Доклад за ЕК: В България задържани често са притискани от правораздавателните органи
България има проблем със отбрана правата на арестуваните да бъдат в точния момент, съответно и разбираемо осведомени за какво са лишени от независимост. Често в такава неопределеност те биват притискани от правораздавателните органи да разкриват информация и да пишат пояснения преди да е дошъл юристът им.
Известна е и практиката правораздавателните органи да " канят " обвинени на " диалог ", който на процедура се трансформира в разпит и когато дойде техен бранител, му се споделя, че няма потребност от него, тъй като това не е задържане, а свободна сказка.
Това са част от заключенията на Агенцията на Европейския съюз за главните права (АЕСОП), основана във Виена и правоприемник на Европейския център за мониторинг на расизма и ксенофобията. Докладът, направен по поръчка на Европейската комисия, наблюдава използването на 3 наставления на Европейски Съюз в 8 страни, измежду които и България, през 2018 година, оповестява Дневник.
Данните в него се основават на изявленията с общо 252 души, в това число 29 от България. От тях 11 са обвинени от българските управляващи или са арестувани по искане за изгонване от друга страна в Европейски Съюз, 6 са юристи, 5 са служители на реда, 4 са съдии или прокурори и 3 са от организации, които наблюдават обстановката в местата за задържане и отнемане от независимост.
Един от арестуваните в България е описал, че известно време не е получил никаква информация за основанието и аргументите за това, а трима - че въобще не са поличили никакво пояснение. Понякога те нямат задоволително време да изчетат връчения им документ или полицията ги пришпорва да свършват бързо.
Друг значим миг, посочен в отчета, е потреблението на показания от очевидци за напън против тях, когато статутът им се промени в обвинени или обвинени. В съвсем всяка от осемте страни като се изключи Дания, свидетелските показания остават в делото и съдията може да ги допусне като доказателствен материал или да ги прочете и да ги вземе поради при разглеждане на случая.
Адвокат от България споделя, че в страната има такава процедура - да се взимат свидетелски показания и индивидът да бъде питан към този момент като обвинен дали продължава да стои зад думите си.
" Съгласно Наказателния кодекс на България, обвиненият наложително би трябвало да има бранител. Ако инцидентно полицейски чиновник или магистрат го разпитват без юрист, въпросите имат нулева стойност, те нямат никаква процесуална стойност. Протоколите от такива разпити не се позволяват като доказателства поради серзиозно процесуално нарушаване. По този метод се позволява неточност още в разпита и каквото и да е казано в него, то няма процесуална стойност и е неприемливо като доказателство ", изяснява български арбитър.
Известна е и практиката правораздавателните органи да " канят " обвинени на " диалог ", който на процедура се трансформира в разпит и когато дойде техен бранител, му се споделя, че няма потребност от него, тъй като това не е задържане, а свободна сказка.
Това са част от заключенията на Агенцията на Европейския съюз за главните права (АЕСОП), основана във Виена и правоприемник на Европейския център за мониторинг на расизма и ксенофобията. Докладът, направен по поръчка на Европейската комисия, наблюдава използването на 3 наставления на Европейски Съюз в 8 страни, измежду които и България, през 2018 година, оповестява Дневник.
Данните в него се основават на изявленията с общо 252 души, в това число 29 от България. От тях 11 са обвинени от българските управляващи или са арестувани по искане за изгонване от друга страна в Европейски Съюз, 6 са юристи, 5 са служители на реда, 4 са съдии или прокурори и 3 са от организации, които наблюдават обстановката в местата за задържане и отнемане от независимост.
Един от арестуваните в България е описал, че известно време не е получил никаква информация за основанието и аргументите за това, а трима - че въобще не са поличили никакво пояснение. Понякога те нямат задоволително време да изчетат връчения им документ или полицията ги пришпорва да свършват бързо.
Друг значим миг, посочен в отчета, е потреблението на показания от очевидци за напън против тях, когато статутът им се промени в обвинени или обвинени. В съвсем всяка от осемте страни като се изключи Дания, свидетелските показания остават в делото и съдията може да ги допусне като доказателствен материал или да ги прочете и да ги вземе поради при разглеждане на случая.
Адвокат от България споделя, че в страната има такава процедура - да се взимат свидетелски показания и индивидът да бъде питан към този момент като обвинен дали продължава да стои зад думите си.
" Съгласно Наказателния кодекс на България, обвиненият наложително би трябвало да има бранител. Ако инцидентно полицейски чиновник или магистрат го разпитват без юрист, въпросите имат нулева стойност, те нямат никаква процесуална стойност. Протоколите от такива разпити не се позволяват като доказателства поради серзиозно процесуално нарушаване. По този метод се позволява неточност още в разпита и каквото и да е казано в него, то няма процесуална стойност и е неприемливо като доказателство ", изяснява български арбитър.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ