България губи първите 100 милиона евро от отпуснатите от Брюксел

България губи първите 100 милиона евро от отпуснатите от Брюксел средства за трите въглищни района - Стара Загора, Кюстендил и Перник. Парите са част от Фонда за обективен преход и са заложени за 2022 година, само че България забави тази част от оперативна стратегия " Регионално развиване " и още не я е предала на Брюксел, написа СЕГА.

Така усвояването на парите не може да се отсрочи по правилото до 3 години след отпущането им, тъй като средствата въобще не са бюджетирани и се губят. Това е първата крупа сума, която се губи по инструментите за финансиране от Европейски Съюз за втория програмен интервал

Това оповестиха източници от Европейска комисия във връзка одобряването на оперативните стратегии за новия програмен интервал 2021 - 2027 година. 

България чака от Фонда за обективен преход 1,3 милиарда евро. Те би трябвало да се разпределят сред трите възможни района, които ще бъдат най-засегнати от намаляването на излъчванията - Стара Загора, Перник и Кюстендил. Огромната част от финансирането е за Стара Загора. Очаква се за Перник и Кюстендил да отиде сума от порядъка до 200 млн. евро, останалата част от финансирането е за Стара Загора, където е ситуиран енергийният комплекс " Марица Изток ".

Предвидено е тези пари да са част от програмата за районно развиване, само че България съобщи тази стратегия без частта за енергийния преход, тъй като не е подготвена с териториалните проекти за обективен преход. Плановете бяха пуснати за публично разискване през август, само че без никаква финансова рамка към тях. Във типа, в който бяха пуснати за публично разискване, документите са много общи и няма задоволителен разбор за резултата на плануваните различни инвестици, които да подсигуряват равномерен стопански преход за тези райони.

 
По последни данни Европейската комисия е върнала проектите с мнения по тях и чака съответните редакции от страна на българските управляващи. Не е ясно по кое време текстовете ще бъдат предадени в финален вид в Европейска комисия, с цел да може и тази част от стратегия " Регионално развиване " да бъде утвърдена. Очаква се до дни по тематиката да има изясненост, тъй като служебното държавно управление даде обещание да показа изискваната по Националния проект за възобновяване и резистентност пътна карта за климатична индиферентност. Приемането на пътна карта е едно от изискванията България  да може да подаде второ искане по проекта за възобновяване. 

2022 година като цяло е съвсем нулева за новите оперативни стратегии, което означава, че България ще би трябвало да ускори темпото в идващите три години, с цел да не рискува загуба на планувани годишни бюджети.

Шансовете България да направи в точния момент второ искане за заплащане по проекта за възобновяване и резистентност към този момент са съвсем нулеви, излиза наяве от придвижването по листата с промени и вложения, които следва да бъдат изпълнени. Според индикативния график България би трябвало да подаде искане за второ заплащане през януари, 2023 година Страната следва да реши дали да подаде отчасти искане за заплащане поради изоставането на обособени ограничения или да отсрочи цялото искане. Евентуално отсрочване ще направи допустимо в това време да се работи и по новите глави в проектите, свързани с политиката на Европейски Съюз за гарантиране на енергийна самостоятелност от Русия. По този нов иструмент България чака близо 500 млн. евро, които ще компенсират намаляването на общия бюджет по проекта след преоценка на данните за растежа.