Не отговоряйте на полицаи и прокурори, ако първо не обяснят защо ви питат
България има проблем със отбрана правата на арестуваните да бъдат в точния момент, съответно и разбираемо осведомени за какво са лишени от независимост. Често в такава неопределеност те биват притискани от правораздавателните органи да разкриват информация и да пишат пояснения преди да е дошъл юристът им. Известна е и практиката да " канят " обвинени на " диалог ", който на процедура се трансформира в разпит и когато дойде техен бранител, му се споделя, че няма потребност от него, тъй като това не е задържане, а свободна сказка.
Това са част от заключенията на Агенцията на Европейския съюз за главните права (АЕСОП), основана във Виена и правоприемник на Европейския център за мониторинг на расизма и ксенофобията. Докладът, направен по поръчка на Европейската комисия, наблюдава използването на 3 наставления на Европейски Съюз в 8 страни, измежду които и България, през 2018 година Данните в него се основават на изявленията с общо 252 души, в това число 29 от България. От тях 11 са обвинени от българските управляващи или са арестувани по искане за изгонване от друга страна в Европейски Съюз, 6 са юристи, 5 са служители на реда, 4 са съдии или прокурори и 3 са от организации, които наблюдават обстановката в местата за задържане и отнемане от независимост.
Един от арестуваните в България е описал, че известно време не е получил никаква информация за основанието и аргументите за това, а трима - че въобще не са поличили никакво пояснение. Понякога те нямат задоволително време да изчетат връчения им документ или полицията ги пришпорва да свършват бързо.
Липсваща или неразбираема информация
Представител на организация, наблюдаваща ситуацията в местата за задържане, разказва: " Основанието за задържане не е разказано в детайли в заповедта. Ако някой е задържан, тъй като има доказателства за закононарушение, това също не се разказва в заповедта. Заповедта се попълня с колкото се може по-малко думи. Така че индивидът не получава информация - най-малкото от тези документи не излиза наяве каква е повода, тъй като арестуваният няма визия какво значи, да вземем за пример, Член 72, параграф 1, точка 2, 3 и 4. Това не е информация, на която може да се разчита. "
В други от тестваните страни като Австрия, Дания, Гърция, Холандия и Полша, в множеството случаи основанията за арест са показани документално и се изясняват устно. В Холандия обвиненият може да получи в допълнение пояснение от асистент на прокурора, защото това е част от оценката за законното съображение за лишаването от независимост.
Авторите на отчета прецизират, че заради дребния брой интервюирани не трябва да се вършат общи изводи, че по принцип по този начин се работи във всяка от страните. Но един от интервюираните в България арестувани разказва: " Изобщо не ми споделиха за какво ме арестуват. Питах ги " За какво, какво става, желая да знам какво се случва, за какво е всичко това? ", а те ми споделят " Влизай в колата. За какво ще научиш в полицейското ръководство ".
Имате право да мълчите
Не единствено в България се злоупотребява с това, че хората нормално не знаят (и не биват съответно информирани) за правото си да мълчат, в това число с цел да не разкриват информация, която може да се употребява против тях. Представител на органите на реда разказва това като " игра на покер " със арестувания.
" По принцип, обвинените би трябвало да бъдат осведомени и да схващат тази информация. Въпросът е, че от време на време преди да дойдат юристите им те биват подканвани да опишат всичко, да споделят, тъй като по този начин щели да получат по-леки присъди, защоно другояче щяло да има " съществени последици " и така нататък Такива средства се употребяват и в случай че арестуваните са по-податливи, по-срамежливи - както се държат множеството хора, попаднали за пръв път в сходна обстановка, те стартират да пишат дълги пояснения, в които споделят и неща, за които никой не ги е питал или даже неща, които са надалеч от истината, единствено и единствено да излязат на независимост колкото се може по-бързо ", споделя юрист от България, чието име не се показва в отчета.
Опасната сива зона на " беседите "
Авторите разказват и по какъв начин в полицията на някои страни употребяват " сивата зона ", в която арестуваният още не е наясно какъв е статутът му - дали е заподзрян, очевидец... Това е моментът, в който и органите на реда не са длъжни да уведомят арестувания за правата му - задават му въпроси и си записват отговорите, само че не ги вписват в формалните документи по случая. Преди да го осведомят за статута, арестуваният не се употребява от отбраната на обвинен, който е задължен да каже истината, само че не може да бъде принуждаван да разкрива вредящи персонално на него обстоятелства.
" Първо, хващат някого, водят го в полицията без да му връчват заповед за задържане. После споделят, че просто желаят да си поговорят. И когато дойде юрист, декларират, че " Ама чакай, той не е арестуван, че да има право на отбрана, ние просто водим сказка ". Човекът не е осведомен за нищо, не знае за какво е там, те просто стартират да питат " " Къде беше, познаваш ли този или оня " и така нататък А юриста - забравете за него ", споделя в отчета бранител от България.
В страната това се наричало " разследващ диалог " и юристи настояват, че в България постоянно такива беседи са първото съображение, на което евентуален арестуван, обвинен или представляващ интерес е викан да се появи, а не официално да го призоват като очевидец.
Няколко от участниците в изследването акцентират, че сходни " беседи " могат да навредят на ситуацията на арестуваните. Понякога такива хора даже не са записвани в регистъра на полицейското ръководство, а юристите им са държани извън, тъй като нямали учредения да участват. Половината интервюирани юристи споделят за случаи, в които полицията се пробва в такава обстановка да измъкне колкото може повече, в това число като кара хората да дават писмени пояснение.
" Българските управляващи са регулирали с някакви вътрешни документи - обществено налични нормативни актове няма - провеждането на такива " разследващи диалози ", за които научаваме от разпитването на полицейски офицери като очевидци в наказателни каузи ", споделя български юрист. " Тогава откриваме, че обвиненият е бил подложен в обстановка да приказва с полицията и да им каже всичко по случая без да му е изяснено нито че имат право на юрист, нито че имат право да мълчат. После думите им биват включени в делото като свидетелски показания на разпитвалите ги офицери. "
Преходът от очевидец към обвинен
Друг значим миг, посочен в отчета, е потреблението на показания от очевидци за напън против тях, когато статутът им се промени в обвинени или обвинени. В съвсем всяка от осемте страни като се изключи Дания, свидетелските показания остават в делото и съдията може да ги допусне като доказателствен материал или да ги прочете и да ги вземе поради при разглеждане на случая.
Адвокат от България споделя, че в страната има такава процедура - да се взимат свидетелски показания и индивидът да бъде питан към този момент като обвинен дали продължава да стои зад думите си.
" По принцип, показанията на обвинен, когато той е бил единствено очевидец, не се взимат поради. В България това е изцяло нелегално, доколкото знам - Европейският съд за правата на индивида постанови, че е поглешна процедура оперативните служащи, откакто беседват с някого, след това да описват като очевидци какво са чули и присъдата да се основава на индиректно самопризнание ", споделя един от българските бранители.
" Разбира се, че четат свидетелските показания и ги взимат поради. Както и че задават въпроси въз основата на това, което обвиненият е декларирал като очевидец ", цитира отчетът български юрист. " Взимат ги поради, само че не могат да ги употребяват законно, съдът не може да се стимулира с това, че като очевидец той или тя е споделил едно, а като обвинен - нещо, противоречащо на първото, и по тази причина второто ще го пренебрегнем и ще се позовем на показанията като очевидец. Това е невероятно. "
Защо арестуваните не схващат положението си
В изследването е отделено внимание и на напъните на управляващите да ревизират дали арестуваният добре схваща информацията за статута си. Авторите изброяват 5 проблематични проблема за какво хората не схващат защо става дума и България участва при всеки един от тях:
- бързане да се завърши с процедурата
- стрес или психическо положение на арестувания, изключително в случай че е в такава обстановка за пръв път (в 3 от 5 случая в България интервюираните обвинени въобще не си спомнят поради терзание дали са ги уведомили за правата им да извикат адвокат; двама споделят, че полицията непосредствено им е извикала юрист, на един е било казано, че няма потребност да вика юрист, тъй като процедурите против него ще бъдат прекъснати, един се е сетил, че прочел за право на юрист във връчената му за сключване писмена декларация; във Франция съотношението на хората в такава обстановка е 1:10)
- предполагане на връзка сред равнището на начетеност на арестувания и способността му да разбере правата си (бел.ред. - в смисъл, че на по-необразованите не се дават подробни пояснение, тъй като не могат да вдървен защо става дума)
- полицията не поставя старания арестуваният да разбере правата си и просто му ги изчита и пита наясно ли е
- проблеми с това по какъв метод се сервира информацията на арестувания (анкетиран от България разказва по какъв начин се просто се връчва писмена декларация, която се чака индивидът да прочете, попълни и подпише).
Представители и на полицията, и на юристите в България споделят, че нормално се оставя напълно на бранителите да обяснят на хората обстановката. " Но в случай че арестуваният се появи с юрист, не му четат правата. От 100 случая, които съм имал, правата бяха изчетени единствено един път ", споделя един от юристите.
Адвокатите костват пари и това плаши
Още един значим миг за България - арестуваните са освободени от заплащане на разноските на представляващите си бранители, единствено в случай че в последна сметка бъдат оправдани. Български юрист твърди, че управляващите акцентират този факт на арестуваните, евентуално с цел да ги накарат да се откажат от търсене на услугите на бранител: Хората се тормозят за разноските, закото при изясняване на това, че им се поставя правна помощ, постоянно им споделят, че в случай че ги осъдят, тези средства не им се възвръщат. Негов сътрудник споделя, че това не е напълно по този начин, най-малко при хората, които към този момент са били обвинаеми - те не се тормозили за разноските, тъй като на процедура страната няма по какъв начин да си събере парите от наказани в тежко финансово състояние.
От България и Полша оповестяват в отчета за терзания, че органите на реда са във връзки с назначаваните от страната юристи и постоянно служителите на реда предлагат свои другари. От организация, следяща положението на местата за задържане описват, че в случай че полицията въобще оказва помощ на арестуваните да си намерят юрист, то е най-вече да им връчи лист с имена и да им даде телефон или даже да позвъни на някой от тяхно име. " Всички интервюирани представители на този орган бяха единомислещи, че никаква друга помощ не се оказва. "
Има юрист, само че по какъв начин да стигне до клиента си
Когато в България се откри връзка с юрист, има компликации той да се срещне с клиента си. Това става, откакто съответен чиновник, отговарящ за делото, разреши визитата, а това нормално лишава време, през което не престават " неофициални диалози " на полицията със арестувания, написа в отчета. Опитите да стигнат до клиента си бързо след задържането се сблъскват с това, че назначението на водещ следовател става след време и никой не поема отговорността да разреши посещаване на юрист. А би трябвало човек да има опция да се обади на фамилията си или на юрист от момента, в който е вляъл в полицейското ръководство, споделя един от интервюираните.
" Когато ги задържаме за 24 часа, те не се нуждаят от юрист ", обаче изяснява полицейски чиновник от България. " [Това става] едвам по-късно, когато се намеси следовател и реши дали официално да повдигне обвинявания или не. "
Двама арестувани, които са интервюирани за отчета, споделят, че сами са избрали и платили за бранителите си, само че че те не са участвали при арестуването им или когат ополицията е поискала да дадат писмени показания по повдигнати им обвинявания. Те са прекарали към 24 часа в ареста и са се видели с адвоатите си при напускането на ръководството или по-късно. Други двама обвинени споделят, че юристите са им определени от полицията и че са ги видели чак в правосъдната зала. Единият от тях е прекарал към 2 месеца в ареста преди първото правосъдно съвещание. И двамата не са удовлетворени от метода, по който са ги защитавали и упрекват юристите си, че единствено са се съгласявали с прокурора. Всъщност, по закон те имат право да сменят бранителя си, в случай че не са удовлетворени.
" Съгласно Наказателния кодекс на България, обвиненият наложително би трябвало да има бранител. Ако инцидентно полицейски чиновник или магистрат го разпитват без юрист, въпросите имат нулева стойност, те нямат никаква процесуална стойност. Протоколите от такива разпити не се позволяват като доказателства поради срезиозно процесуално нарушаване. По този метод се позволява неточност още в разпита и каквото и да е казано в него, то няма процесуална стойност и е неприемливо като доказателство ", изяснява български арбитър.
Това са част от заключенията на Агенцията на Европейския съюз за главните права (АЕСОП), основана във Виена и правоприемник на Европейския център за мониторинг на расизма и ксенофобията. Докладът, направен по поръчка на Европейската комисия, наблюдава използването на 3 наставления на Европейски Съюз в 8 страни, измежду които и България, през 2018 година Данните в него се основават на изявленията с общо 252 души, в това число 29 от България. От тях 11 са обвинени от българските управляващи или са арестувани по искане за изгонване от друга страна в Европейски Съюз, 6 са юристи, 5 са служители на реда, 4 са съдии или прокурори и 3 са от организации, които наблюдават обстановката в местата за задържане и отнемане от независимост.
Един от арестуваните в България е описал, че известно време не е получил никаква информация за основанието и аргументите за това, а трима - че въобще не са поличили никакво пояснение. Понякога те нямат задоволително време да изчетат връчения им документ или полицията ги пришпорва да свършват бързо.
Липсваща или неразбираема информация
Представител на организация, наблюдаваща ситуацията в местата за задържане, разказва: " Основанието за задържане не е разказано в детайли в заповедта. Ако някой е задържан, тъй като има доказателства за закононарушение, това също не се разказва в заповедта. Заповедта се попълня с колкото се може по-малко думи. Така че индивидът не получава информация - най-малкото от тези документи не излиза наяве каква е повода, тъй като арестуваният няма визия какво значи, да вземем за пример, Член 72, параграф 1, точка 2, 3 и 4. Това не е информация, на която може да се разчита. "
В други от тестваните страни като Австрия, Дания, Гърция, Холандия и Полша, в множеството случаи основанията за арест са показани документално и се изясняват устно. В Холандия обвиненият може да получи в допълнение пояснение от асистент на прокурора, защото това е част от оценката за законното съображение за лишаването от независимост.
Авторите на отчета прецизират, че заради дребния брой интервюирани не трябва да се вършат общи изводи, че по принцип по този начин се работи във всяка от страните. Но един от интервюираните в България арестувани разказва: " Изобщо не ми споделиха за какво ме арестуват. Питах ги " За какво, какво става, желая да знам какво се случва, за какво е всичко това? ", а те ми споделят " Влизай в колата. За какво ще научиш в полицейското ръководство ".
Имате право да мълчите
Не единствено в България се злоупотребява с това, че хората нормално не знаят (и не биват съответно информирани) за правото си да мълчат, в това число с цел да не разкриват информация, която може да се употребява против тях. Представител на органите на реда разказва това като " игра на покер " със арестувания.
" По принцип, обвинените би трябвало да бъдат осведомени и да схващат тази информация. Въпросът е, че от време на време преди да дойдат юристите им те биват подканвани да опишат всичко, да споделят, тъй като по този начин щели да получат по-леки присъди, защоно другояче щяло да има " съществени последици " и така нататък Такива средства се употребяват и в случай че арестуваните са по-податливи, по-срамежливи - както се държат множеството хора, попаднали за пръв път в сходна обстановка, те стартират да пишат дълги пояснения, в които споделят и неща, за които никой не ги е питал или даже неща, които са надалеч от истината, единствено и единствено да излязат на независимост колкото се може по-бързо ", споделя юрист от България, чието име не се показва в отчета.
Опасната сива зона на " беседите "
Авторите разказват и по какъв начин в полицията на някои страни употребяват " сивата зона ", в която арестуваният още не е наясно какъв е статутът му - дали е заподзрян, очевидец... Това е моментът, в който и органите на реда не са длъжни да уведомят арестувания за правата му - задават му въпроси и си записват отговорите, само че не ги вписват в формалните документи по случая. Преди да го осведомят за статута, арестуваният не се употребява от отбраната на обвинен, който е задължен да каже истината, само че не може да бъде принуждаван да разкрива вредящи персонално на него обстоятелства.
" Първо, хващат някого, водят го в полицията без да му връчват заповед за задържане. После споделят, че просто желаят да си поговорят. И когато дойде юрист, декларират, че " Ама чакай, той не е арестуван, че да има право на отбрана, ние просто водим сказка ". Човекът не е осведомен за нищо, не знае за какво е там, те просто стартират да питат " " Къде беше, познаваш ли този или оня " и така нататък А юриста - забравете за него ", споделя в отчета бранител от България.
В страната това се наричало " разследващ диалог " и юристи настояват, че в България постоянно такива беседи са първото съображение, на което евентуален арестуван, обвинен или представляващ интерес е викан да се появи, а не официално да го призоват като очевидец.
Няколко от участниците в изследването акцентират, че сходни " беседи " могат да навредят на ситуацията на арестуваните. Понякога такива хора даже не са записвани в регистъра на полицейското ръководство, а юристите им са държани извън, тъй като нямали учредения да участват. Половината интервюирани юристи споделят за случаи, в които полицията се пробва в такава обстановка да измъкне колкото може повече, в това число като кара хората да дават писмени пояснение.
" Българските управляващи са регулирали с някакви вътрешни документи - обществено налични нормативни актове няма - провеждането на такива " разследващи диалози ", за които научаваме от разпитването на полицейски офицери като очевидци в наказателни каузи ", споделя български юрист. " Тогава откриваме, че обвиненият е бил подложен в обстановка да приказва с полицията и да им каже всичко по случая без да му е изяснено нито че имат право на юрист, нито че имат право да мълчат. После думите им биват включени в делото като свидетелски показания на разпитвалите ги офицери. "
Преходът от очевидец към обвинен
Друг значим миг, посочен в отчета, е потреблението на показания от очевидци за напън против тях, когато статутът им се промени в обвинени или обвинени. В съвсем всяка от осемте страни като се изключи Дания, свидетелските показания остават в делото и съдията може да ги допусне като доказателствен материал или да ги прочете и да ги вземе поради при разглеждане на случая.
Адвокат от България споделя, че в страната има такава процедура - да се взимат свидетелски показания и индивидът да бъде питан към този момент като обвинен дали продължава да стои зад думите си.
" По принцип, показанията на обвинен, когато той е бил единствено очевидец, не се взимат поради. В България това е изцяло нелегално, доколкото знам - Европейският съд за правата на индивида постанови, че е поглешна процедура оперативните служащи, откакто беседват с някого, след това да описват като очевидци какво са чули и присъдата да се основава на индиректно самопризнание ", споделя един от българските бранители.
" Разбира се, че четат свидетелските показания и ги взимат поради. Както и че задават въпроси въз основата на това, което обвиненият е декларирал като очевидец ", цитира отчетът български юрист. " Взимат ги поради, само че не могат да ги употребяват законно, съдът не може да се стимулира с това, че като очевидец той или тя е споделил едно, а като обвинен - нещо, противоречащо на първото, и по тази причина второто ще го пренебрегнем и ще се позовем на показанията като очевидец. Това е невероятно. "
Защо арестуваните не схващат положението си
В изследването е отделено внимание и на напъните на управляващите да ревизират дали арестуваният добре схваща информацията за статута си. Авторите изброяват 5 проблематични проблема за какво хората не схващат защо става дума и България участва при всеки един от тях:
- бързане да се завърши с процедурата
- стрес или психическо положение на арестувания, изключително в случай че е в такава обстановка за пръв път (в 3 от 5 случая в България интервюираните обвинени въобще не си спомнят поради терзание дали са ги уведомили за правата им да извикат адвокат; двама споделят, че полицията непосредствено им е извикала юрист, на един е било казано, че няма потребност да вика юрист, тъй като процедурите против него ще бъдат прекъснати, един се е сетил, че прочел за право на юрист във връчената му за сключване писмена декларация; във Франция съотношението на хората в такава обстановка е 1:10)
- предполагане на връзка сред равнището на начетеност на арестувания и способността му да разбере правата си (бел.ред. - в смисъл, че на по-необразованите не се дават подробни пояснение, тъй като не могат да вдървен защо става дума)
- полицията не поставя старания арестуваният да разбере правата си и просто му ги изчита и пита наясно ли е
- проблеми с това по какъв метод се сервира информацията на арестувания (анкетиран от България разказва по какъв начин се просто се връчва писмена декларация, която се чака индивидът да прочете, попълни и подпише).
Представители и на полицията, и на юристите в България споделят, че нормално се оставя напълно на бранителите да обяснят на хората обстановката. " Но в случай че арестуваният се появи с юрист, не му четат правата. От 100 случая, които съм имал, правата бяха изчетени единствено един път ", споделя един от юристите.
Адвокатите костват пари и това плаши
Още един значим миг за България - арестуваните са освободени от заплащане на разноските на представляващите си бранители, единствено в случай че в последна сметка бъдат оправдани. Български юрист твърди, че управляващите акцентират този факт на арестуваните, евентуално с цел да ги накарат да се откажат от търсене на услугите на бранител: Хората се тормозят за разноските, закото при изясняване на това, че им се поставя правна помощ, постоянно им споделят, че в случай че ги осъдят, тези средства не им се възвръщат. Негов сътрудник споделя, че това не е напълно по този начин, най-малко при хората, които към този момент са били обвинаеми - те не се тормозили за разноските, тъй като на процедура страната няма по какъв начин да си събере парите от наказани в тежко финансово състояние.
От България и Полша оповестяват в отчета за терзания, че органите на реда са във връзки с назначаваните от страната юристи и постоянно служителите на реда предлагат свои другари. От организация, следяща положението на местата за задържане описват, че в случай че полицията въобще оказва помощ на арестуваните да си намерят юрист, то е най-вече да им връчи лист с имена и да им даде телефон или даже да позвъни на някой от тяхно име. " Всички интервюирани представители на този орган бяха единомислещи, че никаква друга помощ не се оказва. "
Има юрист, само че по какъв начин да стигне до клиента си
Когато в България се откри връзка с юрист, има компликации той да се срещне с клиента си. Това става, откакто съответен чиновник, отговарящ за делото, разреши визитата, а това нормално лишава време, през което не престават " неофициални диалози " на полицията със арестувания, написа в отчета. Опитите да стигнат до клиента си бързо след задържането се сблъскват с това, че назначението на водещ следовател става след време и никой не поема отговорността да разреши посещаване на юрист. А би трябвало човек да има опция да се обади на фамилията си или на юрист от момента, в който е вляъл в полицейското ръководство, споделя един от интервюираните.
" Когато ги задържаме за 24 часа, те не се нуждаят от юрист ", обаче изяснява полицейски чиновник от България. " [Това става] едвам по-късно, когато се намеси следовател и реши дали официално да повдигне обвинявания или не. "
Двама арестувани, които са интервюирани за отчета, споделят, че сами са избрали и платили за бранителите си, само че че те не са участвали при арестуването им или когат ополицията е поискала да дадат писмени показания по повдигнати им обвинявания. Те са прекарали към 24 часа в ареста и са се видели с адвоатите си при напускането на ръководството или по-късно. Други двама обвинени споделят, че юристите са им определени от полицията и че са ги видели чак в правосъдната зала. Единият от тях е прекарал към 2 месеца в ареста преди първото правосъдно съвещание. И двамата не са удовлетворени от метода, по който са ги защитавали и упрекват юристите си, че единствено са се съгласявали с прокурора. Всъщност, по закон те имат право да сменят бранителя си, в случай че не са удовлетворени.
" Съгласно Наказателния кодекс на България, обвиненият наложително би трябвало да има бранител. Ако инцидентно полицейски чиновник или магистрат го разпитват без юрист, въпросите имат нулева стойност, те нямат никаква процесуална стойност. Протоколите от такива разпити не се позволяват като доказателства поради срезиозно процесуално нарушаване. По този метод се позволява неточност още в разпита и каквото и да е казано в него, то няма процесуална стойност и е неприемливо като доказателство ", изяснява български арбитър.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ