България има под средните за ЕС разходи за здравеопазване, но

България има под междинните за Европейски Съюз разноски за опазване на здравето, само че с тях финансира най-раздутата и неефективна болнична мрежа. Българите живеят приблизително шест години по-малко от останалите европейци и продължителността на живота у нас остава най-ниската в Европейски Съюз – 75.9 години през 2024 година, като това се дължи както на слабостите на здравната система, по този начин и на поведенчески фактори. Българите не се отхвърлят от нездравословните си привички. Делът на възрастните в България, които пушат всекидневно, е най-високият в Европейски Съюз, без никакво понижение през последното десетилетие. Това са изводите в здравния профил на България'2025, който е част от отчета за положението на опазването на здравето в Европейски Съюз, оповестен от Европейската комисия на 11 декември.
Смъртността в България е доминирана от сърдечно-съдови болести, виновни за повече от 60% от смъртните случаи. България продължава да регистрира един от най-високите равнища на предотвратима смъртност в Европейски Съюз.
Предотвратимата смъртност се е нараснала в интервала 2019-2022 година заради епидемията от Covid-19, до момента в който смъртността от лечими болести съвсем не се е подобрила през последното десетилетие и остава повече от два пъти по-висока от междинната за Европейски Съюз.
Ракът е втората водеща причина за смъртност в България, само че съгласно оценки на Европейската система за информация за рака (ECIS), неговата периодичност през 2022 година е с 26% по-ниска, а разпространяването през 2020 година е с 39% по-ниско от междинното за Европейски Съюз. В отчета обаче се показва, че тези данни изискват внимателно пояснение, защото евентуално се дължат на недостатъци в диагностиката, органичения достъп до стратегии за скрининг и профилактика и проблеми с пълнотата и качеството на националните регистри за рак.
През 2022 година 43% от българските мъже и 55% от дамите над 65 година оповестяват за голям брой хронични болести, което също е над междинните за Европейски Съюз равнища.
Докладът регистрира политическия отговор на тези процеси като обезпечаването на повече реимбурсирани с обществени средства медикаменти за сърдечно-съдови болести, построяването на нови центрове за лекуване на инсулт и подготовката на скринингови стратегии за рак, само че показва като минус ниският обсег с ваксини, изключително против човешкия папиломавирус (HPV).
Освен, че българите не се отхвърлят от тютюнопушенето, потреблението на алкохол също не е намаляла и остава с над 10% по-висока от междинната за Европейски Съюз. Нивата на затлъстяване измежду възрастните са относително ниски, само че единствено 11% имат физически интензивности най-малко три пъти седмично, което е най-ниският дял в Европейски Съюз.
Разходите за опазване на здравето в България са доста по-ниски от междинните за Европейски Съюз.
През 2023 година разноските на глава от популацията са били 2085 евро (коригирани по отношение на покупателната способност), което е малко над половината от междинния за Европейски Съюз разход от 3832 евро. Докато разноските за опазване на здравето в България като дял от Брутният вътрешен продукт са били 7.9% при приблизително 10% за Европейски Съюз.
Публичното финансиране покрива едвам 63% от разноските за опазване на здравето, а съвсем всички останали разноски са от джоба на пациентите. За съпоставяне приблизително в Европейски Съюз обществените разноски покриват 80% от здравните услуги и доплащането от пациентите е 20%.
България е с най-големия дял от разноските си за опазване на здравето в Европейски Съюз за медикаменти, само че общественото покритие за лекарства в аптеките е най-ниското в Европейски Съюз, което се дължи на ниските общи здравни разноски и ниският % на реимбурсация. Така семействата в България финансират над 75% от разноските за медикаменти.
Здравният модел в България продължава да е фокусиран върху лечебните заведения, като броят на болничните кревати продължава да нараства, регистрира още здравният профил на страната ни.
През 2023 година е имало 8.6 болнични кревати на 1000 души население, което е 50% над междинното за Европейски Съюз и в внезапен контрастност с трендовете в Европа броят на леглата у нас продължава да се усилва през последните години. Заетостта на леглата у нас е била единствено 57% през 2023 година, много под междинната стойност за Европейски Съюз от 68%. В композиция с една от най-кратките междинни продължителности на престой в Европейски Съюз, това алармира за неефикасен модел.

Двигателите на този неефикасен модел се коренят в организацията на грижите и финансовите тласъци: усложнен достъп до първичната здравна помощ поради лимитирани посоки, които карат пациентите или да чакат, или да заплащат от джоба си, или да заобикалят първичната помощ като отиват непосредствено в лечебните заведения.
Докладът " Състояние на опазването на здравето в Европейски Съюз “ сочи, че Европа незабавно се нуждае от новаторски и устойчиви здравни системи, с цел да усъвършенства опазването на здравето и да увеличи конкурентоспособността. Посочват се четири области, в които е належащо усъвършенстване: попречване на незаразните заболявания, ускорение на цифровата промяна в опазването на здравето, подсилване на първичната здравна помощ и поощряване на финансово допустим достъп до фармацевтични артикули и нововъведения.