Икономисти с коментар за новите финансови мерки на държавата и процедурата по свръхдефицит
България има един голям проблем - демографията. Когато се наложи да се пести отнякъде, фокусът доста постоянно пада върху пенсионерите, въпреки и с ангажимента, че Коронавирус добавката беше обществено заплащане, което ненапълно изкриви пенсионния модел. Това сподели икономистът Кузман Илиев в предаването „ Здравей, България " по Нова телевизия.
Фискалният резултат от мярката ще бъде незабележим, съобщи той. „ На мен несъмнено благосъстоянието на българите и оцеляването на раними обществени групи изисква повече въображение и повече мислене. Има такава нереформирана администрация, че има механизми в бранша на защитата, бранш „ Сигурност ", правосъдна система, даже при учителите - точно този автоматизъм направи скока на разноските ексклузивен, отвори се дупка и провокира повдигане на осигурителните прагове, което са налози. Това провокира под паника придвижвания и в този момент споделяме - режем. Но съгласно мен има други „ сланинки ", които да изрежем ", съобщи Илиев.
По отношение на процедурата по свръхдефицит, която се чака да разгласи Европейска комисия, икономистът съобщи, че страната на процедура към този момент е в такава процедура. " Не бива да има суматоха, тъй като към 10 страни в Европейски Съюз също са в процедура по свръхдефицит. Не споделям, че това би трябвало да бъде норма, само че когато Франция, Италия и други страни са в такава обстановка, тя стартира да се възприема като нещо всекидневно. Проблемът е, че страна, която влиза в еврозоната и претендира да бъде съвременна европейска стопанска система, търпи имиджов удар. Рисковата награда за България се усилва и се губи част от свободата за осъществяване на лична икономическа политика ", изясни икономистът.
Според него, в случай че средствата от Брюксел бъдат забавени или отказани заради неизпълнени промени, това ще сложи бюджета под сериозен напън. " Става дума освен за Плана за възобновяване и резистентност, само че и за средства от Фонда за обективен преход, предопределени за райони като Старозагорския, където има въглищни централи. Затова държавното управление е притиснато. То няма доста варианти - би трябвало да взема дълг, да цялостни хазната и да подхваща ограничаващи ограничения. Именно по тази причина се усилват и осигурителните прагове, което натоварва междинната класа ", акцентира Илиев.
Според икономиста Никола Янков обществените помощи би трябвало да бъдат разграничени от пенсиите. " Едното няма нищо общо с другото. Трябва един път вечно да разделим обществените помощи от пенсионната система, тъй като в противоположен случай се получава уравниловка. Хората, които се обезпечават, и тези, които не се обезпечават, най-после получават едни и същи пари от страната. Те не могат да схванат какви са тези пари - пенсии ли са, добавки ли са, индексации ли са, дарове ли са, коледни помощи ли са. Виждат, че получават една сума на месец и считат, че това е пенсията им. Но не - това не е пенсията им ", изясни той.
Според него би трябвало доста ясно да се споделя, че тези, които се обезпечават, ще получават по-високи пенсии, с цел да се подтиква процесът на обезпечаване. " Не бива хората да се „ скатават ", тъй като това е нездравословно най-много за самите тях ", безапелационен е Янков.
Той означи, че в България към 500 000 души получават заплати от държавни и общински структури. " Останалите към 2,5 милиона работещи българи устоят тези 500 000 души. Трябва да ни е ясно, че страната не дава пари - тя ги взима. Когато приказваме, че страната би трябвало да има по-щедър обществен модел, в действителност споделяме, че би трябвало да се покачат налозите и осигуровките на работещите 2,5 милиона българи, с цел да устоят всички останали. Това е диалогът, който би трябвало да се води. Ние, работещите хора, би трябвало да сме съгласни да плащаме повече обществени осигуровки и налози. Част от тях към този момент ще бъдат увеличени от август, а следващата година най-вероятно ще има още едно нарастване ", предвижда икономистът.
Вместо да се подвигат налозите и осигуровките, страната би трябвало да влезе там, където сега тя липсва - в областта на националната сигурност, на опазването на публичния ред, на защитата на границите, облагородяване на изоставените региони на страната. „ А там, където страната няма какво да прави или може да бъде заместена сполучливо от частни вложители - Вик, автомагистрали, скоростни ЖП линии, тунели, мостове над Дунава. Това обаче не се предлага ", разяснява Янков.
Фискалният резултат от мярката ще бъде незабележим, съобщи той. „ На мен несъмнено благосъстоянието на българите и оцеляването на раними обществени групи изисква повече въображение и повече мислене. Има такава нереформирана администрация, че има механизми в бранша на защитата, бранш „ Сигурност ", правосъдна система, даже при учителите - точно този автоматизъм направи скока на разноските ексклузивен, отвори се дупка и провокира повдигане на осигурителните прагове, което са налози. Това провокира под паника придвижвания и в този момент споделяме - режем. Но съгласно мен има други „ сланинки ", които да изрежем ", съобщи Илиев.
По отношение на процедурата по свръхдефицит, която се чака да разгласи Европейска комисия, икономистът съобщи, че страната на процедура към този момент е в такава процедура. " Не бива да има суматоха, тъй като към 10 страни в Европейски Съюз също са в процедура по свръхдефицит. Не споделям, че това би трябвало да бъде норма, само че когато Франция, Италия и други страни са в такава обстановка, тя стартира да се възприема като нещо всекидневно. Проблемът е, че страна, която влиза в еврозоната и претендира да бъде съвременна европейска стопанска система, търпи имиджов удар. Рисковата награда за България се усилва и се губи част от свободата за осъществяване на лична икономическа политика ", изясни икономистът.
Според него, в случай че средствата от Брюксел бъдат забавени или отказани заради неизпълнени промени, това ще сложи бюджета под сериозен напън. " Става дума освен за Плана за възобновяване и резистентност, само че и за средства от Фонда за обективен преход, предопределени за райони като Старозагорския, където има въглищни централи. Затова държавното управление е притиснато. То няма доста варианти - би трябвало да взема дълг, да цялостни хазната и да подхваща ограничаващи ограничения. Именно по тази причина се усилват и осигурителните прагове, което натоварва междинната класа ", акцентира Илиев.
Според икономиста Никола Янков обществените помощи би трябвало да бъдат разграничени от пенсиите. " Едното няма нищо общо с другото. Трябва един път вечно да разделим обществените помощи от пенсионната система, тъй като в противоположен случай се получава уравниловка. Хората, които се обезпечават, и тези, които не се обезпечават, най-после получават едни и същи пари от страната. Те не могат да схванат какви са тези пари - пенсии ли са, добавки ли са, индексации ли са, дарове ли са, коледни помощи ли са. Виждат, че получават една сума на месец и считат, че това е пенсията им. Но не - това не е пенсията им ", изясни той.
Според него би трябвало доста ясно да се споделя, че тези, които се обезпечават, ще получават по-високи пенсии, с цел да се подтиква процесът на обезпечаване. " Не бива хората да се „ скатават ", тъй като това е нездравословно най-много за самите тях ", безапелационен е Янков.
Той означи, че в България към 500 000 души получават заплати от държавни и общински структури. " Останалите към 2,5 милиона работещи българи устоят тези 500 000 души. Трябва да ни е ясно, че страната не дава пари - тя ги взима. Когато приказваме, че страната би трябвало да има по-щедър обществен модел, в действителност споделяме, че би трябвало да се покачат налозите и осигуровките на работещите 2,5 милиона българи, с цел да устоят всички останали. Това е диалогът, който би трябвало да се води. Ние, работещите хора, би трябвало да сме съгласни да плащаме повече обществени осигуровки и налози. Част от тях към този момент ще бъдат увеличени от август, а следващата година най-вероятно ще има още едно нарастване ", предвижда икономистът.
Вместо да се подвигат налозите и осигуровките, страната би трябвало да влезе там, където сега тя липсва - в областта на националната сигурност, на опазването на публичния ред, на защитата на границите, облагородяване на изоставените региони на страната. „ А там, където страната няма какво да прави или може да бъде заместена сполучливо от частни вложители - Вик, автомагистрали, скоростни ЖП линии, тунели, мостове над Дунава. Това обаче не се предлага ", разяснява Янков.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ