Още една крачка назад- България вече е 112-а по свобода на словото
България губи едно място в (RSF) и към този момент е 112-а, демонстрира оповестеният във вторник годишен показател за свободата на печата, отбелязва (АЕЖ).
Индексът, който всяка година прави оценка свободата на словото в 180 страни и територии, демонстрира, че публицистиката – главната ваксина против вируса на дезинформацията, е изцяло или съществено възпрепятствана в 73 от страните, а в други 59 страни търпи ограничавания. Така общият % на страните, включени в изследването, където са регистрирани проблеми със свободата на словото, доближава 73%. Медийната среда в тези страни е избрана като „ доста неприятна “, „ неприятна “ или „ проблематична “, надлежно в картата на медийната независимост по света са маркирани с черен, червен или оранжев цвят.
България остава на последно място в Европейския съюз. В района на Балканите само Турция се показва по-зле – 153-о място. В отчета на “Репортери без граници ” за страната ни е записано:
Малкото сериозни публицисти са непрекъснато подлагани освен на оскърбителен акции и тормоз от страна на страната, само че и на заплашване и принуждение. Ситуацията с медиите е доста тревожна, тъй като никой не демонстрира интерес към следствието или осъждането на насилието над публицисти. През септември 2020 година журналистът на свободна процедура. През март предходната година маскирани. Друг проверяващ публицист през юни 2020 година, откакто пусна документален филм за корупция на високо равнище в правосъдната система. Журналистите постоянно са призовавани и разпитвани от полицията за своята работа, до момента в който политиците и олигарсите поддържат връзки, белязани от корупция и спорове на ползи, с проправителствените медии., олигархът, който беше най-прословутото олицетворение на това неприемливо положение на нещата, продаде своите медии, само че въздействието му върху медиите продължава да бъде проблематично. Правителството разпределя европейско и друго обществено финансиране за медии в цялостна липса на бистрота и това предизвиква медиите, които получават такова финансиране да се отнасят благосклонно към властта. В същото време правосъдният тормоз над самостоятелни медии, като Биволъ и групата „ Икономедиа “, съставлява непрекъсната опасност за свободата на печата. През юни 2020 година един от притежателите на „ Икономедиа “ по обвинявания, които наподобява са били политически стимулирани.
Данните оценени в допитването на RSF, които мерят ограничението на достъпа до информация и пречките при отразяване на вести, удостоверяват опитите и ограниченията за ограничение на работата на публицистите. Съответният знак демонстрира трагично утежняване. Пандемията е употребена като причина да се откаже достъп до източници на информация и да се ограничи работата на терен. Дали обаче тази процедура ще бъде загърбена, когато пандемията завърши? Данните от изследването демонстрират, че за публицистите от Азия, Близкия Изток и Европа е все по-трудно да проверяват и отразяват чувствителни тематики.
Проучване на Edelman, интернационална компания за връзки и маркетинг, разкрива тревожно равнище на публично съмнение към публицистите през тази година, като 59% от интервюираните в 28 страни споделят, че публицистите съзнателно се пробват да заблудят обществеността, като популяризират информация, за която знаят, че е погрешна. Но в реалност плурализмът в публицистиката и сериозните репортажи служат за битка с дезинформацията и „ инфодемията “ – манипулирана информация и клюки.
„ Журналистиката е най-хубавата ваксина против дезинформация “, сподели генералният секретар на „ Репортери без граници “ Кристоф Делоар. „ Но за жалост правенето и разпространяването на публицистика са прекомерно постоянно блокирани от политически, стопански, софтуерни и от време на време даже културни фактори. Като отговор на заразната (виралната) дезинформация, която прекосява границите с помощта на цифровите платформи и на обществените мрежи,журналистиката е главното средство, гарантиращо че публичният спор се основава на разнородни и потвърдени обстоятелства. ”
![АЕЖ с апел към депутатите за свободата на словото]( "АЕЖ с апел към депутатите за свободата на словото")
АЕЖ с апел към депутатите за свободата на словото
В първия ден от живота на 45-ото Народно заседание, Асоциацията на европейските публицисти – България (АЕЖ) се обърна към народнит...
“Емблематично съвпадане е, че отчетът на “Репортери без граници ”, излиза в деня, в който най-сетне стартира делото за задържането и полицейското принуждение над журналиста Димитър Кенаров. Усърдието, с което институциите прикриваха случилото се е показателно за отношението към публицистите и свободата на словото в България ”, разяснява Ирина Недева, председателка на АЕЖ – България.
„ Истинската и сериозната публицистика е антидот против дезинформацията. Видяхме, че политиците употребяват тематиката за дезинформацията, с цел да упрекват политическите си съперници и да неглижират медиите, в които срещат рецензия вместо прослава. Истинският антидот на инфодемията е професионалната и смелата публицистика ”, уточни Недева, която с изключение на председателка на българската секция на АЕЖ е и специфична представителка на интернационалната Асоциация на европейските публицисти по тематиката дезинформация.
Тази година единствено 12 от 180-те страни в показателя (7%) могат да претендират, че оферират удобна среда за развиване на публицистика. За съпоставяне, техният брой предходната година беше 13 страни (8%). Германия към този момент не е измежду страните, където медийна среда се дефинира като „ добра “ (спад с две позиции до 13-о място). Десетки немски публицисти бяха нападнати от поддръжници на екстремистки и тайни групи по време на митингите против рестриктивните мерки, наложени в битка с пандемията. Първите места в класацията обичайно се заемат от скандинавските страни – Норвегия, Финландия, Швеция и Дания, пета е Коста Рика, следвана в топ 10 от Нидерландия, Ямайка, Нова Зеландия, Португалия и Швейцария. На 11-о и 12-о място са Белгия и Ирландия, а 13-а е Германия.
Още:
Индексът, който всяка година прави оценка свободата на словото в 180 страни и територии, демонстрира, че публицистиката – главната ваксина против вируса на дезинформацията, е изцяло или съществено възпрепятствана в 73 от страните, а в други 59 страни търпи ограничавания. Така общият % на страните, включени в изследването, където са регистрирани проблеми със свободата на словото, доближава 73%. Медийната среда в тези страни е избрана като „ доста неприятна “, „ неприятна “ или „ проблематична “, надлежно в картата на медийната независимост по света са маркирани с черен, червен или оранжев цвят.
България остава на последно място в Европейския съюз. В района на Балканите само Турция се показва по-зле – 153-о място. В отчета на “Репортери без граници ” за страната ни е записано:
Малкото сериозни публицисти са непрекъснато подлагани освен на оскърбителен акции и тормоз от страна на страната, само че и на заплашване и принуждение. Ситуацията с медиите е доста тревожна, тъй като никой не демонстрира интерес към следствието или осъждането на насилието над публицисти. През септември 2020 година журналистът на свободна процедура. През март предходната година маскирани. Друг проверяващ публицист през юни 2020 година, откакто пусна документален филм за корупция на високо равнище в правосъдната система. Журналистите постоянно са призовавани и разпитвани от полицията за своята работа, до момента в който политиците и олигарсите поддържат връзки, белязани от корупция и спорове на ползи, с проправителствените медии., олигархът, който беше най-прословутото олицетворение на това неприемливо положение на нещата, продаде своите медии, само че въздействието му върху медиите продължава да бъде проблематично. Правителството разпределя европейско и друго обществено финансиране за медии в цялостна липса на бистрота и това предизвиква медиите, които получават такова финансиране да се отнасят благосклонно към властта. В същото време правосъдният тормоз над самостоятелни медии, като Биволъ и групата „ Икономедиа “, съставлява непрекъсната опасност за свободата на печата. През юни 2020 година един от притежателите на „ Икономедиа “ по обвинявания, които наподобява са били политически стимулирани.
Данните оценени в допитването на RSF, които мерят ограничението на достъпа до информация и пречките при отразяване на вести, удостоверяват опитите и ограниченията за ограничение на работата на публицистите. Съответният знак демонстрира трагично утежняване. Пандемията е употребена като причина да се откаже достъп до източници на информация и да се ограничи работата на терен. Дали обаче тази процедура ще бъде загърбена, когато пандемията завърши? Данните от изследването демонстрират, че за публицистите от Азия, Близкия Изток и Европа е все по-трудно да проверяват и отразяват чувствителни тематики.
Проучване на Edelman, интернационална компания за връзки и маркетинг, разкрива тревожно равнище на публично съмнение към публицистите през тази година, като 59% от интервюираните в 28 страни споделят, че публицистите съзнателно се пробват да заблудят обществеността, като популяризират информация, за която знаят, че е погрешна. Но в реалност плурализмът в публицистиката и сериозните репортажи служат за битка с дезинформацията и „ инфодемията “ – манипулирана информация и клюки.
„ Журналистиката е най-хубавата ваксина против дезинформация “, сподели генералният секретар на „ Репортери без граници “ Кристоф Делоар. „ Но за жалост правенето и разпространяването на публицистика са прекомерно постоянно блокирани от политически, стопански, софтуерни и от време на време даже културни фактори. Като отговор на заразната (виралната) дезинформация, която прекосява границите с помощта на цифровите платформи и на обществените мрежи,журналистиката е главното средство, гарантиращо че публичният спор се основава на разнородни и потвърдени обстоятелства. ”
В първия ден от живота на 45-ото Народно заседание, Асоциацията на европейските публицисти – България (АЕЖ) се обърна към народнит...
“Емблематично съвпадане е, че отчетът на “Репортери без граници ”, излиза в деня, в който най-сетне стартира делото за задържането и полицейското принуждение над журналиста Димитър Кенаров. Усърдието, с което институциите прикриваха случилото се е показателно за отношението към публицистите и свободата на словото в България ”, разяснява Ирина Недева, председателка на АЕЖ – България.
„ Истинската и сериозната публицистика е антидот против дезинформацията. Видяхме, че политиците употребяват тематиката за дезинформацията, с цел да упрекват политическите си съперници и да неглижират медиите, в които срещат рецензия вместо прослава. Истинският антидот на инфодемията е професионалната и смелата публицистика ”, уточни Недева, която с изключение на председателка на българската секция на АЕЖ е и специфична представителка на интернационалната Асоциация на европейските публицисти по тематиката дезинформация.
Тази година единствено 12 от 180-те страни в показателя (7%) могат да претендират, че оферират удобна среда за развиване на публицистика. За съпоставяне, техният брой предходната година беше 13 страни (8%). Германия към този момент не е измежду страните, където медийна среда се дефинира като „ добра “ (спад с две позиции до 13-о място). Десетки немски публицисти бяха нападнати от поддръжници на екстремистки и тайни групи по време на митингите против рестриктивните мерки, наложени в битка с пандемията. Първите места в класацията обичайно се заемат от скандинавските страни – Норвегия, Финландия, Швеция и Дания, пета е Коста Рика, следвана в топ 10 от Нидерландия, Ямайка, Нова Зеландия, Португалия и Швейцария. На 11-о и 12-о място са Белгия и Ирландия, а 13-а е Германия.
Още:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ