България има една от най-стабилните фискални позиции като резултат от

България има една от най-стабилните фискални позиции като резултат от рационалната и консервативна бюджетна политика през годините, само че с цел да се обезпечи благополучие и положително качество на живот за обществото, би трябвало да се преборят съществени провокации. Това стана ясно от отчет на Световната банка, който изследва приходите, успеваемостта и резултатността на държавните разноски в някои браншове. Сред изводите обаче има и рекомендации - за възстановяване на събираемостта на Данък добавена стойност, за реализиране на по-голяма успеваемост в публичните поръчки. Документът бе показан на конференция, в която присъединяване взеха зам.-министърът на финансите Георги Клисурски, непрекъснатият представител на Световната банка в България Лесе Мелгард, Джасмин Чакери, управител " Макроикономика, търговия и вложения " в район Европа и Централна Азия на Световната банка, Десислава Николова, старши икономист в офиса на Световната банка в България, която е един от главните създатели на отчета. " Икономиката ни продължава да пораства много по-бързо от междинното за Европа и това би трябвало да остане като тренд, с цел да можем по-бързо да достигнем стандарта на живот в Европейски Съюз ", сподели Георги Клисурков при откриването на събитието. Той разгласи, че 2023 година е била рекордна за последните години по мярка на вложени в стопанската система обществени вложения, които са близо 98% от плануваните 8.1 милиарда лева и изрази вяра, че през 2024 година ще бъдат вложени всички планувани средства. " Постепенно стопанската система на България ще се забавя доста в идващите десетилетия, в случай че не се подхващат доста съществени промени в кратковременен проект. Това закъснение ще е разследване на извънредно отрицателната демографска наклонност, а точно, загубата на трудоспособното население. Тези отрицателни географски трендове ще доведат до доста сериозен напън върху обществените финанси и върху бюджета на страната. По отношение на събираемостта на приходите България може да реализира доста ", разяснява Десислава Николова. Николова разказа някои от провокациите пред фискалната политика на страната ни като продължаващото деяние на някои антиковид ограничения, които оказват напън върху обществените разноски на България. Пример за това са преференциалните ставки на Данък добавена стойност в туризма, за заведенията и фитнесите. " Едва през 2023 година пък отпаднаха тези за парното и природния газ ", означи Десислава Николова. Именно този индиректен налог е главен за приходите в хазната, на която доста тежат обществените и здравните разноски, неефективните разноски за обучение и за публични поръчки. Необходима е по-голяма успеваемост в публичните поръчки, разноските за обучение. " Паралелно с това България се отличава с липса на еластичност на фискалните разноски и единствено Северна Македония се подрежда след нея по този индикатор в района. Като негъвкави са над 60% от всички разноски, което лимитира способността на държавното управление да реагира на шокове и ги принуждава да редуцират дискреционни* разноски като вложенията ", уточни старши икономистът Десислава Николова. Ако не се вземат ограничения в този момент, в дълготраен проект капацитетът за стопански напредък ще бъде мощно стеснен. " До към 2050 година, в случай че сега не се подхващат нужните промени, растежът може да се забави до към 1,25% ", предвижда Десислава Николова.  
*Като дискреционни се преглеждат всички ограничения и дейности на фискалните управляващи, които имат влияние върху бюджетните параметри и главните фискални индикатори.