С най-много хоспитализации в ЕС България е шампион по смъртност
България има най-големия брой хоспитализации на 1000 души население в Европейски Съюз, най-голямо доплащане от страна на пациентите и все пак здравната ни система е безусловно неефективна в намаляването на предотвратимата смъртност от мозъчно-съдови и онкологични болести. Това са заключенията в отчет на Европейската комисия за положението на здравните системи на страните, показан в четвъртък. Изводите от него значително повтарят констатациите и рекомендациите в отчет на Световната здравна организация (СЗО), показан предходната седмица в здравното министерство.
България има най-високата смъртност от мозъчно-съдови болести като инсулт в Европейски Съюз и доста ниска периодичност на преживяемост при няколко онкологични болести. “Това приказва за обилни благоприятни условия за възстановяване на здравните услуги, да вземем за пример посредством възстановяване на достъпа и качеството на грижите, както и по-добра профилактика и по-добра съгласуваност на грижите “, се споделя в отчета.
19% от смъртнитe случаи е можело да бъдат избегнати
Предотвратимата смъртност в България, както при мъжете, по този начин и при дамите, е към два пъти по-висока от междинното за Европейски Съюз през 2014 година. Според отчета към 20 000 смъртни случая (или 19 % от всички смъртни случаи) през 2014 година е можело да бъдат избегнати, като този индикатор е доста по-висок от междинния за Европа от 11 %. Това се дължи главно на високата смъртност у нас от сърдечно-съдови болести.
Въпреки спада от 2000 година насам, смъртните случаи от сърдечно-съдови болести остават водеща причина за гибел както за дамите, по този начин и за мъжете у нас и са надалеч над междинното за Европейски Съюз. Онкологичните болести са втората водеща причина за гибел, като съставляват 19 % от всички смъртни случаи измежду мъжете и 14 % от всички смъртни случаи измежду дамите, което е под междинното за Европейски Съюз и леко се усилва.
Според данни от програмата CONCORD, петгодишните коефициенти на преживяемост от рак са се нараснали през интервалите 2000—2004 година и 2010—2014 година за рак на маточната шийка (от 49.2 % на 54.8 %), рак на гърдата (от 70.9 % на 78.3 %) и рак на дебелото черво (от 43.9 % на 52.4 %), само че остават по-ниски, в сравнение с в множеството други страни от Европейски Съюз. Допълнителен мотив за безпокойствие са ниските нива на преживяемост при рак на белия дроб (6.3 % през интервала 2005— 2009 г.) и рак на черния дроб (5 %).
20% от от болничните процедури могат да се организират отвън лечебните заведения
Броят на хоспитализациите, дължащи се на хронични заболявания като диабет, сърдечно-съдови заболявания и заболявания на дихателната система, е измежду най-високите в Европейски Съюз. Като систематизирани данни България има най-големия брой хоспитализации на 1000 души население в Европейски Съюз.
“Вместо да бъдат одобрявани в болница, пациенти с тези положения може да се лекуват дейно в амбулаторната помощ. Всъщност анализът на хоспитализациите през 2013 година сочи, че минимум 20 % от болничните процедури, провеждани в България, биха могли да се организират в извънболнични условия “, се споделя в отчета.
Съществуват разнообразни пояснения за огромния брой евентуално предотвратими хоспитализации, в това число фактът, че достъпът до извънболнична помощ в някои райони е стеснен. Освен това има финансови тласъци, които предизвикват лечебните заведения да одобряват повече пациенти. Фактор са също рестриктивните мерки за някои посоки за диагностициране в извънболничната помощ, както и това, че пациентите избират болничната помощ пред изискванията на извънболнична помощ.
Стабилността на системата е в риск
Докладът отбелязва и от години известния факт, че българите доплащат от джоба си най-вече в Европейски Съюз.
Преките заплащания на потребителите съставляват 48 % от разноските за опазване на здравето, в съпоставяне със приблизително 15 % в Европейски Съюз. Неизбежно това има неподходящи последствия за достъпа до здравни услуги. Най-голям дял от директните заплащания на потребителите отива за лекарствените артикули, следвани от болничните услуги.
Разходите на България за опазване на здравето в размер на 1 117 EUR на глава от популацията (коригирани с покупателната способност) са третите най-ниски в Европейски Съюз през 2015 година Това подхожда на 8.2 % от Брутният вътрешен продукт, много под междинната стойност за Европейски Съюз от 9.9 %. Около половината (51 %) идват от обществени източници, което е вторият най-нисък дял в Европейски Съюз след Кипър.
“Това, че се разчита в огромна степен на директните заплащания като източник на доходи, носи обилни опасности за стабилността на системата на опазването на здравето в средносрочен до дълготраен проект, изключително във времена на стопански рецесии. Съществена част от популацията е бедна и не може да си разреши да заплаща за медицински услуги непосредствено. Ниските приходи, огромният дял на сивата стопанска система, огромния брой на неосигурените лица и продължаващата миграция на млади и добре образовани хора лимитират приходната база и биха могли да застрашат стабилността на финансирането на здравната система “, се споделя в отчета. (Фиг. 5)
Лош достъп до опазване на здравето за част от популацията
Достъпът до здравни услуги продължава да бъде спорен. Около 12 % от жителите са без осигуровка, а огромните директни заплащания на потребителите заплашват достъпа до здравни грижи за уязвимите групи, в това число ромите, семействата с по-ниски приходи и възрастните хора.
Въпреки че съществува освобождение от някои потребителски такси, с това хората не са защитени от неофициалните заплащания, които към момента съществуват в България. Изминаваното разстояние и съществуването на лекари също основават значими бариери пред достъпа, изключително за хората в групите с по-ниски приходи.
Ниска дълготрайност на живота, висока смъртност
С ниво от 74.7 години предстоящата дълготрайност на живота в България е втората най-ниска в Европейски Съюз (след тази в Литва) и с съвсем 6 години по-ниска от междинната за Европейски Съюз. Освен това подобренията от 2000 година насам в продължителността на живота, която е повишена с 3.1 години, не са толкоз бързи, колкото в множеството други страни.
Очакваната дълготрайност на живота на дамите остава най-ниска в Европейски Съюз, макар че дамите означават по-голямо нарастване от мъжете. Към 2015 година разликата сред половете е седем години. България има релативно високо ниво на майчината смъртност (въпреки че 12-те смъртни случая на 100 000 раждания, регистрирани през 2013 година, наподобява са изключение спрямо други години). Детската смъртност също е много над междинната в Европейски Съюз.
Бедност = неприятно здраве
Разликата в продължителността на живота по социо-икономически фактори, като да вземем за пример нивото на обучение, е изключително огромна в България.
Очакваната дълготрайност на живота при българите с университетско обучение е седем години по-висока от тази при приключилите приблизително обучение. Като цяло делът на популацията, което оповестява, че е в положително здравно положение (65 %), е покрай междинния за Европейски Съюз (67 %).
Повече мъже, в сравнение с дами, считат, че са в положително здраве (69 % за мъжете по отношение на 62 % за жените).
Неравенствата във връзка с образованието може да се дължат частично на по- исокия дял на възрастните хора с по-ниски нива на обучение. Въпреки това едвам половината от българите с най-ниски приходи считат, че здравето им е положително, спрямо четири от всеки пет души при тези с най-високите приходи.
България има най-високата смъртност от мозъчно-съдови болести като инсулт в Европейски Съюз и доста ниска периодичност на преживяемост при няколко онкологични болести. “Това приказва за обилни благоприятни условия за възстановяване на здравните услуги, да вземем за пример посредством възстановяване на достъпа и качеството на грижите, както и по-добра профилактика и по-добра съгласуваност на грижите “, се споделя в отчета.
19% от смъртнитe случаи е можело да бъдат избегнати
Предотвратимата смъртност в България, както при мъжете, по този начин и при дамите, е към два пъти по-висока от междинното за Европейски Съюз през 2014 година. Според отчета към 20 000 смъртни случая (или 19 % от всички смъртни случаи) през 2014 година е можело да бъдат избегнати, като този индикатор е доста по-висок от междинния за Европа от 11 %. Това се дължи главно на високата смъртност у нас от сърдечно-съдови болести.
Въпреки спада от 2000 година насам, смъртните случаи от сърдечно-съдови болести остават водеща причина за гибел както за дамите, по този начин и за мъжете у нас и са надалеч над междинното за Европейски Съюз. Онкологичните болести са втората водеща причина за гибел, като съставляват 19 % от всички смъртни случаи измежду мъжете и 14 % от всички смъртни случаи измежду дамите, което е под междинното за Европейски Съюз и леко се усилва.
Според данни от програмата CONCORD, петгодишните коефициенти на преживяемост от рак са се нараснали през интервалите 2000—2004 година и 2010—2014 година за рак на маточната шийка (от 49.2 % на 54.8 %), рак на гърдата (от 70.9 % на 78.3 %) и рак на дебелото черво (от 43.9 % на 52.4 %), само че остават по-ниски, в сравнение с в множеството други страни от Европейски Съюз. Допълнителен мотив за безпокойствие са ниските нива на преживяемост при рак на белия дроб (6.3 % през интервала 2005— 2009 г.) и рак на черния дроб (5 %).
20% от от болничните процедури могат да се организират отвън лечебните заведения
Броят на хоспитализациите, дължащи се на хронични заболявания като диабет, сърдечно-съдови заболявания и заболявания на дихателната система, е измежду най-високите в Европейски Съюз. Като систематизирани данни България има най-големия брой хоспитализации на 1000 души население в Европейски Съюз.
“Вместо да бъдат одобрявани в болница, пациенти с тези положения може да се лекуват дейно в амбулаторната помощ. Всъщност анализът на хоспитализациите през 2013 година сочи, че минимум 20 % от болничните процедури, провеждани в България, биха могли да се организират в извънболнични условия “, се споделя в отчета.
Съществуват разнообразни пояснения за огромния брой евентуално предотвратими хоспитализации, в това число фактът, че достъпът до извънболнична помощ в някои райони е стеснен. Освен това има финансови тласъци, които предизвикват лечебните заведения да одобряват повече пациенти. Фактор са също рестриктивните мерки за някои посоки за диагностициране в извънболничната помощ, както и това, че пациентите избират болничната помощ пред изискванията на извънболнична помощ.
Стабилността на системата е в риск
Докладът отбелязва и от години известния факт, че българите доплащат от джоба си най-вече в Европейски Съюз.
Преките заплащания на потребителите съставляват 48 % от разноските за опазване на здравето, в съпоставяне със приблизително 15 % в Европейски Съюз. Неизбежно това има неподходящи последствия за достъпа до здравни услуги. Най-голям дял от директните заплащания на потребителите отива за лекарствените артикули, следвани от болничните услуги.
Разходите на България за опазване на здравето в размер на 1 117 EUR на глава от популацията (коригирани с покупателната способност) са третите най-ниски в Европейски Съюз през 2015 година Това подхожда на 8.2 % от Брутният вътрешен продукт, много под междинната стойност за Европейски Съюз от 9.9 %. Около половината (51 %) идват от обществени източници, което е вторият най-нисък дял в Европейски Съюз след Кипър.
“Това, че се разчита в огромна степен на директните заплащания като източник на доходи, носи обилни опасности за стабилността на системата на опазването на здравето в средносрочен до дълготраен проект, изключително във времена на стопански рецесии. Съществена част от популацията е бедна и не може да си разреши да заплаща за медицински услуги непосредствено. Ниските приходи, огромният дял на сивата стопанска система, огромния брой на неосигурените лица и продължаващата миграция на млади и добре образовани хора лимитират приходната база и биха могли да застрашат стабилността на финансирането на здравната система “, се споделя в отчета. (Фиг. 5)
Лош достъп до опазване на здравето за част от популацията
Достъпът до здравни услуги продължава да бъде спорен. Около 12 % от жителите са без осигуровка, а огромните директни заплащания на потребителите заплашват достъпа до здравни грижи за уязвимите групи, в това число ромите, семействата с по-ниски приходи и възрастните хора.
Въпреки че съществува освобождение от някои потребителски такси, с това хората не са защитени от неофициалните заплащания, които към момента съществуват в България. Изминаваното разстояние и съществуването на лекари също основават значими бариери пред достъпа, изключително за хората в групите с по-ниски приходи.
Ниска дълготрайност на живота, висока смъртност
С ниво от 74.7 години предстоящата дълготрайност на живота в България е втората най-ниска в Европейски Съюз (след тази в Литва) и с съвсем 6 години по-ниска от междинната за Европейски Съюз. Освен това подобренията от 2000 година насам в продължителността на живота, която е повишена с 3.1 години, не са толкоз бързи, колкото в множеството други страни.
Очакваната дълготрайност на живота на дамите остава най-ниска в Европейски Съюз, макар че дамите означават по-голямо нарастване от мъжете. Към 2015 година разликата сред половете е седем години. България има релативно високо ниво на майчината смъртност (въпреки че 12-те смъртни случая на 100 000 раждания, регистрирани през 2013 година, наподобява са изключение спрямо други години). Детската смъртност също е много над междинната в Европейски Съюз.
Бедност = неприятно здраве
Разликата в продължителността на живота по социо-икономически фактори, като да вземем за пример нивото на обучение, е изключително огромна в България.
Очакваната дълготрайност на живота при българите с университетско обучение е седем години по-висока от тази при приключилите приблизително обучение. Като цяло делът на популацията, което оповестява, че е в положително здравно положение (65 %), е покрай междинния за Европейски Съюз (67 %).
Повече мъже, в сравнение с дами, считат, че са в положително здраве (69 % за мъжете по отношение на 62 % за жените).
Неравенствата във връзка с образованието може да се дължат частично на по- исокия дял на възрастните хора с по-ниски нива на обучение. Въпреки това едвам половината от българите с най-ниски приходи считат, че здравето им е положително, спрямо четири от всеки пет души при тези с най-високите приходи.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ