Румен Радев с категорична позиция пред президентите от групата Арайолуш за влизането ни в Шенген
" България и Румъния не могат да бъдат държани повече отвън Шенгенското пространство единствено поради това, че 11 години откакто сме покрили всички механически условия, някой непрестанно си измисля някакви неписани критерии ". Това съобщи президентът Румен Радев пред публицисти през днешния ден в малтийската столица Валета. Българският президентът организира късно нощес работна среща със свои сътрудници от групата " Арайолуш ". Домакин на тазгодишната 17-а среща на държавните ръководители е малтийският президент Джордж Вела.
Групата " Арайолуш " е платформа за политически разговор, сплотяващ президентите на страните членки от Европейски Съюз с парламентарно ръководство. Дискусиите във Валета са с фокус върху тематики, свързани с европейската сигурност и непоклатимост, ролята на Европейски Съюз в интернационалната политика, политиките за битка с неравенствата и промените на климата.
Румен Радев уточни и че страната ни продължава да влага големи финансови и човешки запаси за запазване на общата европейска граница, а в подмяна получава недоумение и двойни стандарти. " Не може българите да бъдат второкласен европейци и да чакат унизително по всички контролни пропускателни пунктове на Европа ", акцентира още президентът.
Навършването на 65 години от подписването на Римския контракт, с който се образува Европейската икономическа общественост, ни припомня за правилата, към които беше построена Обединена Европа и за доверието, което европейските жители вложиха в Европейския съюз. Това е мотив да се замислим какви гаранции даваме и по какъв начин би трябвало да работим, че Обединена Европа да продължи своя път като демократична общественост в полза на народите, които я съставляват, на всички наши съседи и света ", сподели още президентът.
Радев уточни, че в изискванията на невижданата рецесия в сигурността, подбудена от войната на Русия в Украйна и от тежките енергийни, стопански и обществени рецесии, ключът към общото ни бъдеще е в разговора, солидарността и умеенето да намираме общи решения. Обединена Европа не може и не би трябвало да остава безразлична към тази война, която е най-голямата опасност за сигурността след Втората международна война, прикани Румен Радев. " В интерес на всички ни е тази настървеност да отстъпи на разговора и на договарянията за мир, тъй като вторичните резултати се усещат от всички нас и най-много от прилежащите страни ", уточни президентът.
По думите на Румен Радев светът има потребност от обединена и мощна Европа, както и от позитивната роля на Европейски Съюз в интернационалните връзки. Общата европейска политика за сигурност и защита непроменяемо ще бъде във фокуса на всяко последващо председателство на Съвета на Европейски Съюз, съобщи президентът и прикани да не отслабва и фокусът върху политиката за доближаване и превъзмогването на неравенствата, защото енергийните и икономическите рецесии чертаят разграничителни линии вътре в Европейски Съюз.
Президентът Румен Радев дойде на двудневно посещаване в Прага, където ще взе участие в два интернационалните форума.
Европейската политическа общественост, група от 44 европейски и прилежащи на Европа страни, се събира през днешния ден на първата си среща. Този конгрес и утрешната неофициална среща на върха на Европейски Съюз се организират в Пражкия палат в столицата на Чехия, сегашния ротационен ръководител на блока на 27-те.
Инициативата е на френския президент Еманюел Макрон, виждащ смисъл в сходна платформа за разговор, която да спомогне за съдействието сред Европейски Съюз, Западните Балкани, Обединеното кралство и кавказките страни. Според Макрон това е опция да се предотврати заплахата Европа да остане непряк наблюдаващ на историята и да загуби контрола върху личната си орис през 21 век.
Планът е да се провеждат срещи на Европейската политическа общественост един или два пъти годишно. Форумът провокира прочут възторг, само че повдига и доста въпроси, основно до каква степен фактически ще бъде потребен, означават наблюдаващи.
Всички поканени водачи, включително Лиз Тръс, министър-председателката на напусналата Европейски Съюз Англия, са удостоверили наличието си, съобщи Франс прес. Президентът на Украйна Володимир Зеленски ще се включи посредством видеоконферентна връзка.
Единствените две страни от континента, които не са поканени на срещата, са Русия и Беларус. Въпреки това Русия ще бъде съществена тематика в диалозите поради войната, която води в Украйна и последствията от нея за сигурността и стопанската система на всички участници. Не всички обаче имат еднакъв метод по този проблем. Трите балтийски страни и Полша, да вземем за пример, упорстват за налагане на още наказания на Русия, до момента в който Унгария и Сърбия желаят анулация на наказателните ограничения.
Предизвикателство пред тази нова общественост е, че някои от участващите в нея страни, като Армения и Азербайджан, са в открит спор. Неуредени проблеми има също по този начин сред Турция и Гърция, от една страна, и сред Турция и две скандинавски страни, кандидатки за участие в НАТО, Швеция и Финландия. Кръглите маси през днешния ден ще бъдат уредени по този начин, че да бъдат избегнати неловки контакти, дават обещание уредниците.
Друг любопитен миг е присъединяване на Лиз Тръс. Шест години откакто британците гласоподаваха за овакантяване на Европейски Съюз, тя ще се стреми да не основава усещане, че пробва да възобнови тесните връзки с блока на 27-те. В същото време обаче Тръс желае да вземе ефективно присъединяване, с цел да разиска с сътрудниците си наболелите проблеми в областта на енергетиката, отбелязва Агенция Франс Прес.
Групата " Арайолуш " е платформа за политически разговор, сплотяващ президентите на страните членки от Европейски Съюз с парламентарно ръководство. Дискусиите във Валета са с фокус върху тематики, свързани с европейската сигурност и непоклатимост, ролята на Европейски Съюз в интернационалната политика, политиките за битка с неравенствата и промените на климата.
Румен Радев уточни и че страната ни продължава да влага големи финансови и човешки запаси за запазване на общата европейска граница, а в подмяна получава недоумение и двойни стандарти. " Не може българите да бъдат второкласен европейци и да чакат унизително по всички контролни пропускателни пунктове на Европа ", акцентира още президентът.
Навършването на 65 години от подписването на Римския контракт, с който се образува Европейската икономическа общественост, ни припомня за правилата, към които беше построена Обединена Европа и за доверието, което европейските жители вложиха в Европейския съюз. Това е мотив да се замислим какви гаранции даваме и по какъв начин би трябвало да работим, че Обединена Европа да продължи своя път като демократична общественост в полза на народите, които я съставляват, на всички наши съседи и света ", сподели още президентът.
Радев уточни, че в изискванията на невижданата рецесия в сигурността, подбудена от войната на Русия в Украйна и от тежките енергийни, стопански и обществени рецесии, ключът към общото ни бъдеще е в разговора, солидарността и умеенето да намираме общи решения. Обединена Европа не може и не би трябвало да остава безразлична към тази война, която е най-голямата опасност за сигурността след Втората международна война, прикани Румен Радев. " В интерес на всички ни е тази настървеност да отстъпи на разговора и на договарянията за мир, тъй като вторичните резултати се усещат от всички нас и най-много от прилежащите страни ", уточни президентът.
По думите на Румен Радев светът има потребност от обединена и мощна Европа, както и от позитивната роля на Европейски Съюз в интернационалните връзки. Общата европейска политика за сигурност и защита непроменяемо ще бъде във фокуса на всяко последващо председателство на Съвета на Европейски Съюз, съобщи президентът и прикани да не отслабва и фокусът върху политиката за доближаване и превъзмогването на неравенствата, защото енергийните и икономическите рецесии чертаят разграничителни линии вътре в Европейски Съюз.
Президентът Румен Радев дойде на двудневно посещаване в Прага, където ще взе участие в два интернационалните форума.
Европейската политическа общественост, група от 44 европейски и прилежащи на Европа страни, се събира през днешния ден на първата си среща. Този конгрес и утрешната неофициална среща на върха на Европейски Съюз се организират в Пражкия палат в столицата на Чехия, сегашния ротационен ръководител на блока на 27-те.
Инициативата е на френския президент Еманюел Макрон, виждащ смисъл в сходна платформа за разговор, която да спомогне за съдействието сред Европейски Съюз, Западните Балкани, Обединеното кралство и кавказките страни. Според Макрон това е опция да се предотврати заплахата Европа да остане непряк наблюдаващ на историята и да загуби контрола върху личната си орис през 21 век.
Планът е да се провеждат срещи на Европейската политическа общественост един или два пъти годишно. Форумът провокира прочут възторг, само че повдига и доста въпроси, основно до каква степен фактически ще бъде потребен, означават наблюдаващи.
Всички поканени водачи, включително Лиз Тръс, министър-председателката на напусналата Европейски Съюз Англия, са удостоверили наличието си, съобщи Франс прес. Президентът на Украйна Володимир Зеленски ще се включи посредством видеоконферентна връзка.
Единствените две страни от континента, които не са поканени на срещата, са Русия и Беларус. Въпреки това Русия ще бъде съществена тематика в диалозите поради войната, която води в Украйна и последствията от нея за сигурността и стопанската система на всички участници. Не всички обаче имат еднакъв метод по този проблем. Трите балтийски страни и Полша, да вземем за пример, упорстват за налагане на още наказания на Русия, до момента в който Унгария и Сърбия желаят анулация на наказателните ограничения.
Предизвикателство пред тази нова общественост е, че някои от участващите в нея страни, като Армения и Азербайджан, са в открит спор. Неуредени проблеми има също по този начин сред Турция и Гърция, от една страна, и сред Турция и две скандинавски страни, кандидатки за участие в НАТО, Швеция и Финландия. Кръглите маси през днешния ден ще бъдат уредени по този начин, че да бъдат избегнати неловки контакти, дават обещание уредниците.
Друг любопитен миг е присъединяване на Лиз Тръс. Шест години откакто британците гласоподаваха за овакантяване на Европейски Съюз, тя ще се стреми да не основава усещане, че пробва да възобнови тесните връзки с блока на 27-те. В същото време обаче Тръс желае да вземе ефективно присъединяване, с цел да разиска с сътрудниците си наболелите проблеми в областта на енергетиката, отбелязва Агенция Франс Прес.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ