България има неизползван технически офшорен вятърен потенциал от 116 ГВт.

България има необработен механически офшорен вятърен капацитет от 116 ГВт. Това сочи технико-икономически разбор на Центъра за проучване на демокрацията(ЦИД). Пълното проучване бе показано пред комисията по енергетика към Народното събрание. За да извърши амбициозните цели на Европейския съюз за климатична индиферентност до 2050 година, е належащо България да употребява целия си капацитет за произвеждане на електрическа енергия от възобновими енергийни източници (ВЕИ). В подтекста на военния спор в Украйна и повишаването на климатичните опасности възобновимите енергийни източници (ВЕИ) ускоряват енергийната самостоятелност и усъвършенстват устойчивостта на енергийните ни системи, съобщи Мартин Владимиров, шеф на Програма " Климат и Енергетика " към ЦИД. Една от най-иновативните технологии, която към момента не е създадена в България, е офшорната вятърна сила, сподели още Владимиров. По думите му, в края на 2020 година Черно море е било несъмнено от Европейската комисия в тактиката й за развиване на офшорната вятърна сила в Европа като зона със важен капацитет. Българските териториални води на Черно море се характеризират със 116 гигавата механически вятърен капацитет, като от тях 26 гигавата могат да бъдат оползотворени в налични територии с наличните все още софтуерни решения, заяви той. Идентифицирани са четири основни зони, подобаващи за създаване на планове, сподели от своя страна Мария Трифонова, основен създател на проучването. Две от тях са разпознати въз основа на богатия им вятърен запас, а други две по други съображения - като да вземем за пример опцията за развиване на инфраструктурни планове или са покрай огромни индустриални консуматори. Като най-перспективна за развиване в кратковременен проект по думите на Трифонова е първата зона. Тя е разпозната териториалните води на Черно море наоколо до Шабла и е с повърхност от 435 кв км, а техническият капацитет е до 5 ГВт при скорост напразно от 7.6 – 8.0 м/с при раздалеченост от сушата от 1-30 км. След изключавенто на части, които биха могли да съставляват спорове – да вземем за пример, вероятни екологични ограничавания (Натура 2000), направления на кораби, морски бази или зони, предопределени за други стопански цели, първата зона показва чист капацитет от 3-4 гигавата при коефициент на потребно деяние на вятърните турбини сред 45 и 48 % и приблизително претеглени разноски за мегаватчас сред 60 и 80 евро, уточни Трифонова. Зона две е разпозната в морските води наоколо до Варна и е с повърхност от 40 кв км с механически капацитет от 400 – 500 МВт при скорост напразно от 7.2-7.4 м/с при височина на вятърните турбини от 150 м на дълбочина – 10-22 м. Третата зона, разпозната съгласно разбора на ЦИД е в морските води наоколо до Обзор и обгръща повърхност от 125 км. Техническият капацитет е за 1.2 – 1.5 ГВт, при скорост напразно 7.5-7.9 м/ъ при височина на турбините от 150 м и дълбочина 15-35 м. Зона четири е наоколо до морската граница с Турция и обгръща повърхност от 200 км, а техническият капацитет е за 2 – 2.5 ГВт при скорост напразно от 7.2 – 7.3 м/с и дълбочина 400-1000 м. Като цяло анализът на ЦИД сочи, че с изключение на от неизползвания офшорен вятърен капацитет от 116 ГВт, 26 ГВт могат да бъдат оползотворени посредством зрели технологии за фиксиране на турбините на морското дъно. Постижим е коефициент на потребно деяние от 40-48 %, Средно претеглените разноски за единица създадена електрическа енергия от закрепени към дъното съоръжения се прави оценка на 60-90 евро за MWh. Офшорната енергийна индустрия може да способства за икономическото развиване на крайбрежните райони посредством основаване на висококвалифицирани работни места, както и за образуването на нови софтуерни клъстери, изясни Трифонова. Според нея превръщането на двете най-големи български пристанища Варна и Бургас в декарбонизирани хъбове би подкрепило за образуването на офшорна вятърна промишленост. За да се оползотвори този капацитет, е належащо основаването на законодателна рамка, която сега липсва в България, добави Трифонова. Та посочи, че от страна на Центъра за проучване на демокрацията са на мнение, че това би трябвало да се случи в границите на обособен закон, който да регламентира първо планирането и разпределението на удачната за задачата морска повърхност, в това число нейното оптимално прилагане - отстоянието сред турбините. В тази връзка Трифонова акцентира и процедурите, свързани с лицензионните режими, правото на създаване, достъпа до мрежата, времевата рамка за развиване на плановете. Трифонова обърна внимание и на схемите за финансиране на подобен вид планове. Тук не става дума за субсидиране, а за финансови механизми, които дават предсказуемост на финансовите потоци, тъй като това има значение за капиталовия модел и за бизнеса ", сподели тя, спирайки се на образците в Европа. Министърът на околната среда и водите изрази цялостна поддръжка, като съобщи, че „ дълго време е потискан този капацитет “ и изрази разбиране, че подобен има покрай шелфа или в Черно море. В същото време напомни, че „ този вид планове би трябвало да следват избрани условия, с цел да не са в спор с други съставни елементи на околната среда, да вземем за пример биоразнообразието “, само че изрази подготвеност министерството на околната среда и водите да бъде дейна страна и да работи предпочитано, с цел да няма спор изключително със зоните за прелетния път на птиците. „ Основно прелетните пътища се намират при самата граница на сушата, тъй че няколко метра към този момент във вътрешността в морето би трябвало да е безвредно. В същия миг сме наясно, че не би трябвало да е прекомерно надълбоко, тъй като това оскъпява плановете, само че съм убеден че можем да намерим положителния баланс и да спомогнем за сходен вид инвестиция за развиване на капацитета на България в тази посока, сподели Сандов.