Шансът да прескочим едно или няколко нива
България има нещо, което доста други страни се стремят да намерят или развият - гений, има вяра Любомир Минчев, създател и мажоритарен притежател на " Телелинк "
- Господин Минчев, доколко българският бизнес е цифровизиран? Възползва ли се оптимално от изгодите, които ИТ напредъкът дава на модерния мениджмънт?
- В съпоставяне с множеството страни от ЕС-27 ние сме на по-задните места. Трябва обаче да се регистрира, че през последните две-три години у нас бяха основани повече от 30 хиляди работни места в ИТ промишлеността, в това число локални и непознати аутсорсинг компании. Вече има вложения в център за развойна активност на водеща международна компания, и то със относително висока значителност за цялостното є продуктово портфолио. Развиват се и локалните компании, които също се пробват да преминат от работа по поръчка към създаване на лични решения и артикули. Тоест в България има нещо, което доста други страни се стремят да намерят или развият - гений! Трябва да гледаме оптимистично напред, а не да проучваме аргументите за какво не е станало до момента! България има шанса да прескочи равнище или дори равнища и да излезе измежду по-напредналите страни.
- Освен с края на хартиените документи с какво друго мениджърите би трябвало да свързват цифровата промяна?
- Дигиталната промяна би трябвало да се свързва на първо място с организационните промени, които приспособяват компанията към новите действителности. Живеем в най-динамичната ера от развиването на човечеството и измененията се случват с доста по-висок интензитет от когато и да било преди този момент. Технологиите форсират всичко и с цел да сме конкурентоспособни, би трябвало да се научим да се трансформираме по-бързо, в сравнение с сме правили това досега.
- От кои отдели би трябвало да стартира процесът на цифровизация и чия би трябвало да е отговорността за трансформацията във компанията?
- Дигиталната промяна не е в пълномощията на ИТ шефа, който купува идната версия на програмен продукт или хардуер, а е от компетентността на висшите управителни фрагменти - изпълнителен шеф или даже борда на шефовете, защото визира главния бизнес.
- По какъв метод българският бизнесмен гледа на изкуствения разсъдък и в кой миг ще е податлив да го допусне във компанията при вземането на значимите решения?
- Много малко са компаниите освен в България, само че и по света, които влагат в изкуствен интелект под някаква форма. В последно време обаче от ден на ден компании осъзнават опциите, които дават данните, и чакам да стартират да търсят решения по какъв начин да ги употребяват по най-хубавия метод. Това е обвързвано и с вложения в решения, основани на изкуствен интелект. За да стартира да действа дейно една система, основана на artificial intelligence (AI - неестествен интелект), тя би трябвало да бъде в началото " подготвена ". Все още хората играят основна роля във формулирането на дилемите и настройването на системата на база на получените резултати. Това е муден и трудоемък развой и не чакам да има артикул на пазара, който да може да взема решение този проблем по елементарен метод, най-малко не в околните пет години!
Едно обаче е несъмнено - без осъществяване на цифрова промяна във компанията потреблението на изкуствен интелект би било извънредно мъчно или даже невероятно.
Интервю: Венцислав Савов
- Господин Минчев, доколко българският бизнес е цифровизиран? Възползва ли се оптимално от изгодите, които ИТ напредъкът дава на модерния мениджмънт?
- В съпоставяне с множеството страни от ЕС-27 ние сме на по-задните места. Трябва обаче да се регистрира, че през последните две-три години у нас бяха основани повече от 30 хиляди работни места в ИТ промишлеността, в това число локални и непознати аутсорсинг компании. Вече има вложения в център за развойна активност на водеща международна компания, и то със относително висока значителност за цялостното є продуктово портфолио. Развиват се и локалните компании, които също се пробват да преминат от работа по поръчка към създаване на лични решения и артикули. Тоест в България има нещо, което доста други страни се стремят да намерят или развият - гений! Трябва да гледаме оптимистично напред, а не да проучваме аргументите за какво не е станало до момента! България има шанса да прескочи равнище или дори равнища и да излезе измежду по-напредналите страни.
- Освен с края на хартиените документи с какво друго мениджърите би трябвало да свързват цифровата промяна?
- Дигиталната промяна би трябвало да се свързва на първо място с организационните промени, които приспособяват компанията към новите действителности. Живеем в най-динамичната ера от развиването на човечеството и измененията се случват с доста по-висок интензитет от когато и да било преди този момент. Технологиите форсират всичко и с цел да сме конкурентоспособни, би трябвало да се научим да се трансформираме по-бързо, в сравнение с сме правили това досега.
- От кои отдели би трябвало да стартира процесът на цифровизация и чия би трябвало да е отговорността за трансформацията във компанията?
- Дигиталната промяна не е в пълномощията на ИТ шефа, който купува идната версия на програмен продукт или хардуер, а е от компетентността на висшите управителни фрагменти - изпълнителен шеф или даже борда на шефовете, защото визира главния бизнес.
- По какъв метод българският бизнесмен гледа на изкуствения разсъдък и в кой миг ще е податлив да го допусне във компанията при вземането на значимите решения?
- Много малко са компаниите освен в България, само че и по света, които влагат в изкуствен интелект под някаква форма. В последно време обаче от ден на ден компании осъзнават опциите, които дават данните, и чакам да стартират да търсят решения по какъв начин да ги употребяват по най-хубавия метод. Това е обвързвано и с вложения в решения, основани на изкуствен интелект. За да стартира да действа дейно една система, основана на artificial intelligence (AI - неестествен интелект), тя би трябвало да бъде в началото " подготвена ". Все още хората играят основна роля във формулирането на дилемите и настройването на системата на база на получените резултати. Това е муден и трудоемък развой и не чакам да има артикул на пазара, който да може да взема решение този проблем по елементарен метод, най-малко не в околните пет години!
Едно обаче е несъмнено - без осъществяване на цифрова промяна във компанията потреблението на изкуствен интелект би било извънредно мъчно или даже невероятно.
Интервю: Венцислав Савов
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ