Големите рискове пред България – добивът на метали и липсата на производство на микрочипове
България има едно конкурентно преимущество: релативно положителните находища на метали – мед, злато и литий, от които Европа от ден на ден се нуждае. Това съобщи икономистът Кузман Илиев по време на представянето на отчета “Българският рудодобив под заканите на ресурсния шовинизъм и интернационалния популизъм ”, съобщи кореспондент на БГНЕС.
Като изчерпателен клъстър подехме самодейността да създадем един изчерпателен отчет, за това накъде ще тръгне българската стопанска система в светлината на „ Зелената договорка “, съобщи Илиев.
„ Отчитайки действителностите в нашата стопанска система, можем да очертаем огромните опасности пред България – ние не произвеждаме микрочипове. В идващите години в Европа половин трилион $ ще бъдат налети в такова произвеждане. Можем да дадем като образец завода в Дрезден. Ресурсният шовинизъм е обвързван с подценяването на обстановката от страна на българското държавно управление. Самата " Зелена договорка " лимитира предлагането на ресурсите “, съобщи той.
„ Зелените “ от Белгия оферират да няма никакви минни действия в зоните, предпазени от „ Натура 2000 “. Европейска комисия съгласно нас си взима поука от отчета в отрицателен смисъл. До година – две чакаме у нас да има нормотворчески начинания, които да спънат целия бранш. Трябва да има една законова рамка за това българските вложители да са спокойни, че на следващия ден няма да бъдат национализирани, изгонени и прочие Проучванията за рандеман и за намиране на находища са извънредно скъпи във времето. Трябва да бъде понижено административното задължение “, безапелационен бе специалистът.
Китай може да ограничи достъпа на Съединени американски щати до скъпи редки метали
Китай може да употребява стратегически значими редки метали, търсени от високотехнологичните промишлености като коз в разрастващата се търговск...
Прочети повече
Михаил Кръстев от своя страна сподели, че 1/3 от територията на България попада в „ Натура 2000 “.
„ Сърбия да вземем за пример се трансформира в доста значим източник на тези скъпи метали за Европа. Там тече голяма инвестиция за 2 милиарда евро, става въпрос за извличане на литий. Прекият позитивен резултат върху Брутният вътрешен продукт на Сърбия ще бъде забележителен. Милиарди евро ще са позитивите за сръбската стопанска система. Това находище и вложенията в Сърбия ще доведат до доста нови работни места. Нашите съседи работят доста интензивно в този бранш и там има доста позитивни резултати. В Румъния също текат вложения. Страната има големи вложения в региона на добиването на мед и на злато. Тези метали са извънредно значими за актуалната стопанска система. Колкото повече България изостава, толкоз повече нашите съседи ще дърпат напред “, сигнализира Кръстев.
Преслав Райков изложи главните провокации, които ресурсният шовинизъм основава.
„ През последните 2 години търсенето на редица първични материали, метали, артикули от първа нужда, набъбна извънредно доста. Това докара до по-големи облаги в фирмите, които ги добиват. Това от своя страна породи желанията в доста от държавните управления – в 34 страни се следи доста повишение на така наречен ресурсен шовинизъм. Бюджетите на тези страни бяха извънредно тежко ударени от Коронавирус рецесията. Започна се едно търсене на различен доход за тези бюджети. Първият запас, към който се обърнаха, бяха добивните компании. Много от страните затрудняват вземането на капиталови решения. Тези решения са извънредно капиталоемки. Нужна е административна и регулативна мярка, която да не бъде променяна при всяка флуктуация на цените “, акцентира той.
Експертът изрази мнение, че добивната индустрия в България би трябвало да бъде разработвана. Според него сега тя е доста ефикасна. Специалистите са на високо равнище, добре платени. В идващите 10-20 години нейният капацитет за развиване ще бъде голям.
Учени сътвориха летящи микрочипове, които са най-малките в историята
Използвайки естествени прототипи, учените са основали най-малките в историята летящи структури. Микропроцесорите с размер на пясъчно зър...
Прочети повече
„ Мерките на държавните управления през последните години целят да вземат повече от добивните компании. В Сърбия и Румъния се основава една доста положителна среда. Трябва доста да внимаваме с това страната да желае от ден на ден и повече от ресурсните компании. Много е примамващо предвид на това, че се съпоставят какъв брой злато е добито. Ресурсният шовинизъм би трябвало да бъде париран по много линии. Трябва да се построи една постоянна тактика, да се преразгледат договорите. Трябва оптимално добре да нареждаме страната предвид на зеления преход, тъй като капацитетът е голям. Не би трябвало да губим този капацитет “, сподели още той.
Владимир Сиркаров изрази тезата, че главните рекомендации на отчета са доста значими да се премислят, да се дискутират и най-много хората, които взимат решения, да могат в действителност да осъзнаят какъв брой значима тематика е това за България.
„ На първо място – има потребност от опростяване на административните процеси по изследване на подземни благосъстояния. В отчета сме поместили една инфографика, която е извънредно показателна за това какъв брой обратно се намира България с нейните планове спрямо много по-мащабни планове в предишното по целия свят. Политическото говорене сочи натам, че има много съществени планове за повишение на концесионните такси без да се направи подробен разбор. Едни краткосрочни позитиви за бюджети може да доведат до едни дълготрайни вреди за бюджета и бизнес средата у нас “, изясни Сиркаров.
Той посочи, че България има сериозно ниски равнища на задгранични вложения, което в една напрегната обстановка е огромен проблем. По думите му страната ни е догонваща по отношение на останалите европейски страни.
„ Ние желаеме да догоним приходите на нашите западни сътрудници в Европейски Съюз, само че това става точно с струпване на капитал. По тази линия, обвързвана с концесионните такси, би трябвало доста да се внимава. Да се надяваме, че държавното управление ще работи стабилно в по-дългосрочен интервал и в действителност ще работи градивно, про-бизнес, тъй като добавената стойност се реализира точно посредством ефикасна бизнес среда “, означи специалистът.
Още от ИКОНОМИКА:
Като изчерпателен клъстър подехме самодейността да създадем един изчерпателен отчет, за това накъде ще тръгне българската стопанска система в светлината на „ Зелената договорка “, съобщи Илиев.
„ Отчитайки действителностите в нашата стопанска система, можем да очертаем огромните опасности пред България – ние не произвеждаме микрочипове. В идващите години в Европа половин трилион $ ще бъдат налети в такова произвеждане. Можем да дадем като образец завода в Дрезден. Ресурсният шовинизъм е обвързван с подценяването на обстановката от страна на българското държавно управление. Самата " Зелена договорка " лимитира предлагането на ресурсите “, съобщи той.
„ Зелените “ от Белгия оферират да няма никакви минни действия в зоните, предпазени от „ Натура 2000 “. Европейска комисия съгласно нас си взима поука от отчета в отрицателен смисъл. До година – две чакаме у нас да има нормотворчески начинания, които да спънат целия бранш. Трябва да има една законова рамка за това българските вложители да са спокойни, че на следващия ден няма да бъдат национализирани, изгонени и прочие Проучванията за рандеман и за намиране на находища са извънредно скъпи във времето. Трябва да бъде понижено административното задължение “, безапелационен бе специалистът.
Китай може да ограничи достъпа на Съединени американски щати до скъпи редки метали
Китай може да употребява стратегически значими редки метали, търсени от високотехнологичните промишлености като коз в разрастващата се търговск...
Прочети повече
Михаил Кръстев от своя страна сподели, че 1/3 от територията на България попада в „ Натура 2000 “.
„ Сърбия да вземем за пример се трансформира в доста значим източник на тези скъпи метали за Европа. Там тече голяма инвестиция за 2 милиарда евро, става въпрос за извличане на литий. Прекият позитивен резултат върху Брутният вътрешен продукт на Сърбия ще бъде забележителен. Милиарди евро ще са позитивите за сръбската стопанска система. Това находище и вложенията в Сърбия ще доведат до доста нови работни места. Нашите съседи работят доста интензивно в този бранш и там има доста позитивни резултати. В Румъния също текат вложения. Страната има големи вложения в региона на добиването на мед и на злато. Тези метали са извънредно значими за актуалната стопанска система. Колкото повече България изостава, толкоз повече нашите съседи ще дърпат напред “, сигнализира Кръстев.
Преслав Райков изложи главните провокации, които ресурсният шовинизъм основава.
„ През последните 2 години търсенето на редица първични материали, метали, артикули от първа нужда, набъбна извънредно доста. Това докара до по-големи облаги в фирмите, които ги добиват. Това от своя страна породи желанията в доста от държавните управления – в 34 страни се следи доста повишение на така наречен ресурсен шовинизъм. Бюджетите на тези страни бяха извънредно тежко ударени от Коронавирус рецесията. Започна се едно търсене на различен доход за тези бюджети. Първият запас, към който се обърнаха, бяха добивните компании. Много от страните затрудняват вземането на капиталови решения. Тези решения са извънредно капиталоемки. Нужна е административна и регулативна мярка, която да не бъде променяна при всяка флуктуация на цените “, акцентира той.
Експертът изрази мнение, че добивната индустрия в България би трябвало да бъде разработвана. Според него сега тя е доста ефикасна. Специалистите са на високо равнище, добре платени. В идващите 10-20 години нейният капацитет за развиване ще бъде голям.
Учени сътвориха летящи микрочипове, които са най-малките в историята
Използвайки естествени прототипи, учените са основали най-малките в историята летящи структури. Микропроцесорите с размер на пясъчно зър...
Прочети повече
„ Мерките на държавните управления през последните години целят да вземат повече от добивните компании. В Сърбия и Румъния се основава една доста положителна среда. Трябва доста да внимаваме с това страната да желае от ден на ден и повече от ресурсните компании. Много е примамващо предвид на това, че се съпоставят какъв брой злато е добито. Ресурсният шовинизъм би трябвало да бъде париран по много линии. Трябва да се построи една постоянна тактика, да се преразгледат договорите. Трябва оптимално добре да нареждаме страната предвид на зеления преход, тъй като капацитетът е голям. Не би трябвало да губим този капацитет “, сподели още той.
Владимир Сиркаров изрази тезата, че главните рекомендации на отчета са доста значими да се премислят, да се дискутират и най-много хората, които взимат решения, да могат в действителност да осъзнаят какъв брой значима тематика е това за България.
„ На първо място – има потребност от опростяване на административните процеси по изследване на подземни благосъстояния. В отчета сме поместили една инфографика, която е извънредно показателна за това какъв брой обратно се намира България с нейните планове спрямо много по-мащабни планове в предишното по целия свят. Политическото говорене сочи натам, че има много съществени планове за повишение на концесионните такси без да се направи подробен разбор. Едни краткосрочни позитиви за бюджети може да доведат до едни дълготрайни вреди за бюджета и бизнес средата у нас “, изясни Сиркаров.
Той посочи, че България има сериозно ниски равнища на задгранични вложения, което в една напрегната обстановка е огромен проблем. По думите му страната ни е догонваща по отношение на останалите европейски страни.
„ Ние желаеме да догоним приходите на нашите западни сътрудници в Европейски Съюз, само че това става точно с струпване на капитал. По тази линия, обвързвана с концесионните такси, би трябвало доста да се внимава. Да се надяваме, че държавното управление ще работи стабилно в по-дългосрочен интервал и в действителност ще работи градивно, про-бизнес, тъй като добавената стойност се реализира точно посредством ефикасна бизнес среда “, означи специалистът.
Още от ИКОНОМИКА:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ