България ще атакува пакета Мобилност пред Съда на Европа
България и още няколко страни-членки на Европейски Съюз, ще подадат правосъден иск пред Съда на Европа, в случай че Европарламентът одобри пакета “Мобилност ” в този тип, в който бе гласуван в ранните утринни часове в четвъртък, съобщи транспортният министър Росен Желязков.
Както ви информирахме по-рано, през днешния ден осъмнахме с новината, че триалогът между Еврокомисията, Европарламента и Съвета на Европейски Съюз, който продължи към два месеца е завършил тази нощ с авансово съглашение за пакета. Повечето от главните договорености в него са в ущърб на транспортния отрасъл от Източна Европа, в това число България. Шофьорите ще бъдат задължени да се връщат в страната, в която е записано транспортното средство, най-малко един път на всеки четири седмици, без значение къде се намират. Било е прието компромисно предлагането на България водачите най-малко да бъдат питани къде желаят да почиват.
По-жеко за българските превозвачи обаче е решението за връщането на камионите в страната, в която са регистрирани, най-малко един път на осем седмици.
“Ако един белгийски транспортьор работи в Холандия и би трябвало да прибира камионите си един път на всеки осем седмици в страната си, това не е чак толкоз тежко, що се касае за нас ”, сподели Желязков.
Неизгоден за България е така наречен хибриден модел за командироване, при който командироването на транспортните служащи се изключва от общата инструкция за командироването.
В бъдещия иск страната ни няма да претендира единствено против гласуваната възбрана за потребление на 45-часовата седмична отмора на водачите в кабината на камиона. Решението от триалога гласи, че водачите имат право единствено на една 45-часова отмора в кабината през делничните дни.
Втората отмора обаче би трябвало да изкарат в хотел, който да се заплаща от работодателя. “Това не е непропорционална и дискриминационна мярка като останалите и няма по какъв начин да претендираме против нея ”, изясни Желязков.
Според постигнатото сред европейските институции единодушие също по този начин камионите и микробусите би трябвало да бъдат оборудвани с така наречен умни тахографи, които са в положение да регистрират интернационалните интервенции. При камионите, които работят в чужбина, тези устройства би трябвало да бъдат инсталирани до 2025-а, а при микробусите - до 2026-а година. Това също няма да бъде включено в бъдещото правосъдно оборване.
Решението камионите да се връщат в страната по регистрация един път на всеки осем седмици е взето след бурни диспути, като първичното предложение, импортирано от френския президент Еманюел Макрон, беше за четири седмици. “Дори по този начин обаче мярката опонира на европейските условия за декарбонизация. Не можем да кажем, че при осем седмици замърсяването на въздуха е два пъти по-малко, в сравнение с в случай че камионите вършат тези ненужни курсове един път на осем седмици ”, изясни Желязков.
По процедура след постигнатото тази нощ авансово съглашение следва на 18 декември пакетът “Мобилност ” да се гласоподава в Съвета на Европейски Съюз. Третата стъпка - гласоподаване в Европарламента, ще се случи единствено в случай че в Съвета на Европейски Съюз бъде постигнато квалифицирано болшинство от най-малко 16 страни. “Лично за мен е доста забавно каква ще е в Европарламента позицията на зелените ”, сподели транспортният министър.
Ако въпреки всичко гласуваният вид на законодателния пакет “Мобилност ” мине в настоящия си тип и през Европарламента, ще има 18 месеца временен интервал, през които разпоредбите да влязат в действие.
През тези 18 месеца ще бъде подаден правосъдният иск пред Съда на Европейски Съюз. Очаква се към него да се причислят и други страни, да вземем за пример Полша, Унгария, Латвия, Литва и други, които също са пострадали от наложените ограничавания.
Както ви информирахме по-рано, през днешния ден осъмнахме с новината, че триалогът между Еврокомисията, Европарламента и Съвета на Европейски Съюз, който продължи към два месеца е завършил тази нощ с авансово съглашение за пакета. Повечето от главните договорености в него са в ущърб на транспортния отрасъл от Източна Европа, в това число България. Шофьорите ще бъдат задължени да се връщат в страната, в която е записано транспортното средство, най-малко един път на всеки четири седмици, без значение къде се намират. Било е прието компромисно предлагането на България водачите най-малко да бъдат питани къде желаят да почиват.
По-жеко за българските превозвачи обаче е решението за връщането на камионите в страната, в която са регистрирани, най-малко един път на осем седмици.
“Ако един белгийски транспортьор работи в Холандия и би трябвало да прибира камионите си един път на всеки осем седмици в страната си, това не е чак толкоз тежко, що се касае за нас ”, сподели Желязков.
Неизгоден за България е така наречен хибриден модел за командироване, при който командироването на транспортните служащи се изключва от общата инструкция за командироването.
В бъдещия иск страната ни няма да претендира единствено против гласуваната възбрана за потребление на 45-часовата седмична отмора на водачите в кабината на камиона. Решението от триалога гласи, че водачите имат право единствено на една 45-часова отмора в кабината през делничните дни.
Втората отмора обаче би трябвало да изкарат в хотел, който да се заплаща от работодателя. “Това не е непропорционална и дискриминационна мярка като останалите и няма по какъв начин да претендираме против нея ”, изясни Желязков.
Според постигнатото сред европейските институции единодушие също по този начин камионите и микробусите би трябвало да бъдат оборудвани с така наречен умни тахографи, които са в положение да регистрират интернационалните интервенции. При камионите, които работят в чужбина, тези устройства би трябвало да бъдат инсталирани до 2025-а, а при микробусите - до 2026-а година. Това също няма да бъде включено в бъдещото правосъдно оборване.
Решението камионите да се връщат в страната по регистрация един път на всеки осем седмици е взето след бурни диспути, като първичното предложение, импортирано от френския президент Еманюел Макрон, беше за четири седмици. “Дори по този начин обаче мярката опонира на европейските условия за декарбонизация. Не можем да кажем, че при осем седмици замърсяването на въздуха е два пъти по-малко, в сравнение с в случай че камионите вършат тези ненужни курсове един път на осем седмици ”, изясни Желязков.
По процедура след постигнатото тази нощ авансово съглашение следва на 18 декември пакетът “Мобилност ” да се гласоподава в Съвета на Европейски Съюз. Третата стъпка - гласоподаване в Европарламента, ще се случи единствено в случай че в Съвета на Европейски Съюз бъде постигнато квалифицирано болшинство от най-малко 16 страни. “Лично за мен е доста забавно каква ще е в Европарламента позицията на зелените ”, сподели транспортният министър.
Ако въпреки всичко гласуваният вид на законодателния пакет “Мобилност ” мине в настоящия си тип и през Европарламента, ще има 18 месеца временен интервал, през които разпоредбите да влязат в действие.
През тези 18 месеца ще бъде подаден правосъдният иск пред Съда на Европейски Съюз. Очаква се към него да се причислят и други страни, да вземем за пример Полша, Унгария, Латвия, Литва и други, които също са пострадали от наложените ограничавания.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ




