С копиране и подражание никой не се е отличил
България има капацитет да се развива най-малко в три съществени икономически посоки, споделя финансовият специалист Емил Хърсев в изявление за петото подред годишно издание " Първите в бизнеса - Поглед от вътрешната страна 2019 " , осъществено от екипа на сп. " Мениджър ".
- Господин Хърсев, посочете три стопански решения (политики или инициативи), които биха имали същия положителен резултат, както с въвеждането на плоския налог?
- Това в действителност е еднакъв фундаментален въпрос, заложен в два от най-важните му аспекти. Затова ще си разреша един общ отговор. Много елементарно щеше да бъде, в случай че имаше три, пет или дузина вълшебен предписания, които да използван – и да хвръкнем към икономическите върхове. Ако в някоя страна измислят този вълшебен стопански коктейл, не след дълго в целия свят ще го копират и ще настане безконечна наслада и благополучие.
Обаче чудеса не стават, вълшебен предписания няма, универсални стопански логаритми – също. Както няма един-единствен набор упътвания, който подсигурява витален триумф за всеки. Един става талантлив математик, различен – сполучлив търговец, трети чупи спортните върхове, само че всеки го прави по личен метод.
Първата стъпка към триумфа е да схванеш кой е твоят връх и кой е твоят път към него. Защото с прекопирване и подражателство никой не се е отличил. Така е и с нациите. Всяка нация написа личната си история. Ние, българите, като всяка нация, която не е задоволително многолюдна, с цел да се наложи със мощ и с стопанска система, която не е задоволително огромна, с цел да бъде самостоятелна, имаме късмет за триумф единствено в сполучливата специализация, умеенето да работиш за другите и да търгуваш дейно. Но за това е нужен достъп до задоволително необятен пазар.
Стопанската история на България илюстрира най-ярко, че страната се е развивала най-бързо и нацията е живяла най-добре, когато сме били интегрирани с следващата империя с голям пазар. И сме се сривали постоянно, когато сме губили пазарното пространство. Затова най-важното събитие в българската история е пълноценното участие в Европейски Съюз. Интеграцията и специализацията ни в европейските общности е нашият късмет за триумф. От тази позиция не е мъчно да се дефинират националните цели – мъчно е да се схванат и следват.
– Кои са националните цели съгласно вас?
– Първият е присъединението към Еврозоната, тъй като членовете є имат в бъдеще най-благоприятен достъп и условия за търгуване на общия пазар.
Вторият приоритет е най-труден да се разбере. Той е да се наложи непоклатимост, да си спечелим статута и доверието на бизнеса по необятния свят, че България е страна, където е елементарно и несъмнено да се работи. Например налозите ни са ниски, само че през седмица някой крещи какъв напредничав налог би трябвало да се вкара, от кого би трябвало да се отнеме приход или имущество. Една добра първа крачка е да допълним конституцията или да приемем закон, който да прогласи правилото на обезпечената инерция. С други думи да подсигурява на всички стопански сътрудници, че даже и един закон да бъде изменен по този начин, че да отнеме право, да наложи нов или да увеличи действителен налог – в продължение на най-малко пет години всеки да продължи да работи при изискванията преди смяната.
Третият ни приоритет е да мислим по какъв начин и да вършим България все по-добро място за бизнес, да се досещаме какво му би трябвало на един бизнесмен – локален или непознат, да работи по-лесно и по-добре. И да го вършим. Стъпка по стъпка, само че непрекъснато. Например да задължим цялата администрация да работи освен на български, само че и на британски език.
Четвъртият приоритет е да бъдем сполучливи. Непрекъснато и по през целия ден да крещим какъв брой сме сполучливи и какъв брой сме положителни. Няма (толкова голямо) значение какъв брой си сполучлив в действителност, значимо е какъв брой другите си мислят, че си. Така работи най-важният пазар, финансовият – той непрестанно търси триумфа и заплаща обилно за бъдещия триумф.
– Как българският бизнес би трябвало да реагира на данните за рекордно повишаващите се разноски за труд у нас?
– Нарастването на разноските за труд в България е напълно предстоящ развой и по тази причина е мъчно разбираема „ изненадата “ на националните организации на бизнеса и обособените браншови сдружения, че тези разноски изпреварват растежа и на Брутният вътрешен продукт, и на продуктивността.
Още в първите стопански стратегии от началото на 90-те години за прехода на страните от някогашния Източен блок към пазарна стопанска система, които назоваваме „ Вашингтонски консенсус “, един от основните сегменти бе доближаването на равнището на цените. Конвергенцията на националните стопански системи на обособените страни с общия европейски пазар изисква уеднаквяване на цените, т.е. повишение на цените на националния пазар до постигане на равнища, съпоставими с тези на европейския пазар. Включително цената на труда. Най-малкото заради две съществени аргументи: първо, тъй като общият растеж на цените усилва издръжката на живота или, в случай че предпочитате термина, „ виталния стандарт “, и второ, тъй като в изискванията на свободно придвижване в границите на общността единственият сигурен метод националният бизнес да ангажира нужните му фрагменти са конкурентните заплати, които да задържат фрагментите в страната, вместо да търсят реализация в развитите стопански системи на Западна Европа.
Когато възнамерява своя бизнес, когато взема решение къде да влага и какво да създава, рационалният предприемач би следвало да създаде реален сюжет за бизнес проект при разноски за труд в абсолютния размер, който заплащат водещите съперници в бранша. Обречен е бизнес, който не може да съществува при догадка, че би трябвало да заплаща на всички заети такива заплати, че да имат ефикасен наличен приход, еднакъв на заетите примерно в Германия, водещата икономическа мощ в Европейски Съюз.
Да, евентуално в този момент и много време отсега нататък работодателят ще е задоволително атрактивен и при доста по-ниски заплати, само че това значи, че за това време ще има прочут спомагателен марж, опция да навлезе по-агресивно на пазара, като предложи по-конкурентни цени, или пък да получи по-висока облага. Всеки бизнес е жертван, в случай че не е в положение да съществува, плащайки задоволително висока заплата – тъй че да се конкурира за нужните му фрагменти с работодателите във водещите индустриални страни. Въпрос на време.
– Кои са най-големите неосъществени капацитети на българската стопанска система?
– Икономиката е извънредно консервативно нещо. Структурата на националното стопанство, районната специализация се е изграждала с хилядолетия. Период от 50 години, век или два – каквито и обществени катаклизми и опити да са настъпили, са извънредно незадоволителни, с цел да трансформират дълбоките стопански фактори, които образуват относителните преимущества на районите и националното стопанство. Самата нация, пространството, в което тя живее и се обособява, трудът, който я сплотява, са артикул на тези фактори. Така че отговор на този въпрос най-убедително може да ни даде стопанската история. Кога (и дали) нацията ще осъзнае и осъществя своя капацитет и относителните си преимущества, е въпрос на водачество и просветеност.
Нации, които не съумеят да решат този въпрос, обедняват, понижават или напълно изчезват. Много са евентуалните преимущества на България, които са дали опция нацията хилядолетия да съществува като една от най-богатите и проспериращи в Европа. Ще изброя единствено три посоки на исторически потвърдена специализация.
Ако всяко от тях бъде развито дотолкоз, че да надвиши така наречен break-even point, ще донесе най-малко 20% растеж на Брутният вътрешен продукт, оттова нататък продуктът ще нараства.
Първото е зеленчукопроизводството. България е заемала в миналото първо място в света по произвеждане на домати. Проблемът е да се построи логистиката и да се заеме място на крайния пазар, да стигне до крайния консуматор.
Второто стопанско направление с капацитет, потвърден от хилядолетия стопанска история, е „ зелената автомагистрала “ – неповторимата технология на овцевъдство с годишен цикъл на придвижване сред Родопа и Беломорието.
Третото направление е пазарното предложение на самото неповторимо витално пространство на България. Може да се развие промишленост с капацитет, няколко пъти преизпълнен този на туристическата, която да предлага втори дом на европейци, които търсят своя кей на старини, или тези, които могат да упражняват специалността си от отдалеченост и избират да живеят в естествени, природосъобразни условия, от дълго време изчезнали в техните страни. Още император Траян е разкрил капацитета на това стопанско направление. Има и други икономически посоки, в които България има сравнителни преимущества и голям стопански капацитет, само че в посочените три този капацитет е явно най-голям.
Автор: Николай Нейчев
Интервюто е оповестено в специфичното годишно издание " Първите в бизнеса - Поглед от вътрешната страна 2019 " на " Мениджър "
- Господин Хърсев, посочете три стопански решения (политики или инициативи), които биха имали същия положителен резултат, както с въвеждането на плоския налог?
- Това в действителност е еднакъв фундаментален въпрос, заложен в два от най-важните му аспекти. Затова ще си разреша един общ отговор. Много елементарно щеше да бъде, в случай че имаше три, пет или дузина вълшебен предписания, които да използван – и да хвръкнем към икономическите върхове. Ако в някоя страна измислят този вълшебен стопански коктейл, не след дълго в целия свят ще го копират и ще настане безконечна наслада и благополучие.
Обаче чудеса не стават, вълшебен предписания няма, универсални стопански логаритми – също. Както няма един-единствен набор упътвания, който подсигурява витален триумф за всеки. Един става талантлив математик, различен – сполучлив търговец, трети чупи спортните върхове, само че всеки го прави по личен метод.
Първата стъпка към триумфа е да схванеш кой е твоят връх и кой е твоят път към него. Защото с прекопирване и подражателство никой не се е отличил. Така е и с нациите. Всяка нация написа личната си история. Ние, българите, като всяка нация, която не е задоволително многолюдна, с цел да се наложи със мощ и с стопанска система, която не е задоволително огромна, с цел да бъде самостоятелна, имаме късмет за триумф единствено в сполучливата специализация, умеенето да работиш за другите и да търгуваш дейно. Но за това е нужен достъп до задоволително необятен пазар.
Стопанската история на България илюстрира най-ярко, че страната се е развивала най-бързо и нацията е живяла най-добре, когато сме били интегрирани с следващата империя с голям пазар. И сме се сривали постоянно, когато сме губили пазарното пространство. Затова най-важното събитие в българската история е пълноценното участие в Европейски Съюз. Интеграцията и специализацията ни в европейските общности е нашият късмет за триумф. От тази позиция не е мъчно да се дефинират националните цели – мъчно е да се схванат и следват.
– Кои са националните цели съгласно вас?
– Първият е присъединението към Еврозоната, тъй като членовете є имат в бъдеще най-благоприятен достъп и условия за търгуване на общия пазар.
Вторият приоритет е най-труден да се разбере. Той е да се наложи непоклатимост, да си спечелим статута и доверието на бизнеса по необятния свят, че България е страна, където е елементарно и несъмнено да се работи. Например налозите ни са ниски, само че през седмица някой крещи какъв напредничав налог би трябвало да се вкара, от кого би трябвало да се отнеме приход или имущество. Една добра първа крачка е да допълним конституцията или да приемем закон, който да прогласи правилото на обезпечената инерция. С други думи да подсигурява на всички стопански сътрудници, че даже и един закон да бъде изменен по този начин, че да отнеме право, да наложи нов или да увеличи действителен налог – в продължение на най-малко пет години всеки да продължи да работи при изискванията преди смяната.
Третият ни приоритет е да мислим по какъв начин и да вършим България все по-добро място за бизнес, да се досещаме какво му би трябвало на един бизнесмен – локален или непознат, да работи по-лесно и по-добре. И да го вършим. Стъпка по стъпка, само че непрекъснато. Например да задължим цялата администрация да работи освен на български, само че и на британски език.
Четвъртият приоритет е да бъдем сполучливи. Непрекъснато и по през целия ден да крещим какъв брой сме сполучливи и какъв брой сме положителни. Няма (толкова голямо) значение какъв брой си сполучлив в действителност, значимо е какъв брой другите си мислят, че си. Така работи най-важният пазар, финансовият – той непрестанно търси триумфа и заплаща обилно за бъдещия триумф.
– Как българският бизнес би трябвало да реагира на данните за рекордно повишаващите се разноски за труд у нас?
– Нарастването на разноските за труд в България е напълно предстоящ развой и по тази причина е мъчно разбираема „ изненадата “ на националните организации на бизнеса и обособените браншови сдружения, че тези разноски изпреварват растежа и на Брутният вътрешен продукт, и на продуктивността.
Още в първите стопански стратегии от началото на 90-те години за прехода на страните от някогашния Източен блок към пазарна стопанска система, които назоваваме „ Вашингтонски консенсус “, един от основните сегменти бе доближаването на равнището на цените. Конвергенцията на националните стопански системи на обособените страни с общия европейски пазар изисква уеднаквяване на цените, т.е. повишение на цените на националния пазар до постигане на равнища, съпоставими с тези на европейския пазар. Включително цената на труда. Най-малкото заради две съществени аргументи: първо, тъй като общият растеж на цените усилва издръжката на живота или, в случай че предпочитате термина, „ виталния стандарт “, и второ, тъй като в изискванията на свободно придвижване в границите на общността единственият сигурен метод националният бизнес да ангажира нужните му фрагменти са конкурентните заплати, които да задържат фрагментите в страната, вместо да търсят реализация в развитите стопански системи на Западна Европа.
Когато възнамерява своя бизнес, когато взема решение къде да влага и какво да създава, рационалният предприемач би следвало да създаде реален сюжет за бизнес проект при разноски за труд в абсолютния размер, който заплащат водещите съперници в бранша. Обречен е бизнес, който не може да съществува при догадка, че би трябвало да заплаща на всички заети такива заплати, че да имат ефикасен наличен приход, еднакъв на заетите примерно в Германия, водещата икономическа мощ в Европейски Съюз.
Да, евентуално в този момент и много време отсега нататък работодателят ще е задоволително атрактивен и при доста по-ниски заплати, само че това значи, че за това време ще има прочут спомагателен марж, опция да навлезе по-агресивно на пазара, като предложи по-конкурентни цени, или пък да получи по-висока облага. Всеки бизнес е жертван, в случай че не е в положение да съществува, плащайки задоволително висока заплата – тъй че да се конкурира за нужните му фрагменти с работодателите във водещите индустриални страни. Въпрос на време.
– Кои са най-големите неосъществени капацитети на българската стопанска система?
– Икономиката е извънредно консервативно нещо. Структурата на националното стопанство, районната специализация се е изграждала с хилядолетия. Период от 50 години, век или два – каквито и обществени катаклизми и опити да са настъпили, са извънредно незадоволителни, с цел да трансформират дълбоките стопански фактори, които образуват относителните преимущества на районите и националното стопанство. Самата нация, пространството, в което тя живее и се обособява, трудът, който я сплотява, са артикул на тези фактори. Така че отговор на този въпрос най-убедително може да ни даде стопанската история. Кога (и дали) нацията ще осъзнае и осъществя своя капацитет и относителните си преимущества, е въпрос на водачество и просветеност.
Нации, които не съумеят да решат този въпрос, обедняват, понижават или напълно изчезват. Много са евентуалните преимущества на България, които са дали опция нацията хилядолетия да съществува като една от най-богатите и проспериращи в Европа. Ще изброя единствено три посоки на исторически потвърдена специализация.
Ако всяко от тях бъде развито дотолкоз, че да надвиши така наречен break-even point, ще донесе най-малко 20% растеж на Брутният вътрешен продукт, оттова нататък продуктът ще нараства.
Първото е зеленчукопроизводството. България е заемала в миналото първо място в света по произвеждане на домати. Проблемът е да се построи логистиката и да се заеме място на крайния пазар, да стигне до крайния консуматор.
Второто стопанско направление с капацитет, потвърден от хилядолетия стопанска история, е „ зелената автомагистрала “ – неповторимата технология на овцевъдство с годишен цикъл на придвижване сред Родопа и Беломорието.
Третото направление е пазарното предложение на самото неповторимо витално пространство на България. Може да се развие промишленост с капацитет, няколко пъти преизпълнен този на туристическата, която да предлага втори дом на европейци, които търсят своя кей на старини, или тези, които могат да упражняват специалността си от отдалеченост и избират да живеят в естествени, природосъобразни условия, от дълго време изчезнали в техните страни. Още император Траян е разкрил капацитета на това стопанско направление. Има и други икономически посоки, в които България има сравнителни преимущества и голям стопански капацитет, само че в посочените три този капацитет е явно най-голям.
Автор: Николай Нейчев
Интервюто е оповестено в специфичното годишно издание " Първите в бизнеса - Поглед от вътрешната страна 2019 " на " Мениджър "
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ