Освободили сме се, сами - и от външни имперски сили, и от вътрешна тирания
България има съображение да чества 3 март.
Не тъй като във война сред две империи победителката избира рождения ден на своя цар за дата на примирието. И не тъй като победителката е имала желание превзетите земи да останат свободни - никоя империя в края на XIX век не е водила освободителни войни - и това отлично са го знаели поляците, грузинците, запорожките казаци, кримските татари, финландците и другите представители на " освободени " нации, които са умирали в следващата имперска война. Знаели са го и румънците, на които през Кримската война се е наложило да водят война на страната на Османската империя, с цел да запазят свободата си от " освободителите " и които за " премия " за жертвите си по редутите на Плевен губят Южна Бесарабия. Не, съветското имперско държавно управление никого не желае да освободи на 3 март, желае да сътвори напълно подвластно княжество, което при първа опция да причисли към империята си. И това е напълно естествено за тогавашната ера.
Ние имаме съображение да честваме, тъй като нашите сънародници, нашите тогавашни водители (не са били към момента " водачи " ) съумяват да употребяват контрактуваното в Сан Стефано на 3 март 1878 и нежната автономия на васалното княжество и самостоятелната област, основани от Силите в Берлин по-късно същата година, с цел да изградят - за тежка и неприятна изненада на " освободителите " - свободна страна и мощна, патриотично настроена нация.
Нашите " строители " стъпват на лицемерната сделка от 3 март, с цел да:
- Допуснат депутатите от Македония и Одринско в Учредителното заседание на новото княжество;
- Приемат демократична и напредничава Европейска Конституция, срещу препоръките и натиска на съветските окупационни власти;
- Отхвърлят превратаджийския режим от 1881-83г., който е опит за определяне на директна съветска власт с двама съветски генерали на поста министър-председател;
- Осъществят, директно ясната възбрана от Петербург, Съединението на Княжество България и Източна Румелия;
- Отблъснат сръбската експанзия против Съединението, с национална войска, водена от капитани и лейтенанти, откакто Русия изтегля целия офицерски корпус;
- Противостоят на следващия съветски прелом от 1886г. и запазят самостоятелността на страната в десетилетната " Българска рецесия ", през която Русия не признава българското държавно управление и парламент;
- Съхранят Българската Екзархия, оповестена за схизматична от Вселенската и Руската патриаршии, и в свободните територии, и в Македония и Одринско.
При всички нещастия на последвалия ХХ век, сред 3 март 1878г. и възобновяване на интернационалната легитимност на Княжеството през юни 1895г., за по-малко от 20 години, България пази правото си на независимо битие по повод и на Османската, и на Руската империи. Благодарение на постигнатото в този интервал, през днешния ден на нашата земя не се води война, както в Украйна, няма окупирани елементи от страната ни, както в Молдова, Грузия и Украйна, няма боен спор със прилежаща страна, както сред Армения и Азербайджан. Напротив - България е член на Европейски Съюз - обединяване на най-богатите и най-свободни страни на планетата - и на НАТО - най-силният защитителен съюз, който в никакъв случай, от основаването си, не е нападан.
Празнуваме 3 март не тъй като на тази дата някой се е опитал да направлява ориста ни, а тъй като след нея ние сме попречили това да се случи, взели сме ориста си в свои ръце. Освободили сме се, сами - и от външни имперски сили, и от вътрешна робия. Неслучайно 3 март не беше народен празник в интервала на тоталитарна тирания, напълно подчинена на непозната имперска воля. Върнахме си го след това, когато още веднъж взехме ориста в ръцете си, като свободен народ.
Честит празник!
Не тъй като във война сред две империи победителката избира рождения ден на своя цар за дата на примирието. И не тъй като победителката е имала желание превзетите земи да останат свободни - никоя империя в края на XIX век не е водила освободителни войни - и това отлично са го знаели поляците, грузинците, запорожките казаци, кримските татари, финландците и другите представители на " освободени " нации, които са умирали в следващата имперска война. Знаели са го и румънците, на които през Кримската война се е наложило да водят война на страната на Османската империя, с цел да запазят свободата си от " освободителите " и които за " премия " за жертвите си по редутите на Плевен губят Южна Бесарабия. Не, съветското имперско държавно управление никого не желае да освободи на 3 март, желае да сътвори напълно подвластно княжество, което при първа опция да причисли към империята си. И това е напълно естествено за тогавашната ера.
Ние имаме съображение да честваме, тъй като нашите сънародници, нашите тогавашни водители (не са били към момента " водачи " ) съумяват да употребяват контрактуваното в Сан Стефано на 3 март 1878 и нежната автономия на васалното княжество и самостоятелната област, основани от Силите в Берлин по-късно същата година, с цел да изградят - за тежка и неприятна изненада на " освободителите " - свободна страна и мощна, патриотично настроена нация.
Нашите " строители " стъпват на лицемерната сделка от 3 март, с цел да:
- Допуснат депутатите от Македония и Одринско в Учредителното заседание на новото княжество;
- Приемат демократична и напредничава Европейска Конституция, срещу препоръките и натиска на съветските окупационни власти;
- Отхвърлят превратаджийския режим от 1881-83г., който е опит за определяне на директна съветска власт с двама съветски генерали на поста министър-председател;
- Осъществят, директно ясната възбрана от Петербург, Съединението на Княжество България и Източна Румелия;
- Отблъснат сръбската експанзия против Съединението, с национална войска, водена от капитани и лейтенанти, откакто Русия изтегля целия офицерски корпус;
- Противостоят на следващия съветски прелом от 1886г. и запазят самостоятелността на страната в десетилетната " Българска рецесия ", през която Русия не признава българското държавно управление и парламент;
- Съхранят Българската Екзархия, оповестена за схизматична от Вселенската и Руската патриаршии, и в свободните територии, и в Македония и Одринско.
При всички нещастия на последвалия ХХ век, сред 3 март 1878г. и възобновяване на интернационалната легитимност на Княжеството през юни 1895г., за по-малко от 20 години, България пази правото си на независимо битие по повод и на Османската, и на Руската империи. Благодарение на постигнатото в този интервал, през днешния ден на нашата земя не се води война, както в Украйна, няма окупирани елементи от страната ни, както в Молдова, Грузия и Украйна, няма боен спор със прилежаща страна, както сред Армения и Азербайджан. Напротив - България е член на Европейски Съюз - обединяване на най-богатите и най-свободни страни на планетата - и на НАТО - най-силният защитителен съюз, който в никакъв случай, от основаването си, не е нападан.
Празнуваме 3 март не тъй като на тази дата някой се е опитал да направлява ориста ни, а тъй като след нея ние сме попречили това да се случи, взели сме ориста си в свои ръце. Освободили сме се, сами - и от външни имперски сили, и от вътрешна робия. Неслучайно 3 март не беше народен празник в интервала на тоталитарна тирания, напълно подчинена на непозната имперска воля. Върнахме си го след това, когато още веднъж взехме ориста в ръцете си, като свободен народ.
Честит празник!
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ