Радев се изказа за еврото и от Хърватия: Валутата сама по себе си не може да бъде гаранция за интеграция
България и Хърватия споделят обща отговорност за сигурността, стабилността и просперитета на Югоизточна Европа, както и за европейската вероятност на района. За да е резистентен и необратим процесът на разширение на Европейския съюз към Западните Балкани, той следва да се базира на принципа на личните заслуги на страните, кандидатстващи за участие. Това съобщи президентът Румен Радев по време на взаимните изказвания с хърватския си сътрудник Зоран Миланович, по чиято покана българският президент е на публично посещаване в Хърватия. Визитата в Загреб е в отговор на визитата на Зоран Миланович в София през 2023 година и отразява интензивните контакти на политическо равнище сред двете страни за подсилване на двустранните връзки.
Днес Румен Радев беше посрещнат от Зоран Миланович с публична гала в президентството в хърватската столица. Двамата организираха среща „ на четири очи “ и управляваха пленарните диалози сред двете публични делегации.
В хода на диалозите Румен Радев и Зоран Миланович означиха засиления разговор и положителните двустранни връзки сред България и Хърватия. В стопански проект през 2024 година е маркирано нарастване на стокообмена с 50 % по отношение на миналата година, достигайки 678,5 млн. евро. Президентът Радев уточни, че съдействието сред България и Хърватия има капацитет и за следващо развиване изключително в сферите на енергетиката, възстановяване на свързаността, сигурността и защитата, културата, туризма, образованието.
В изявлението си пред български и хърватски медии Румен Радев означи, че двете страни са се утвърдили като фактор за сигурността и стабилността в Югоизточна Европа. Българският държавен глава уточни, че въпреки и дълбоките геостратегически промени да са повишили ролята на политиката на разширение като инструмент за консолидиране на европейското пространство на сигурност и непоклатимост, е извънредно значимо в процеса на интеграцията си към Европейски Съюз сътрудниците от Западните Балкани освен да заявяват принадлежност към полезностите на Европейски Съюз, само че и на процедура да демонстрират напредък в основни промени като господство на правото, битка с корупцията, независимост на медиите и зачитането на правата на индивида.
Очакваме по-настойчиви старания от управленията на тези страни за опълчване на всякакво непознато въздействие, езика на омразата, кражбата на история и най-много ценене на правата на малцинствата и общностите, сподели българският държавен глава. Румен Радев съобщи, че в границите на ротационното председателство, което България пое от 1 юли тази година на Процеса за съдействие в Югоизточна Европа, страната ни ще продължи да работи за подсилване на доверието сред всички участници в този формат въз основата на правилата на добросъседство и приобщаване, какъвто образец дават Хърватия и България.
„ В България гледаме градивно и доброжелателно към нашите съседи от Република Северна Македония, макар непрекъснатия нападателен, провокативен, кондензиран даже с ненавист и обиди език към нас. Запазваме успокоение, самообладание, стараем се да оказваме помощ и вършим всичко допустимо, тъй че те да изпълнят критериите и изискванията, които са признати и са записани “ – по този начин президентът Румен Радев отговори на въпрос на хърватска медия, обвързван с връзките сред София и Скопие и европейската интеграция на РСМ. Държавният глава уточни, че в тази ситуация няма налице двустранен въпрос, а е належащо съблюдаване на преговорната рамка от 2022 година и критериите в постигнатия европейски консенсус сред страните членки, институциите в Брюксел и РСМ.
България не стопира РСМ по нейния път към участие в Европейски Съюз, а РСМ сама се стопира, тъй като към момента не желае да извърши в цялостен размер Копенхагенските критерии за участие, свързани с недискриминация и правата на индивида, уточни Румен Радев и добави, че към този момент три години РСМ не извършва ясно записаното изискване за начало на договарянията, а точно гарантиране на равнопоставеността на бъл
