България и Румъния са заплашени от енергийна зависимост от Русия,

България и Румъния са застрашени от енергийна взаимозависимост от Русия, само че се отхвърлиха от създаването на личните се шистови залежи и в действителност затвърдиха господстващото състояние на „ Газпром “ и „ Газпромнефт “, написа Тереза Вуйчик в полското издание Biznes Alert.

Кремъл завоюва още нещо в тези страни – напускането на американския петролен колос „ Шеврон “, прибавя авторката.

По-нататък тя показва, че обстановката в Румъния и България въпреки всичко е друга. Румъния добива лични петрол и газ, а количеството нефт, което не ѝ доближава, купува най-вече от Казахстан, до момента в който България на практика не добива никакви въглевородни горива на своята територия.

По отношение на природния газ до неотдавна Румъния внасяше 25 % от нужните ѝ количества от Русия, само че в този момент доставките от „ Газпром “ са намалели, а Букурещ се надява с помощта на създаването на лични залежи до 2020 да задоволява потребностите си напълно с локален рандеман. През 2015 година Румъния спря въобще вноса, защото локалният рандеман надхвърляше потреблението.

По-нататък в разбора се споделя, че от 1998 „ Лукойл “ участва в Румъния и е притежател на една от най-големите петролни рафинерии – тази в Плоещ и че през 2014 година съветската компания е уличена във финансови измами, довели до загуби от 230 милиона евро за румънската страна.

Прогнозите за румънския пазар са, че след 2020 година вътрешното ползване на природен газ ще пораства, а страната може да задоволи потребностите си посредством разработка на находищата на шистов газ. Според анализите рандеман на шистов газ и нефт въпреки и в единствено една страна в Европа ще нанесе сериозен удар по „ Газпром “.

Няма публични данни за размера на шистовите залежи, само че съгласно американското ръководство за енергийна информация (EIA) общо Унгария, Румъния и България (Карпатско-Балканския басейн) имат залежи от 538 милиарда кубически метра газ.

През 2012 година прозападното румънско държавно управление на Михай-Разван Унгуряну изрази поддръжка за добива на шистов газ, а опозиционната тогава Социалдемократическа партия се разгласи срещу. След като държавното управление на Унгуряну беше свалено през април, социалдемократите пристигнаха на власт и постановиха мораториум върху изследванията и добива на шистов газ.

Според Тереза Вуйчик това е станало под напън от Кремъл.

В края на декември социалдемократическият министър председател на Румъния Виктор Понта промени позицията си и разгласи, че добивът на шистов газ е перспективен и в страната беше поканен „ Шеврон “, който да извърши изследвания. Американската компания получава позволение за изследвания – в началото в региона на Пунджедещи, окръг Васлуй в източната част на Румъния.

Местната администрация обаче насрочи референдум, а екоактивисти проведоха всеобщи протестни акции в Букурещ, Клуж-Напока, Констанца и Васлуй.

Според авторката локалното население е плашено с разрушителни последствия вследствие на потреблението на фракинга и има ясни доказателства, че зад митингите стои Русия. В румънските митинги са се присъединили и членове на проруски молдовски партии, които съгласно Вуйчик са получавали пари от Москва.

В други митинги, огранизирани в Букурещ, Сибиу, Мангалия, Яш, Сигишуара, Брашов са взели участие стотици българи, а съгласно Анка-Мария Черня от фондация „ Йоан Барбуш “ съветските медии са били доста дейни в посока готовност на антишистовите настроения.

По-конкретно съветските медии непрестанно са изтъквали разрушителните последствия за хората, животните и растенията в резултат на употребяваните от „ Шеврон “ способи на фракинг.

Според обявата пътуванията и нощувките на хиляди зелени деятели от България, Молдова, Германия и Франция са платени от „ Газпром “, който има най-сериозен интерес да няма различни доставки в района.

Протестите дават резултат и през 2015 година „ Шеврон “ се отдръпва от Румъния.

Що се отнася до България, добивът на шистов газ се поддържаше от консервативните партии, а левицата, в тясно съдействие с Москва, се обявяваше срещу. Фактически левите продължиха политиката на някогашната ковунистическа партия, написа Тереза Вуйчик и прибавя, че в следствие София е подкрепяла планове като „ Южен поток “ и в това време заплаща една от най-високите цени за природния газ, доставян от „ Газпром “.

Все отново, показва авторката, през 2011 година „ Шеврон “ получи позволение за изследвания на територия от 440 000 хектара. По данни на EIA запасите на България от шистов газ са 480 милиарда кубически метра, а от шистов нефт – 180 милиона барела, което би разрешило на България 30 години да не зависи от импорт.

Само че, продължава обявата, единствено няколко седмици откакто „ Шеврон “ получи позволение, започнаха митинги.

Демонстрациите бяха по-многочислени от тези в Румъния и обгърнаха София, Варна, Добрич и още няколко града, написа още Вуйчик и показва, че значима роля в организацията им са имали фондация „ Роза Люксембург “ и придвижването „ Не на фракинга “.

Чешките специфични служби са предизвестили, че „ Газпром “ спонсорира леви партии и придвижвания, които се афишират срещу добива на шистов газ в Европа.

„ Шеврон “ се яви като съперник на плана на „ Газпром “ „ Южен поток “, а съветската компания имаше ефикасни принадлежности за противопоставяне в лицето на зелените партии и особено основаният „ Европейски настоятелен конгрес “ (преименуван след това на световен), в който беше образувана работна група по проблемите на еколлогията и опазването на здравето отпред с българката Стела Балгова – заместник-изпълнителен шеф в „ Овергаз “, показва Тереза Вуйчик.

В резултат на митингите при започване на 2012 българският парламент наложи мораториум върху изследванията за шистов газ, а държавното управление отдръпна даденото на „ Шеврон “ позволение.

Контраатаката на проруския лагер беше сполучлива и е ясно, че това не беше грижа за природата, а опазване на енергийната взаимозависимост на България от Русия, написа още Тереза Вуйчик.

Тя цитира някогашния вицепремиер и министър на финансите Симеон Дянков, който споделя, че зад това развиване на събитията стои „ Газпром “.

„ Ние знаехме, че митингите получават сериозна финансова поддръжка и те в последна сметка реализираха изгонването на „ Шеврон “, добавя Дянков.

Балканите не престават да бъдат обект на агресия на съветските енергийни колоси „ Лукойл “ и „ Газпром “, а България и Румъния станаха основни детайли за тактиката на Русия да заобиколи Украйна при енергийните доставки за Западна Европа. Изгонването на „ Шеврон “ от този район демонстрира, че Москва няма да сортира средства, с цел да резервира монопола си, приключва обявата.