Стоичков: Аз съм тръгнал от най-великия български отбор ЦСКА!
България и Барселона той е със статут на провидение, помним го с невероятните му голове и сприхавото, непримиримо отношение на терена, само че и с пламенния му характер, който може да се изкове единствено в тази част на нашите Балкани. В Барса той беше Ел Пистолеро (да, доста по-рано, в сравнение с някой въобще беше чувал за Луис Суарес), в България получи прякора Камата поради неуместния си темперамент и беше декориран с това " бясно " его, в позитивен смисъл, който единствено същинските футболни гении и романтици имат най-хубавата игра в света. Защото по какъв начин да се опише индивидът, който танцуваше на терена с невероятна лекост и поразяваше мрежите, до момента в който златната верижка стърчеше отдолу под фланелката му, който унищожи международния първенец на Германия на четвъртфиналите на международното състезание с чудноват гол от свободен удар, а по-късно сподели по какъв начин това е била " много лесна победа "? И то в миг, в който милиони негови сънародници в България честваха възторжено полуфинала на международното, а той се трансформира в легенда. Накратко - съществено лице. Златан Ибрахимович, който, умерено можем да кажем, е негово копие в този сегмент, би завидял на популярните му изявления, 30 години по-късно. При спечелването на " Златната топка " за най-хубав футболист през 1994 година той сподели с разпознаваема усмивка на лицето си: " Има не един, а двама Христо. Единият е горе на небето и е починал за нашите грехове, а другият играе за Барселона и също прави чудеса, единствено на земята ". Знаеше какви реакции ще провокира, само че това беше по-силно от него. Защото е Христо Стоичков. Легендата, дяволът на терена и един от най-великите европейски футболисти за всички времена, отдели време да разяснява идния мач сред Цървена звезда и Барселона в Шампионска лига, както и обстановката в сръбския и европейския футбол, в извънредно изявление за Sportal.rs от далечна Америка.
Колко се е трансформирал футболът от времето, когато вие доминирахте на терените в Европа?
- Страшно доста! И освен на терена, само че най-много към него. Светът е различен! Сега обществените мрежи са сe трансформирали в епицентъра на футбола. На живота! Интернет дава голяма опция на звездите от терена да имат директен достъп до почитателите. Дори аз през днешния ден имам мой профил и контактувам интензивно с хората. В дадени моменти излизах от играта поради неточни играчи, след това отварях отново профилите и влизах и по този начин до момента в който привикна. Срещу времето, напредъка и природата не се върви. Интернет промени света и футбола. Днес футболистите имат доста по-модерни способи за възобновяване, за разузнаване на съперници и за реклами и за... бизнес от въздуха даже. Затова бих определим моето време като една сантиментална ера. Ние бяхме преходът сред старите и новите времена.
Следващата сряда в Шампионска лига ще играят Цървена звезда и Барселона. Кой ще подкрепите?
- Е, този въпрос го одобрявам като да вземем за пример да ме попитате " Откъде изгрява слънцето? ". Уважавам безпределно доста Цървена звезда, само че няма по какъв начин да предам тима на моето сърце. Имах достойнството и привилегията да съм част от Дрийм отбора на Барса и голмайстор на националния тим на България преди 30 години, когато ликувах със " Златната топка ". Спечелих пет трофеи в Испания и имах за треньор великия Йохан Кройф. Барса е надълбоко в моето сърце и няма по какъв начин да не се веселя на триумфите на Ханзи Флик и неговия тим. Сега съм благополучен не толкоз от успеха в Ел Класико против Реал. Тя нито е първа, нито ще е последна. Щастлив съм, че Барселона сподели на света какъв брой значимо е да имаш работеща школа. " Ла Масия " е пример. " Ла Масия " е съкровищница, от която се вадят диаманти. Академия за огромен футбол, която сподели, че даже в днешния тотално комерсиален свят може да успееш без да хвърляш луди пари за задгранични звезди.
Какво е вашето мнение за Цървена звезда като клуб?
- Цървена звезда е горделивост за Балканите. Както и Стяуа, несъмнено. Това са двата тима със звезда на гърдите, които съумяха да станат европейски първенци. Цървена звезда ми наподобява на Барселона - и в двата клуба обичат да градят свои звезди и имат невероятна и вярна аудитория.
Имате доста другари в Сърбия, следите ли сръбския клубен и народен футбол?
- Не единствено, че имам, само че и... не мога да ги изброя. И ще ви доверя - без значение къде ги срещам всички те най-после ме канят на дюлева ракия в Белград. Затова с този провокативен въпрос ме хвърляте в капан - да не обидя някого, който няма да загатна. Разбира се, преди всичко Цървена звезда се въплъщава с Драган Джаич. Гледал съм го като дребен и съм му се възхищавал. Целият тим от финала за КЕШ през 1991 година ми е пред очите. С съвсем всички от тях съм другар. Треньорът Люпко Петрович беше направил сплав от най-хубавите на някогашна Югославия. След това маестрото на сръбския футбол работи доста сполучливо и в България. У нас е неговата биография със особено послание към мен. Чел съм я и си я вардя като скъп трофей при премиите вкъщи.
Кой е най-хубавият сръбски футболист, който сте гледали или срещнали на терена?
- Най-много мемоари имам от Пикси Стойкович. Невероятен футболист. Яд ме е, че не съумя да направи повече като треньор на Сърбия на Евро 2024. Също по този начин и Предраг Миятович. Били сме противници на терена с Барселона и Реал. Много го одобрявам и ми е доста добър другар. Как казвате вие - прочут момак!
Какви са вашите мемоари от фотосите на клипа за песента " Цяла нощ пия, приятелю " с Мирослав Илич? Сцената с вас двамата в екипи е впечатляваща.
- Футболът и музиката вървят ръка за ръка. Досега приказвах за славни сътрудници, в този момент ме пращате при славни другари. Вярно е - с Мирослав Илич сме пили цяла нощ. И да ви кажа - устоя! Скоро обаче не съм го проверявал, само че го възнамерявам.
Мирослав споделя, че е желал да ви докара в Цървена звезда. Знаете ли за тази история и какъв брой реалистична е тя?
- Имаше интерес и покана. Но нямаше по какъв начин да се случи. Аз бях в Барселона при великия Йохан Кройф. Играх с едни от най-хубавите футболисти в света, в този момент някои от тях са и измежду най-известните треньори. Аз съм тръгнал от ЦСКА, най-великия български тим. И постоянно съм носил звездата на гърдите си. Такава има и Цървена звезда. Но в никакъв случай не е имало действителен вид да играя за " звездашите ". Но пък ще ви опиша едно паметно за мен прекарване на " Мала Маракана ". Есента на 1996-а. Играем реванш в евротурнирите след 3:1 за Барса в първия мач. В тима съм тогава с новобранеца Роналдо, преди да стане Феномена. Излизаме и по време на загрявката публиката ме приветства и приветства. Викам му " Виждаш ли, момче, какво става, а? Много самун има да изядеш, до момента в който те посрещнат по този начин ". Почна обаче мача и 90 минути по този начин мощно ме псуваха и освиркваха от трибуните, че ме беше пъкъл. И когато съдията свири край при 1:1 отново започнаха да ме приветстват навиячите. Чудо някакво, което в никакъв случай няма да не помни.
Как виждате футболния тим на Сърбия и Пикси като селекционер?
- Надявам се да успее. Да удържи фронта. На Балканите мощно обичаме и мощно ненавиждаме. Темперамент. Балканци. Самото класиране на Евро 2024 беше огромен триумф и породи огромни упования към репрезентацията. И след това мощно неодобрение от ранното отпадане. Този филм България го игра на Евро`96 и беше гадно за всички. В случая Пикси ми е другар и се надявам да успее да класира тима и на международното след две години. Той има славата на роден победител и имам вяра, че положителните резултати с него занапред ще дойдат.
Когато бяхте младеж, е известно, че доста хора в България бяха привлечени от нашата музика и спорт. Кои бяха обичаните ви играчи от някогашна Югославия, когато бяхте млад?
- Първо ще ви кажа, че в случай че имаше Югославия през 1992-а за мен тимът щеше да стане европейски първенец. Така го мислех тогава, по този начин мисля и в този момент. Колкото за звездите от 80-те, които гледах като млад най-вече ме впечатляваха Сушич, Заец, Катанец и Джуркович... Все екстра класа футбалери. Помня и драмата в Сплит, когато Югославия ни победи с 3:2 в последната минута и се класира на Евро`84. Също и по какъв начин ние ви бихме с 2:1 в София и отидохме на международното Мексико`86 след два страхотни гола на моя огромен другар Пламен Гетов. Това животът, това е футболът. Радост и горест. И мемоари. Щастливец съм, че за мен доста повече са хубавите моменти. Поздрави на Сърбия!
Колко се е трансформирал футболът от времето, когато вие доминирахте на терените в Европа?
- Страшно доста! И освен на терена, само че най-много към него. Светът е различен! Сега обществените мрежи са сe трансформирали в епицентъра на футбола. На живота! Интернет дава голяма опция на звездите от терена да имат директен достъп до почитателите. Дори аз през днешния ден имам мой профил и контактувам интензивно с хората. В дадени моменти излизах от играта поради неточни играчи, след това отварях отново профилите и влизах и по този начин до момента в който привикна. Срещу времето, напредъка и природата не се върви. Интернет промени света и футбола. Днес футболистите имат доста по-модерни способи за възобновяване, за разузнаване на съперници и за реклами и за... бизнес от въздуха даже. Затова бих определим моето време като една сантиментална ера. Ние бяхме преходът сред старите и новите времена.
Следващата сряда в Шампионска лига ще играят Цървена звезда и Барселона. Кой ще подкрепите?
- Е, този въпрос го одобрявам като да вземем за пример да ме попитате " Откъде изгрява слънцето? ". Уважавам безпределно доста Цървена звезда, само че няма по какъв начин да предам тима на моето сърце. Имах достойнството и привилегията да съм част от Дрийм отбора на Барса и голмайстор на националния тим на България преди 30 години, когато ликувах със " Златната топка ". Спечелих пет трофеи в Испания и имах за треньор великия Йохан Кройф. Барса е надълбоко в моето сърце и няма по какъв начин да не се веселя на триумфите на Ханзи Флик и неговия тим. Сега съм благополучен не толкоз от успеха в Ел Класико против Реал. Тя нито е първа, нито ще е последна. Щастлив съм, че Барселона сподели на света какъв брой значимо е да имаш работеща школа. " Ла Масия " е пример. " Ла Масия " е съкровищница, от която се вадят диаманти. Академия за огромен футбол, която сподели, че даже в днешния тотално комерсиален свят може да успееш без да хвърляш луди пари за задгранични звезди.
Какво е вашето мнение за Цървена звезда като клуб?
- Цървена звезда е горделивост за Балканите. Както и Стяуа, несъмнено. Това са двата тима със звезда на гърдите, които съумяха да станат европейски първенци. Цървена звезда ми наподобява на Барселона - и в двата клуба обичат да градят свои звезди и имат невероятна и вярна аудитория.
Имате доста другари в Сърбия, следите ли сръбския клубен и народен футбол?
- Не единствено, че имам, само че и... не мога да ги изброя. И ще ви доверя - без значение къде ги срещам всички те най-после ме канят на дюлева ракия в Белград. Затова с този провокативен въпрос ме хвърляте в капан - да не обидя някого, който няма да загатна. Разбира се, преди всичко Цървена звезда се въплъщава с Драган Джаич. Гледал съм го като дребен и съм му се възхищавал. Целият тим от финала за КЕШ през 1991 година ми е пред очите. С съвсем всички от тях съм другар. Треньорът Люпко Петрович беше направил сплав от най-хубавите на някогашна Югославия. След това маестрото на сръбския футбол работи доста сполучливо и в България. У нас е неговата биография със особено послание към мен. Чел съм я и си я вардя като скъп трофей при премиите вкъщи.
Кой е най-хубавият сръбски футболист, който сте гледали или срещнали на терена?
- Най-много мемоари имам от Пикси Стойкович. Невероятен футболист. Яд ме е, че не съумя да направи повече като треньор на Сърбия на Евро 2024. Също по този начин и Предраг Миятович. Били сме противници на терена с Барселона и Реал. Много го одобрявам и ми е доста добър другар. Как казвате вие - прочут момак!
Какви са вашите мемоари от фотосите на клипа за песента " Цяла нощ пия, приятелю " с Мирослав Илич? Сцената с вас двамата в екипи е впечатляваща.
- Футболът и музиката вървят ръка за ръка. Досега приказвах за славни сътрудници, в този момент ме пращате при славни другари. Вярно е - с Мирослав Илич сме пили цяла нощ. И да ви кажа - устоя! Скоро обаче не съм го проверявал, само че го възнамерявам.
Мирослав споделя, че е желал да ви докара в Цървена звезда. Знаете ли за тази история и какъв брой реалистична е тя?
- Имаше интерес и покана. Но нямаше по какъв начин да се случи. Аз бях в Барселона при великия Йохан Кройф. Играх с едни от най-хубавите футболисти в света, в този момент някои от тях са и измежду най-известните треньори. Аз съм тръгнал от ЦСКА, най-великия български тим. И постоянно съм носил звездата на гърдите си. Такава има и Цървена звезда. Но в никакъв случай не е имало действителен вид да играя за " звездашите ". Но пък ще ви опиша едно паметно за мен прекарване на " Мала Маракана ". Есента на 1996-а. Играем реванш в евротурнирите след 3:1 за Барса в първия мач. В тима съм тогава с новобранеца Роналдо, преди да стане Феномена. Излизаме и по време на загрявката публиката ме приветства и приветства. Викам му " Виждаш ли, момче, какво става, а? Много самун има да изядеш, до момента в който те посрещнат по този начин ". Почна обаче мача и 90 минути по този начин мощно ме псуваха и освиркваха от трибуните, че ме беше пъкъл. И когато съдията свири край при 1:1 отново започнаха да ме приветстват навиячите. Чудо някакво, което в никакъв случай няма да не помни.
Как виждате футболния тим на Сърбия и Пикси като селекционер?
- Надявам се да успее. Да удържи фронта. На Балканите мощно обичаме и мощно ненавиждаме. Темперамент. Балканци. Самото класиране на Евро 2024 беше огромен триумф и породи огромни упования към репрезентацията. И след това мощно неодобрение от ранното отпадане. Този филм България го игра на Евро`96 и беше гадно за всички. В случая Пикси ми е другар и се надявам да успее да класира тима и на международното след две години. Той има славата на роден победител и имам вяра, че положителните резултати с него занапред ще дойдат.
Когато бяхте младеж, е известно, че доста хора в България бяха привлечени от нашата музика и спорт. Кои бяха обичаните ви играчи от някогашна Югославия, когато бяхте млад?
- Първо ще ви кажа, че в случай че имаше Югославия през 1992-а за мен тимът щеше да стане европейски първенец. Така го мислех тогава, по този начин мисля и в този момент. Колкото за звездите от 80-те, които гледах като млад най-вече ме впечатляваха Сушич, Заец, Катанец и Джуркович... Все екстра класа футбалери. Помня и драмата в Сплит, когато Югославия ни победи с 3:2 в последната минута и се класира на Евро`84. Също и по какъв начин ние ви бихме с 2:1 в София и отидохме на международното Мексико`86 след два страхотни гола на моя огромен другар Пламен Гетов. Това животът, това е футболът. Радост и горест. И мемоари. Щастливец съм, че за мен доста повече са хубавите моменти. Поздрави на Сърбия!
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ