато в Сеул 1988.
А какъв брой още можеше да завоюва Ивайло… Визитката му щеше да е още по-богата, в случай че не бяха репресиите против него. Ако не бе страхът, че ще избяга, че ще напусне България, както стори именитият ни щангист Наим Сюлейманов. Не че Ивайло не е бил по-малко ухажван да отиде в Турция, Канада, Германия… Но те не бяха планували характера mu. Неговото родолюбие и най-много обичта му към Варна и морето.
Легендарният Ивайло Маринов на 60
Прословутата му фраза:
„ А вие в Мюнхен имате ли море?
Като нямате, айде сбогом! “, става историческа. Отправена е към двама турски предприемачи по време на международното в Мюнхен през 1982 година. Какво ли не му оферират – карат го из града в мерцедес, благосъстоятелност на звездата на Байерн Карл-Хайнц Румениге и му дават обещание, че ще му подарят същата кола, в случай че се състезава за Турция. Дават му апартамент в центъра на Мюнхен и 400 000 немски марки на ръка. Но Ивайло е неотстъпчив. Дори се пробват да го отвлекат. Вечерта след спечелването на купата хора от щаба на турския народен тим по бокс нахълтват в стаята му, до момента в който спи. Добре, че нашите авансово са надушили какво се готви, че на леглото до Ивайло бди един от треньорите на националния ни отбор, който брутално изгонва нахълталите турци.
Но по-сериозните удари по Ивайло занапред предстоят. Колко ли болежка, яд и гняв е сърбал в себе си именитият ни боксьор в тези две години на забвение, когато не му позволяваха да взе участие на интернационалните шампионати поради страха, че ще избяга.
Не му имаха вяра, че обича България,
Варна и роднините си. И го лишиха от още една международно купа, от още една европейска, от нова Световна купа. В разцвета на силите си – през 1986-а и 1987-а, Ивайло участваше единствено по републикански шампионати. Свалиха го от самолета тъкмо преди заминаването на международното в Рино и за боксьора настъпиха мрачни времена, с тежки мисли за завършек на кариерата. Версията пред обществото бе, че е болен, а него го излъгаха, че е дал позитивна допинг проба. Всичко изтърпя, с цел да дочака своя звезден момент и олимпийското злато в Сеул, където с един безподобен жанр победи американец Майкъл Карбахал с 5:0 съдийски гласа.
Маринов има два олимпийски медала, а можеше да има четири. Преди Лос Анджелис 1984 се разболява от жълтеница, само че по този начин или другояче България не взе участие там поради протеста. В Барселона 1992 пък го стопираха болести безумното ограничаване боксьори над 32 години да нямат право да вземат участие на олимпиада. А той ги бе навършил едвам 12 дни преди старта на Игрите…
Днес, този исполин на бокса, който в никакъв случай не изневери на Черно море и Варна, макар многочислените предложения от столичните клубове и най-много ЦСКА, се радва на уважението на всички в морската ни столица. Има свое заведение, обещано му от общината, има собствен клуб Семеен кодекс „ Ивайло Маринов “, само че най-много има поддръжката на обичаните си хора и на брачната половинка си Пенка, която постоянно му е била опора. А и към този момент от три години се радва на внучка, носеща неговото име – Ивайла.
Бъди жив и здрав, боксов професоре!
ГЕОРГИ ПЕХЛИВАНОВ, „ Меридиан Мач “
Днес, 13 юли, една от най-големите митове на българския спорт става на 60 година Защото боксьор №1 на България за ХХ век Ивайло Маринов не е единствено наш, а е и международен феномен. Олимпийски, международен и 4-кратен европейски първенец, притежател на Световната купа и избран като провидение на кръга от българи и чужденци.
Със своята 18-годишна дейна кариера (1977-1995) и най-много със своя свръхестествен жанр, безподобен танц сред въжетата, той накара даже най-великия треньор в аматьорския бокс Алсидес Сагара да възкликне: „ България има своя същински, жив учебник по бокс. Нарича се Ивайло Маринов. И в случай че има играч, за който скърбя, че не е кубинец, и че не мога да го упражнявам, това е единствено той “.
Този саморасъл гений бе шлифован в школата на Черно море от Петър Ганчев и Петър Петков, с цел да се трансформира в най-изкусния занаятчия на ръкавиците, раждан по нашите земи. А стартира относително късно да тренира бокс, чак на 17 години. Преди това е футболист, играе ляво крило в юношите на „ Спартак “ (Варна), паралелно до Живко Господинов и Пламен Гетов. Случаен залог обаче, вързан с един негов другар, който тренира бокс в Черно море, трансформира ориста му. А и тази на целия ни бокс. А облогът стартира с едно
„ Кога ще те спукам? “,
което приятелят му, на име Хюсеин Симов, изстрелва към Ивайло, който тогава се споделя към момента Исмаил Мустафов. Връзват бас кой ще бие, а арената е залата на Черно море, където боксьори и треньори са подготвени да гледат сеир. По-едрият и с по-дълги ръце Хюсеин против хърбавия и в никакъв случай до тогава занимавал се с бокс Ивайло.
„ След края на мача ченетата на всички бяха опрели в пода “, спомня си Маринов за своя първи боксов мач. Още на мига треньорите Петър Ганчев и Петър Петков са наясно: при тях е пристигнал недодялан елмаз.
Останалото, както се споделя, е история. Едва на 20 Ивайло печели бронзов орден на олимпиадата в Москва, а можеше и да е златен, в случай че не си бе пукнал ръката още в първия рунд против кубинеца Иполито Рамос на полуфинала. След това обаче няма кой да го спре. Печели първата за България международна купа в бокса в Мюнхен 1982, става четири пъти европейски първенец в Тампере 1981, Варна 1983, Атина 1989 и Гьотеборг 1991, подвига Световната купа през 1981, с цел да стигнем до върха – олимпийското злато в Сеул 1988.
А какъв брой още можеше да завоюва Ивайло… Визитката му щеше да е още по-богата, в случай че не бяха репресиите против него. Ако не бе страхът, че ще избяга, че ще напусне България, както стори именитият ни щангист Наим Сюлейманов. Не че Ивайло не е бил по-малко ухажван да отиде в Турция, Канада, Германия… Но те не бяха планували характера mu. Неговото родолюбие и най-много обичта му към Варна и морето.
Легендарният Ивайло Маринов на 60 Прословутата му фраза:
„ А вие в Мюнхен имате ли море?
Като нямате, айде сбогом! “, става историческа. Отправена е към двама турски предприемачи по време на международното в Мюнхен през 1982 година. Какво ли не му оферират – карат го из града в мерцедес, благосъстоятелност на звездата на Байерн Карл-Хайнц Румениге и му дават обещание, че ще му подарят същата кола, в случай че се състезава за Турция. Дават му апартамент в центъра на Мюнхен и 400 000 немски марки на ръка. Но Ивайло е неотстъпчив. Дори се пробват да го отвлекат. Вечерта след спечелването на купата хора от щаба на турския народен тим по бокс нахълтват в стаята му, до момента в който спи. Добре, че нашите авансово са надушили какво се готви, че на леглото до Ивайло бди един от треньорите на националния ни отбор, който брутално изгонва нахълталите турци.
Но по-сериозните удари по Ивайло занапред предстоят. Колко ли болежка, яд и гняв е сърбал в себе си именитият ни боксьор в тези две години на забвение, когато не му позволяваха да взе участие на интернационалните шампионати поради страха, че ще избяга.
Не му имаха вяра, че обича България,
Варна и роднините си. И го лишиха от още една международно купа, от още една европейска, от нова Световна купа. В разцвета на силите си – през 1986-а и 1987-а, Ивайло участваше единствено по републикански шампионати. Свалиха го от самолета тъкмо преди заминаването на международното в Рино и за боксьора настъпиха мрачни времена, с тежки мисли за завършек на кариерата. Версията пред обществото бе, че е болен, а него го излъгаха, че е дал позитивна допинг проба. Всичко изтърпя, с цел да дочака своя звезден момент и олимпийското злато в Сеул, където с един безподобен жанр победи американец Майкъл Карбахал с 5:0 съдийски гласа.
Маринов има два олимпийски медала, а можеше да има четири. Преди Лос Анджелис 1984 се разболява от жълтеница, само че по този начин или другояче България не взе участие там поради протеста. В Барселона 1992 пък го стопираха болести безумното ограничаване боксьори над 32 години да нямат право да вземат участие на олимпиада. А той ги бе навършил едвам 12 дни преди старта на Игрите…
Днес, този исполин на бокса, който в никакъв случай не изневери на Черно море и Варна, макар многочислените предложения от столичните клубове и най-много ЦСКА, се радва на уважението на всички в морската ни столица. Има свое заведение, обещано му от общината, има собствен клуб Семеен кодекс „ Ивайло Маринов “, само че най-много има поддръжката на обичаните си хора и на брачната половинка си Пенка, която постоянно му е била опора. А и към този момент от три години се радва на внучка, носеща неговото име – Ивайла.
Бъди жив и здрав, боксов професоре!
ГЕОРГИ ПЕХЛИВАНОВ, „ Меридиан Мач “
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ