България и още 4 държави-членки на Европейския съюз, които не

България и още 4 държави-членки на Европейския съюз, които не са част от еврозоната, само че са задължени да се причислят към валутния съюз по силата на подписания от тях Договор за действието на Европейския съюз, не извършват критерия за ценова непоклатимост (инфлацията). Това излиза наяве от   и който се разгласява на всеки две години, като се подлага на оценка напредъкът към въвеждането на еврото в шестте страни: България, Чешката република, Унгария, Полша, Румъния и Швеция. Изключения са конвергентните докади, които се създават по особено искане от страна членка за оценка на готовността ѝ за присъединение към еврозоната, какъвто беше казусът с Латвия през 2013 година. В последна сметка от отчета излиза наяве, че нито една от страните, които към момента не са се включили към еврото, не дава отговор на всички критерии за присъединение, а доста даже са се отклонили от от дълго време откритите правила за участие в еврото, показва Ройтерс. Още по тематиката 24 юни 2024 За инфлацията Първите пет страни записват междинни темпове на инфлация много над референтната стойност от 3.3%. Инфлацията е малко над критерия в Швеция (3.5%). Дания е отвън тази група, тъй като се е договорила да резервира националната си валута още при присъединението към Европейски Съюз. Затова и кралството не се прави оценка по така наречен критерии за конвергения (сближаването). По тези наложителни стопански и правни условия е реализирана договореност в Договора от Маастрихт през 1992 г. — известни още като „ критерии от Мастрихт “. Всички страни от Европейски Съюз, като се изключи Дания, би трябвало да одобряват еврото и да се причислят към еврозоната, когато ги изпълнят. Очакванията на Българска народна банка са инфлацията да се намали през идващите месеци, което би разрешило на България да извърши и последното предизвикателство пред участието й в еврозоната. Очаква се до края на годината и този аршин да бъде изпълнен и страната ни да се присъдени към еврото при започване на 2025 година. През май 2024 година междинният 12-месечен ритъм на хармонизираната инфлация в България е 5.1 на 100, т.е. много над референтната стойност от 3.3 на 100, избрана като аршин за ценовата непоклатимост. Очаква се този ритъм да се забави последователно през идващите месеци, защото натискът в някои от веригите на индустриалните цени и усложненията в доставките не престават да отслабват. Очаква се главната инфлация (изключваща цените на силата и храните) да остане трайно висока, отразявайки основно мощния напън, подбуден от растежа нa възнагражденията на фона на ограничавания пазар на труда, се показва в отчета. Разходите за труд на единица продукция са нарастнали с 27.4 на 100 през интервала от 2020 година до 2023 година, което е много над равнището в еврозоната от 9.5 на 100. В отчета се показва още, че има опасения по отношение на устойчивостта на конвергенцията на инфлацията в България с тази на еврозоната в дълготраен проект. Процесът на догонване (на приходите, покупателната дарба и други показатели) евентуално ще докара до позитивни инфлационни разлики по отношение на еврозоната, защото брутният вътрешен артикул (БВП) на човек от популацията и ценовите нива към момента са доста по-ниски в България, в сравнение с в еврозоната. В отчета се показва, че растежът на възнагражденията би трябвало да е привързан с повишение на продуктивността, което да прави страната привлекателна за вложения. За привличането на капитали е належащо и осъществяване на " уговорката на България за по-нататъшно понижаване на корупцията, обезпечаване на самостоятелна и ефикасна правосъдна система и възстановяване на просветителната система ", означават анализаторите на ЕЦБ. Другите три критерия Критериите за присъединение на дадена страна от Европейски Съюз към еврозоната, наред с инфлацията, са още три: равнището на бюджетния недостиг, на държавния дълг и на дълготрайния лихвен %. Други две основни условия са най-малък престой от две години във Валутно-курсовия механизъм ЕРМ 2 (с възможно оптимално изменение на валутния курс от 15 на сто) и синхронизиране на националното законодателство с това, което регламентира действието на Евросистемата (ЕЦБ и централните банки на страните от еврозоната). Освен критерия за инфлацията, България извършва всички други условия, регистрира ЕЦБ. Страната ни е единствената, която не е членка на еврозоната, която реализира това, както и единствената измежду шестте, въвела все още механизма ЕРМ 2, напомня Българска телеграфна агенция. Това бе реализирано, откакто у нас бяха подхванати редица законодателни промени, главно в Закона за Българска народна банка и някои други нормативни актове, след предходния конвергентен отчет, оповестен преди две години. Ниво на бюджетния недостиг и държавния дълг В момента България не е обект на решение на Съвета за съществуване на несъразмерен недостиг. Държавният бюджетен недостиг на България е 1.9 на 100 от Брутният вътрешен продукт през 2023 година, т.е. много под референтната стойност от 3 на 100. В интервала 2021-2023 година салдото на държавните финанси се е подобрил, само че регистрираните дефицити остават над присъщите за интервала преди пандемията от КОВИД-19, се показва в отчета. Същевременно съотношението дълг/БВП е 23.1 на 100 или също доста под референтната стойност от 60 на 100. Към 2023 година, обаче, съотношението е повишено с 3.1 процентни пункта по отношение на равнището от 2019 година, съгласно отчета на ЕЦБ. Стабилност на валутния курс, присъединяване в ЕРМ 2 и " сивия лист " на Специалната група за финансови дейности Българският лев взе участие във валутния механизъм ЕРМ 2 през двугодишния референтен интервал от 20 юни 2022 година до 19 юни 2024 година През референтния интервал левът не демонстрира отклоняване от централния курс. В отчета се напомня, че съглашението за присъединяване в ЕРМ 2 се основава на редица политически задължения, поети от българските управляващи. В момента България работи по тях и страната ни " е насърчавана да форсира напъните си за осъществяване на детайлите на проекта за деяние, който беше признат от Специалната група за финансови дейности (FATF), откакто България беше сложена в " сивия лист " на групата за юрисдикции под засилено наблюдаване, обвързвано с прането на пари, през октомври 2023 година ". Ниво на дълготрайните лихвени проценти През референтния интервал от юни 2023 година до май 2024 година дълготрайните лихвени проценти в България са приблизително 4.0 на 100 - под референтната стойност от 5.5 100 по критерия за конвергенция на лихвените проценти. Въпреки това разликата сред дълготрайните лихвени проценти в България и лихвените проценти в еврозоната (претеглени по отношение на БВП) в края на референтния интервал възлиза на 0.9 процентни пункта. Страната ни е единствената измежду шестте, обхванати от отчета, в която тази разлика се усилва. Тези трендове " евентуално са свързани с риска за страната, произлизащ от политическата неустойчивост ", показва ЕЦБ. В разбора се отбелязва, че финансовите пазари в България остават по-малки и доста по-слабо развити от тези в еврозоната. Синхронизиране на законодателството Българското законодателство е съвместимо с Договорите и Устава на ЕЦБ, както се изисква според член 131 от Договора за действието на Европейския съюз, се регистрира в конвергентния отчет. По-задълбочено внимание се отделя на измененията в Конституцията, признати от 49-ото Народно заседание, с които се планува при назначение на служебно държавно управление президентът на страната да избира длъжностен министър-председател всред 10 представители на разнообразни институции, в това число шефа и подуправителите на Българската национална банка (БНБ). В отчетите се отбелязва, че от шестте обсъждани страни единствено законодателството на България може да се смята за съвместимо с правото на Европейски Съюз при съблюдаване на изискванията и тълкуванията, посочени в отчетите. В подтекста на пълноправното ни участие в еврозоната България следва да продължи стъпките си към обезпечаването на постоянна и предвидима бизнес среда и институционална рамка за постигането на устойчива конвергенция с страните от еврозоната. Състояние на банковия бранш В отчета на ЕЦБ се отбелязва работата в близко съдействие сред Българска народна банка и ЕЦБ, присъединяване на страната ни в Банковия съюз, Единния контролен механизъм и други Отчитат се дейностите и на централната ни банка за изстудяване на кредитирането посредством повишение на наложителните минимални запаси на банките. Коментарът на Българска народна банка От изложеното от ЕЦБ в отчета може да се установи, че България е най-напреднала от всичките шест страни по пътя си за въвеждане на еврото и е постигнала забележителен прогрес в осъществяването на критериите за конвергенция, написа в известие до медиите от централната банка. Българските управляващи ще продължат интензивно да работят за осъществяването на всички критерии за участие в еврозоната, както и за възстановяване на бизнес средата и институционалната рамка за реализиране на стабилно доближаване с еврозоната. При покриване на всички критерии за участие, което се чака да бъде изпълнено в края на годината, страната ни ще изиска правенето на изключителни конвергентни отчети от Европейската комисия и Европейската централна банка, въз основата на които допустимо най-скоро да се вземе решение за датата на участие на България в еврозоната, обобщават от Българска народна банка. Акценти от отчета по страни Според създателите на отчета, разминаването с критериите за еврото се дължи значително на икономическите последствия от войната на Русия в Украйна, защото множеството бъдещи членове на еврото от дълго време зависят от Русия за своите енергийни потребности. Унгария се оказа измежду най-слабо представилите се. Тя не отговаряше на разпоредбите за инфлацията, дълга, бюджетния недостиг и разноските за дълготрайни заеми, до момента в който валутата й беше мощно нестабилна и също по този начин не съумя да съблюдава разпоредбите за самостоятелност на централната банка и възбраната за парично финансиране, написа в отчета на ЕЦБ. Полша и Румъния също не бяха доста по-добри, защото всички те пропуснаха критериите за инфлация, недостиг и дълготрайни разноски по заеми, даже в случай че равнищата на дълга им бяха много под референтните равнища. Полша и Румъния също не съблюдават разпоредбите за самостоятелност на централната банка и възбраната за парично финансиране на държавното управление, прибавят създателите на отчета на ЕЦБ. България , която интензивно се пробва да приспособява еврото и към момента се надява да влезе идната година във валутния съюз, се провали по критериите за инфлация и ЕЦБ съобщи, че е обезпокоена за по-нататъшните вероятности. „ В по-дългосрочен проект има опасения по отношение на устойчивостта на конвергенцията на инфлацията в България “, показват от ЕЦБ. „ Устойчивата конвергенция в България изисква насочени към непоклатимост стопански политики и широкообхватни структурни промени. “