Парадоксът на еврото: Дисциплинираните мълчат, докато длъжниците командват
България има 24% дълг, а Франция – 114%. Защо тогава Париж държи писалката, а София единствено кима?
Официалната агитация ни споделя, че всички сме равни на масата във Франкфурт. Реалността обаче демонстрира, че някои са " по-равни ", тъй като са " прекомерно огромни, с цел да банкрутират ". Иронията е цялостна – страните, които най-грубо нарушават разпоредбите на фискалната дисциплинираност, са същите, които диктуват паричната политика на целия съюз.
Числата на несправедливостта
Сухата статистика на Евростат за 2025 година разрушава мита за " клуба на отличниците ". Ето по какъв начин наподобява действителното систематизиране на силите:
Франция (Архитект на правилата): Държавен дълг от 114.1% от Брутният вътрешен продукт. Париж от дълго време е не запомнил за Маастрихтския аршин от 60%, само че все пак френският гуверньор е част от " Първа група " в ЕЦБ и гласоподава в 4 от всеки 5 месеца.
Италия (Системен риск): С колосалните 137.9% дълг, Италия е бомба със закъснител в сърцето на еврозоната. Въпреки това, Рим е един от главните мотори на решенията за лихвените проценти.
България (Тихият отличник): С дълг от едвам 23.9%, България е преди всичко по финансова дисциплинираност в целия Европейски Съюз. Ние сме тези, които съблюдават разпоредбите, само че математиката на ЕЦБ ни праща във " Втора група " с по-малка тежест на гласа.
Кой заплаща сметката?
Тази конструкция основава типичен " честен риск ". Големите стопански системи имат интерес от по-хлабава парична политика и инфлация, която да " изяде " големите им задължения. Малките, дисциплинирани стопански системи като българската, чиито жители имат спестявания, а не задължения, заплащат цената посредством обезценяване на парите си.
В учебното заведение на ЕЦБ двойкаджиите са завладяли учителската стая. Те дефинират разпоредбите по този начин, че да не бъдат изключени, до момента в който отличниците стоят на чиновете и се надяват, че инфлационният пожар, разпален от огромните, няма да изгори техните спестявания.
Истината е, че седим на маса, където сметката постоянно се носи от тези, които са живели спестовно, с цел да покрият пирувам на тези, които са живели на заем.
Официалната агитация ни споделя, че всички сме равни на масата във Франкфурт. Реалността обаче демонстрира, че някои са " по-равни ", тъй като са " прекомерно огромни, с цел да банкрутират ". Иронията е цялостна – страните, които най-грубо нарушават разпоредбите на фискалната дисциплинираност, са същите, които диктуват паричната политика на целия съюз.
Числата на несправедливостта
Сухата статистика на Евростат за 2025 година разрушава мита за " клуба на отличниците ". Ето по какъв начин наподобява действителното систематизиране на силите:
Франция (Архитект на правилата): Държавен дълг от 114.1% от Брутният вътрешен продукт. Париж от дълго време е не запомнил за Маастрихтския аршин от 60%, само че все пак френският гуверньор е част от " Първа група " в ЕЦБ и гласоподава в 4 от всеки 5 месеца.
Италия (Системен риск): С колосалните 137.9% дълг, Италия е бомба със закъснител в сърцето на еврозоната. Въпреки това, Рим е един от главните мотори на решенията за лихвените проценти.
България (Тихият отличник): С дълг от едвам 23.9%, България е преди всичко по финансова дисциплинираност в целия Европейски Съюз. Ние сме тези, които съблюдават разпоредбите, само че математиката на ЕЦБ ни праща във " Втора група " с по-малка тежест на гласа.
Кой заплаща сметката?
Тази конструкция основава типичен " честен риск ". Големите стопански системи имат интерес от по-хлабава парична политика и инфлация, която да " изяде " големите им задължения. Малките, дисциплинирани стопански системи като българската, чиито жители имат спестявания, а не задължения, заплащат цената посредством обезценяване на парите си.
В учебното заведение на ЕЦБ двойкаджиите са завладяли учителската стая. Те дефинират разпоредбите по този начин, че да не бъдат изключени, до момента в който отличниците стоят на чиновете и се надяват, че инфлационният пожар, разпален от огромните, няма да изгори техните спестявания.
Истината е, че седим на маса, където сметката постоянно се носи от тези, които са живели спестовно, с цел да покрият пирувам на тези, които са живели на заем.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ