България има нужда от 2100 км стратегически пътни участъци, за

„ България има потребност от 2100 км стратегически пътни сектори, с цел да имаме естествена пътна мрежа. Досега са издигнати единствено към 870 км. Причината за това е неналичието на тактика и концептуално мислене за развиването на районите в страната. “ Това сподели министърът на районното развиване и благоустройството арх. Иван Шишков. Той показа разбор на Министерство на регионалното развитие и Агенция „ Пътна инфраструктура “ за положението на автомагистралите в страната и визията за тяхното доизграждане и развиване на пътната мрежа. В конференцията се включиха и заместник-министърът на районното развиване и благоустройството Захари Христов, ръководителят на УС на АПИ инж. Иво Иванов и инж. Десислава Паунова – член на УС на АПИ.  Построените пътни сектори до 2000 година са малко над 324 км или 15,43% от автомагистралите, демонстрира анализът. А от 2000 година до 2010 година са построени едвам 140 км или 6,66%. След 2010-а година са издигнати общо 405 км или 19,33%, от които 116 км са на Автомагистрала „ Тракия “, 30 км на Автомагистрала „ Хемус “, 123 км от Автомагистрала „ Струма “, 71 км от Автомагистрала „ Марица “ и от Автомагистрала „ Европа “ - 33 км, обход на Монтана – 12 км, и два сектора от Софийския околовръстен път. Изводът от разбора е, че сме построили не повече от половината автомагистрали, които е трябвало бъдат издигнати още преди 10  години, сподели министърът. Според него положението като километри и обсег на автомагистралите у нас е извънредно незадоволително. „ Изостанали сме извънредно доста във времето “, безапелационен бе арх. Шишков. В момента в градеж са 186 км или 8,86%, демонстрира още анализът на служебния екип на Министерство на регионалното развитие. Това са сектори 1, 2 и 3 на Автомагистрала „ Хемус “, 17 км от Автомагистрала „ Струма “, 14,5 км от Автомагистрала „ Европа “ и 87 км от пътя Видин – Ботевград. С планова подготвеност са едвам към 229 км пътни сектори или 10,9%. Това са елементи от пътя Видин – Ботевград, от автомагистралите „ Русе - Велико Търново “, „ Хемус “ и „ Европа “, като последната е най-проблемният сектор във времето, заварен от екипа на проектант Шишков. За оставащата за създаване част от нея от Сливница до Северната скоростна дъга на София тази седмица следва да бъде утвърден обстоен организационен проект. Вече са подготвени и Подробният организационен проект и идейният план на автомагистралата от Русе до Бяла и обхода на Бяла – два от трите бъдещи сектора на аутобана.   38,19% са секторите, които би трябвало да се проектират и построят, само че те са на извънредно незадоволително проектантско и строително равнище, сподели още районният министър. По думите му най-важно е да се развие пътната инфраструктура в направлението север – юг. Сред предпочитаните обекти, които Шишков очерта, са завършването на автомагистрала „ Хемус “ – сектори 7, 8 и 9, доизграждането на скоростния път Видин – Ботевград, тунела под Петрохан, сектора от Софийския околовръстен път до бул. „ България “, автомагистрала „ Струма “, аутобана „ Русе – Велико Търново “, скоростния път „ Велико Търново – Свиленград “ и автомагистралите „ Черно море “ и „ Рила “, която е връзката сред автомагистралите „ Хемус “, „ Тракия “, „ Струма “ и граничния пункт с Република Северна Македония. Необходима е ясна идея за развиването на пътната мрежа в страната, а не да се строи на парче, както до в този момент през годините, беше безапелационен проектант Шишков. Той добави, че това би трябвало да е приоритет за идващите държавни управления – да бъде приключен целият развой на планиране, всички съгласувателни процедури, да има ясна тактика и прецизен краткотраен график за построяването на стратегически пътни сектори. Министърът заяви, че идната седмица ще бъде пуснато придвижването в сектора Шумен – Белокопитово на Автомагистрала „ Хемус “, както и сектор от към 4 км на Автомагистрала „ Струма “. Очаква се придвижването в тунел „ Железница “ на аутобана да бъде пуснато в едното платно до края на годината, а през идната година да бъде укрепено и свлачището, с цел да се отпуши трафикът през целия тунел.