Диригентът Франсис Нектариос Гай: Обща културна политика може да превърне България и Кипър в посланици на Балканите в ЕС
България и Кипър могат да внесат в Европейски Съюз своят балкански детайл в областта на изкуството и културата, е безапелационен кипърският диригент Франсис Нектариос Гай, които беше в София за концерта, отдаден на края на кипърското ротационно председателство на Европейски Съюз.
Франсис Нектариос Гай е прочут кипърски диригент. Той обаче получава своето висше музикално обучение в България, където идва преди 28 години, след което остава в страната ни 16 години. Баща му е англичанин, а майка му е кипърка, само че той възприема България като доста близка до сърцето си страна. В София той дирижираше концерта за края на кипърското ротационно председателство на Европейски Съюз, които беше общопризнат чудесно от българската аудитория, както и задграничните дипломати, които участваха на него.
„ Имах опцията да изучавам при огромни имена на българското музикознание и диригентското изкуство. Успях да защитя дисертация в Българска академия на науките, в Института за изкуствата, а след това да защитя и втора докторантура. България и българските сътрудници са ми дали всичко. Те са ми дали опция да се занимавам с изкуство и да ръководя. И по този начин имаме едно същинско съдействие с тях, което продължава към този момент повече от 28 години. “
За Франсис Нектариос музиката и културата са най-силните преимущества на актуалния свят и в частност на Европейски Съюз.
„ Естествено, Кипър и България имат доста дълбока и дълга история. Виждаме огромните българските композитори, като Марин Големинов. Те са основали творби, които са свързани с фолклора, и митологията на България и Балканите. А също по този начин и ние в Кипър, обаче с голямо историческо забавяне, се опитваме да създадем сходни творби и да ги покажем на света. Това, което следя от българската аудитория, тъй като това не е за първи път, който демонстрирам наши творби, особено творби на майка ми. “
Семейството му е обвързвано с изключение на с културата и изкуството, само че и с археологията.
„ Аз съм от едно семейство, което има дълбоки корени в изкуството и имащо огромен опит в културата. Нашето занимание е археология и свързваме посредством нея митологията с музикалното изкуство. Дори моето семейство сътвори един винен музей в моя район, в него историята на виното е датирана от 55 века. И това нещо се свързва с театъра, с музика, с поезията. Така че кипърската митология е обвързвана с гръцката и с балканската, въпреки героите да са разнообразни. В България имате като господ на музиката Орфей, в Гърция е Аполон, а при нас в Кипър е Киниръс бога на музиката. И това се приема с в действителност огромен интерес от българската публика и постоянно като представям тези творби те ги одобряват с огромен интерес.
- Кипър е най-южната точка на Балканите, на Югоизточна Европа, на границата със Средиземно море и оттова с Близкия изток. Може ли балканската митология да бъде забавна за актуалното европейско изкуство, за България и Кипър да бъдат носители на нещо друго в Европейски Съюз?
- Непременно, даже аз написах и научни публикации, които да могат да се свързват и ние да промотираме тази тема към европейските подиуми. Виждаме и образеца на учен Пламен Карталов, който съумява тези творби, българските творби, да ги показва на Запад и освен. Сигурен съм, че в случай че това беше обща политика на една страна и на едно държавно управление, това ще донесе и огромна реклама, и огромни приходи на българските институции. Ако единствено една институция показва едно нещо, това не е задоволително. Това би трябвало да е общо деяние. Опитът, който от 30 години има моето семейство в Кипър, тъй като ни се опитваме да промотираме кипърското изкуство, и вино, и митология в целия свят, само че сами знаете, че това не е задоволително. Това би трябвало да е групова работа, да е политиката на самата страна. Ако дадената страна няма тази фантазия, тази цел, за жалост, нещата ще стават с огромни компликации. “
Франсис Нектариос Гай е уверен, че Кипър има значимо място в районен и международен проект, само че в тях той вижда и дълбоките връзки на родината му с България.
„ През Средновековието в Кипър съществува така наречен Френско-Кипърско царство, което действа четири века, след което идват венецианците, с цел да окупират острова. Тогава идват в Кипър български бойци, с цел да оказват помощ на кипърските християни. Така че нас ни свързват доста неща. И освен с България, само че даже и с Грузия. В Кипър има два грузински манастири. Има обичайни артикули, които се вършат и в Кипър, и в Грузия. Така че виждаме, че Кипър поради стратегическото си място съумява да вземе доста неща от разнообразни култури, с които влиза в връзка. От Армения, Грузия, България, естествено Гърция и така нататък “
Културната дипломация и връзките сред България и Кипър могат да оказват помощ за интеграцията ни в Европейски Съюз и да бъдат мост сред Изтока и Запада, изключително в такива комплицирани моменти, които претърпява светът с кремълската инвазия в Украйна и споровете в Близкия изток.
Франсис Нектариос Гай е прочут кипърски диригент. Той обаче получава своето висше музикално обучение в България, където идва преди 28 години, след което остава в страната ни 16 години. Баща му е англичанин, а майка му е кипърка, само че той възприема България като доста близка до сърцето си страна. В София той дирижираше концерта за края на кипърското ротационно председателство на Европейски Съюз, които беше общопризнат чудесно от българската аудитория, както и задграничните дипломати, които участваха на него.
„ Имах опцията да изучавам при огромни имена на българското музикознание и диригентското изкуство. Успях да защитя дисертация в Българска академия на науките, в Института за изкуствата, а след това да защитя и втора докторантура. България и българските сътрудници са ми дали всичко. Те са ми дали опция да се занимавам с изкуство и да ръководя. И по този начин имаме едно същинско съдействие с тях, което продължава към този момент повече от 28 години. “
За Франсис Нектариос музиката и културата са най-силните преимущества на актуалния свят и в частност на Европейски Съюз.
„ Естествено, Кипър и България имат доста дълбока и дълга история. Виждаме огромните българските композитори, като Марин Големинов. Те са основали творби, които са свързани с фолклора, и митологията на България и Балканите. А също по този начин и ние в Кипър, обаче с голямо историческо забавяне, се опитваме да създадем сходни творби и да ги покажем на света. Това, което следя от българската аудитория, тъй като това не е за първи път, който демонстрирам наши творби, особено творби на майка ми. “
Семейството му е обвързвано с изключение на с културата и изкуството, само че и с археологията.
„ Аз съм от едно семейство, което има дълбоки корени в изкуството и имащо огромен опит в културата. Нашето занимание е археология и свързваме посредством нея митологията с музикалното изкуство. Дори моето семейство сътвори един винен музей в моя район, в него историята на виното е датирана от 55 века. И това нещо се свързва с театъра, с музика, с поезията. Така че кипърската митология е обвързвана с гръцката и с балканската, въпреки героите да са разнообразни. В България имате като господ на музиката Орфей, в Гърция е Аполон, а при нас в Кипър е Киниръс бога на музиката. И това се приема с в действителност огромен интерес от българската публика и постоянно като представям тези творби те ги одобряват с огромен интерес.
- Кипър е най-южната точка на Балканите, на Югоизточна Европа, на границата със Средиземно море и оттова с Близкия изток. Може ли балканската митология да бъде забавна за актуалното европейско изкуство, за България и Кипър да бъдат носители на нещо друго в Европейски Съюз?
- Непременно, даже аз написах и научни публикации, които да могат да се свързват и ние да промотираме тази тема към европейските подиуми. Виждаме и образеца на учен Пламен Карталов, който съумява тези творби, българските творби, да ги показва на Запад и освен. Сигурен съм, че в случай че това беше обща политика на една страна и на едно държавно управление, това ще донесе и огромна реклама, и огромни приходи на българските институции. Ако единствено една институция показва едно нещо, това не е задоволително. Това би трябвало да е общо деяние. Опитът, който от 30 години има моето семейство в Кипър, тъй като ни се опитваме да промотираме кипърското изкуство, и вино, и митология в целия свят, само че сами знаете, че това не е задоволително. Това би трябвало да е групова работа, да е политиката на самата страна. Ако дадената страна няма тази фантазия, тази цел, за жалост, нещата ще стават с огромни компликации. “
Франсис Нектариос Гай е уверен, че Кипър има значимо място в районен и международен проект, само че в тях той вижда и дълбоките връзки на родината му с България.
„ През Средновековието в Кипър съществува така наречен Френско-Кипърско царство, което действа четири века, след което идват венецианците, с цел да окупират острова. Тогава идват в Кипър български бойци, с цел да оказват помощ на кипърските християни. Така че нас ни свързват доста неща. И освен с България, само че даже и с Грузия. В Кипър има два грузински манастири. Има обичайни артикули, които се вършат и в Кипър, и в Грузия. Така че виждаме, че Кипър поради стратегическото си място съумява да вземе доста неща от разнообразни култури, с които влиза в връзка. От Армения, Грузия, България, естествено Гърция и така нататък “
Културната дипломация и връзките сред България и Кипър могат да оказват помощ за интеграцията ни в Европейски Съюз и да бъдат мост сред Изтока и Запада, изключително в такива комплицирани моменти, които претърпява светът с кремълската инвазия в Украйна и споровете в Близкия изток.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ